Право на човек е да знае откъде идва – животът на осиновените е ад
Деница Сачева и Христо Петров разказват защо поискаха законови промени за осиновяването! Тайната на осиновяването вече 60 г. пречи на над 2 млн. души да узнаят своя произход. Това са осиновени деца, осиновители и техните семейства. Тя нанася не само психологически травми на хората, но ги лишава от това да знаят имат ли генетични заболявания. Не са малко и случаите на кръвосмешение. За да улесни разкриването на тайната и да се облекчат процедурите по осиновяването, от ПП-ДБ и ГЕРБ внесоха поправки в Семейния кодекс.
Деница Сачева, депутат от ГЕРБ-СДС и шеф социалната комисия
В живота ми има 3 гледни точки към тайната:
- Тази, която разяжда – на 70-годишната ми майка, която не можа да разкрие напълно тайната на осиновяването си и знам колко я измъчва
- Тайната, която падна и ни освободи – на моя син, който знае всичко за себе си
- И тайната, която реших да пазя, за да не навредя – открих леля си по майчина линия и не го казах, за да не объркам живота
Христо Петров, депутат от ПП-ДБ:
Година и половина обикалях къщичките в страната за настаняване на изоставени деца
- Зад всеки случай стои един премазан живот
- Не мога да стоя безучастен към такава гадост! Нито към майката, която заработва в Италия и през 6 месеца звъни и лъже сина си, че ще го вземе от дома, нито към хора, за които да осиновиш дете, е като да си вземеш саксия с мушкато и ако не ти хареса, да го оставиш до кофите
Още акценти от двойното интервю:
- Промяната е, че получаването на информация за произход ще става по-лесно. Пак съдът ще решава, но няма нужда да са налице извънредни обстоятелства
- Осиновяването е темата на моя живот. Синът ми Виктор знае, че е роден в сърцето ми.
- Преди 10 години жена иска разсиновяване, защото не можела да съчетава грижите за детето с тези за кучето си
- Нито едно семейство не е застрашено от този закон, деца в България няма да се отнемат
– Какво ви подтикна да се захванете с темата за осиновяването? Г-жо Сачева, във вашето семейство има примери, самата вие осиновихте дете и не се притеснявате да признаете това. Какво казвате на Виктор, задава ли ви въпроси той?
Деница Сачева: Осиновяването е темата на моя живот. Моята майка е осиновена, синът ми също. Още от дете знаех, че един ден и аз ще стана осиновител, защото бях отглеждана от баба ми, която ми бе пример за всичко. Синът ми знае, че е роден в сърцето ми. Че е желан и обичан и между нас няма тайни. Моите разбирания са, че за да расте свободен, той трябва да е здраво стъпил на земята. А това може да стане само ако знае кой е, откъде идва и какво се случва с него. Затова и написах специална приказка за него. Писах и трих с дни, докато не обмисля всяка буква и дума в нея. Когато за първи път ме попита как съм го родила, отклоних въпроса. Но когато попита отново, извадих приказката и му я разказах. От тогава досега говорим напълно свободно по темата.
– А вие, г-н Петров, имате ли близки, които са се сблъсквали с подобен проблем, или мотивът ви бе друг?
Христо Петров: Този законопроект, по-точно прословутият член 105 от него, се превърна в най-важната ми кауза, откакто съм в парламента. През последната година и половина, обикаляйки почти всички къщички за изоставени деца в България, т.нар. ЦНСТ-та (Център за настаняване от семеен тип – бел. ред.), имах много възможности да се уверя лично в някои от проблемите, свързани с осиновяването. Имах и безброй разговори с Гергана Богданова, която е създател на асоциацията на осиновените и осиновителите, самата тя е осиновена и е минала през всички патила, докато открие своята биологична майка.
– Откакто внесохте закона, търсят ли ви хора за съдействие или дори само за да ви споделят историите си?
Д. С.: Откакто съм разказала публично моята история, в последните 8 г. съм била потърсена от над 200 души. Старая се да отделя време и внимание на всеки, който ме потърси – за съвет или разговор, колкото и да е трудно понякога. Когато през 2016 г. заедно с Екатерина Захариева, която тогава беше министър на правосъдието, проведохме обществено обсъждане, имахме над 2000 мнения. Откакто внесохме законопроекта сега, получих доста обаждания. Писаха ми хора и в социалните мрежи. Мисля, че вече има доста по-зряло отношение по темата и хората очакват тези промени.
