Даян Шмит: Разбихме банда, карала влюбени в мними ухажори българки да проституират във Великобритания
Заради ковид статистиката има данни за повече трудова, отколкото за сексуална експлоатация, казва още координаторката на ЕС за борба с трафика на хора
– Г-жо Шмит, от 10 г. има координатор срещу трафика на хора в ЕС. Какво е най-голямото постижение на оглавяваната от вас, ще я нарека, мрежа?
– Аз не бих го нарекла така, макар че има мрежа с държавите членки. И законодателство на ниво на Европейския съюз. Има оперативни действия, при които полицията и съдебните органи работят заедно. Налице е и финансова подкрепа. Така че използват се различни инструменти, за да се случи това, което искаме да постигнем предотвратяване на престъпленията в рамките на ЕС. Това е много първичен приоритет, който може да се постигне чрез повишаване на осведомеността, информиране на гражданите, че трафикът съществува в Европейския съюз.
Има го и в България. Понякога хората просто мислят, че това не се случва тук, че е само за мигрантите. Но повече от 50% от идентифицираните жертви на трафик са граждани на Европейския съюз, а от тях 30% са жертви на трафик в рамките на собствената си страна. Това означава, че по-малко от 50% са мигранти или граждани на трети страни.
Затова първото нещо е повишаване на осведомеността, така че и гражданите да могат да открият знаците.
Вторият голям приоритет е полицейското и съдебното сътрудничество, защото не е достатъчно само да се идентифицират жертвите и да се защитават, необходимо е да се издирват трафикантите. Какво означава това? Особено ако има надгранични случаи, например българин, експлоатиран в Германия или другаде, се нуждаем от полиция, която работи заедно, и също така от съдебни органи, за да преследват трафикантите, и да има ясни присъди.
Третият приоритет, разбира се, е защитата на жертвите. Те първо трябва да бъдат идентифицирани. И като погледнем какво е е постигнато по тези приоритети, мисля, че е направено много. Може да се направи още, разбира се, включително в отделните държави членки.
Но важното е, че вече има законодателство на Европейския съюз, което хармонизира и осигурява санкциите да са еднакви във всички държави-членки на ЕС. Това важи за санкции срещу трафикантите, както и че жертвите имат права, когато са идентифицирани. Трябва да получат приют, здравни грижи, правна помощ и т.н.
Хармонизацията е важна и за да се избегне своеобразно търгуване, където трафикантите или извършителите на престъпления могат да избягват санкциите, а също и за да гарантира, че жертвите са защитени, защото те могат да бъдат експлоатирани по много начини.
Това не е само експлоатация в проституция, това е също и експлоатация на работното място, експлоатация чрез принудителен труд, експлоатация на деца за престъпни дейности. Именно хармонизацията на законодателството прави възможно държавите в ЕС да се борят с всички форми на експлоатация и да защитават жертвите.
– Какви са най-честите причини за трафик на хора?
– На първо място е сексуалната експлоатация, на второ е трудовата.
През последната година видяхме ръст от 18% на трафика с цел трудова експлоатация. Но има и други форми, които не са толкова добре познати. Може би те са известни тук, в България, но не толкова добре познати в други страни – например фалшиви бракове. Така че много усилия са положени. Доста успешно е цялостното развитие на сътрудничеството между правоприлагащите органи и съдебните органи с подкрепата на Европол.
– Това е следващият ми въпрос. Обяснете на хората разликата на вашата организация с Европол, която разследва престъпления, и с Евроджъст, която събира съдебните органи.
– Позволете ми да започна с един конкретен пример. Когато започна войната срещу Украйна, всички, които се занимават с трафик на хора, незабавно бяха наясно, че предстои сериозна работа. Защото мнозинството от жертвите на трафик в Европейския съюз са жени и деца. А Украйна стана още по-сериозен приоритет на ЕС. Веднага бе организирана среща с всички държави членки и с Европол и Евроджъст, и обсъдихме риска с Украйна и с участието на НПО-тата. Беше направена голяма кампания в почти всички държави в ЕС, включително в България, за да информират тези, които пристигат с листовки и социални медии за риска от трафик на хора.
Спомняте ли си, имаше много хора, които отиваха на границата, някои с лоши намерения. Но потенциалните жертви бяха обучени да разпознават знаците. И какво е последицата от всички тези усилия? Че броят на случаите на трафик сред напускащите Украйна е много, много нисък.