Х. П.: Внесох тази поправка още в миналия парламент, но заради краткия му живот тя не стигна дори до разглеждане в комисиите. Имал съм десетки, а може би и стотици срещи с хора, които ме търсят, за да споделят своите истории и да молят за съдействие да бъде решен техният проблем – те не могат да открият своя произход, макар да полагат огромни усилия. Причината за това е един текст в закона отпреди 60 години, който казва, че само при важни обстоятелства може да им се даде тази информация. Никой обаче не е написал какви са тези важни обстоятелства и това е причина масово да им бъде отказвано правото да разберат откъде произхождат. Това е една огромна болка и постоянен ад за тези хора.
Някои се принуждават да търсят всякакви начини, включително и извън закона, за да открият своя произход. Това често води до ужасни последствия и травми както в техния живот, така и в този на близките им, на биологичните им предци и на техните семейства.
– Как ще “падне” тайната на осиновяването?
Д. С.: Тайната няма да пада. Текстовете в Наказателния кодекс остават. Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до 6 месеца или с пробация. А когато от деянието са настъпили тежки последици – с лишаване от свобода до една година.
Това, което предлагаме, е да стане по-лесно получаването на информация за произход от съда. В момента хората трябва да доказват наличие на важни обстоятелства. Ние предлагаме това изискване да отпадне. Навършилият 18 г. осиновен човек да може да подава искане до съда.
Разкриването на биологичните родители да става отново с решение на съда след тяхното изслушване при закрити врата освен в случаите, в които са починали.
– Oсиновените ще могат да поискат от съда да узнаят произхода си и без да са налице “важни обстоятелства”, но след като навършат 18 г. А ако преди да са ги навършили, имат генетични заболявания, пречки при донорство, какво ще могат да направят, за да потърсят биологичните си родители?
Д. С. : Важно е да кажем, че осиновените деца търсят своя произход преди всичко, защото искат да знаят истината за него. Това е достатъчно важно обстоятелство. Всички останали причини, които изброявате, са изключително сериозни, но дори и само търсенето на истината за това кой си и как си се появил на този свят е нещо, което може да бележи целия ти живот.
Моята майка например е вече на 70 г. и тайната на нейния произход, която тя не можа да разкрие напълно, създава доста трудности. И знам колко много я измъчва. Същевременно моят син е в другата позиция – той знае всичко за себе си.
Преди години бях открила жена, за която съм сигурна, че е моя леля по майчина линия. Отидох при нея с желанието да ѝ разкажа историята. Измислих си фабула – защо да обядваме заедно, но по време на срещата, докато я слушах да говори, прецених, че ако разкрия тайната, ще объркам живота ѝ.
Така в моя живот се появиха три гледни точки към тайната. Тайна, която разяжда. Тайна, която изчезна и това ни освободи. И тайна, която реших да пазя, за да не навредя.
Х. П.: Те ще могат да подадат молба до съда, но с огромната разлика, че вече и съдът, и всички административни органи ще бъдат длъжни да им съдействат и да им предоставят информацията, която ги касае. Това е една справедливост, която някои от тези хора очакват от десетилетия.
– През последните десет години осиновяванията намаляват, но ще се увеличат ли със създаването на национална електронна система? Как ще помогне тя да се намери най-подходящият родител за едно изоставено дете и ще спре ли възможностите за злоупотреби?
Д. С.: В момента една от най-големите пречки пред процеса на осиновяване е тежката административна процедура. От 2013 до 2022 г. броят на осиновените е намалял почти двойно – от 705 на 372 деца годишно. Към 31 май 2023 г. в списъка на чакащите за осиновяване има вписани 964 деца – 436 здрави и 528 с увреждане. Ако продължим с тези темпове, те ще израснат в институции или в най-добрия случай – в приемни семейства, и ще трябва да ги напуснат. Същевременно броят осиновяващи, вписани в регистъра по постоянен адрес отново към 31 май 2023 г., е 1773.
Предлагаме Министерството на труда и социалната политика да създаде и поддържа Национална електронна информационна система за пълно осиновяване и целият процес да бъде електронен с ясна проследимост на действията и решенията на всички ангажирани страни. Освен информация за биологичните родителите системата ще съдържа данните от регистрите на децата и на кандидатите за осиновители, които в момента са пръснати в различните регионални дирекции “Социално подпомагане” в страната. Ще бъдат включени и децата, които не са били реинтегрирани в биологичните си семейства.
Така цялата информация ще бъде на едно място. Ще се подобри процесът по профилиране на децата и осиновителите и ще се увеличат шансовете на семействата в крайна сметка да стигнат до края и да осиновят дете
– Кога братя и сестри могат да бъдат разделяни при осиновяването?
Д. С.: Правилото е братя и сестри да не се разделят. Ако това се наложи, трябва да е само в изключителни случаи – ако едното дете е с увреждане, например, а другото е здраво. Но дори тогава преценката трябва да е изключително професионална, защото наличието на силна емоционална връзка, ако такава вече е изградена между тях, е достатъчна причина да останат заедно.
Има и казуси, в които, да кажем, една и съща жена ражда деца последователно и ги оставя. В такива случаи не е възможно семейството, което е осиновило предното дете, да вземе и другото автоматично. Има много детайли, които трябва да бъдат съобразени.
Точно затова винаги съм призовавала да има стратегия за хората, работещи в социалната система. Решенията, които те трябва да вземат, изискват изключителен професионализъм, емпатия и етика.
– При какви обстоятелства ще може да се пристъпва към разсиновяване? Имало ли е случай, когато родител се е отказал от детето си без основателна причина?
Д. С.: Аз съм за пълна забрана на разсиновяването. Осиновяването не е начин да имаш деца. Осиновяването не се прави за родителите, а за децата. Те са тези, които имат нужда. Ако не си готов да даваш, да приемеш детето такова, каквото е, и да се грижиш за неговата самостоятелност и независимост, значи осиновяването не е за теб.
За първи път се потресох от тази практика през 2013 г., когато жена разсинови дете, защото не можела да съчетава грижите за него с тези за кучето ѝ. Случаят беше отразен и от вашата медия тогава. Имаше и други. Слава Богу, изключително редки – най-често, защото децата се разболяват или защото не отговарят на очакванията на осиновителите.
Исках напълно да забраним тази практика, хора от съдебната система с дълга практика обаче казаха, че все пак може да има такава опция. Но сложихме ограничение – да може да се случи само когато детето стане на 25 години.
Х. П.: Разсиновяването ще бъде драстично ограничено. Ето ви друг случай от друго ЦНСТ – жена губи детето си при трагичен инцидент. После осиновява дете, за което след една година подава молба за разсиновяване. Поводът – детето не приличало достатъчно по характер на родното ѝ. Ако някой на този свят намира тази причина за основателна, за да изоставиш едно веднъж вече изоставено дете – аз нямам разговор с него. За жалост, все още има хора, за които осиновяването е нещо като да си вземеш саксия с мушкато, което като спре да ти харесва как изглежда в твоя хол – просто го оставяш до кофите, където някой друг да си го хареса и вземе.
– Промени са предвидени и за децата, оставени в социални центрове. Сега, ако родителите им ги потърсят до 6 месеца от настаняването им в домовете, те не могат да бъдат включени в регистъра за пълно осиновяване. И престоят им се занулява за нови 6 месеца. Какво решение предлагате, за да се спре практиката едно телефонно обаждане да прекършва съдбата на децата?
Д. С.: В момента съществува практика деца да се оставят в социалните домове, но родителят да не се отказва от тях, като същевременно не полага никакви грижи и не се интересува от тях. Живее в чужбина, взема детски добавки в евро и на всеки шест месеца просто се обажда в социалната услуга. Това, което предлагаме, е да има възможност след преценка на съда, изрично подчертавам – след съдебно решение, да може да се предложи вписването в регистъра за осиновяване на такова дете. Често те се вписват едва на 10 г., 11 г., 12 г. и тогава възможностите за тяхното осиновяване са само в чужбина или да прекарат времето до 18 г. в социалната услуга.
Х. П.: Мисля, че г-жа Сачева по-добре би обяснила законовия механизъм, който ще реши този проблем. Аз мога да ви разкажа нещо, което съм виждал в един от домовете, и то далеч не е изолиран случай – майката работи в Италия, неудобно ми е да кажа какво, но читателите ви вероятно се досещат. На всеки шест месеца тя звъни на сина си веднъж и му казва – спокойно, маме, аз още малко парички трябва да събера и идвам да си те взема. Това е четвъртата година обаче, а тя не идва, няма и да дойде.
Синът ѝ след всяко такова обаждане изпочупва всичко в дома, напада възпитателите и им крещи – аз си имам майка, вие не сте ми никакви. Малко след това изпада в депресия, от която не излиза със седмици. Междувременно майка му дори взема социални помощи затова, че има дете. Такива случаи има масово в България и зад всеки от тях стои един премазан детски живот. Аз не мога да стоя безучастен към такава гадост и ще направя всичко по силите си, за да помогна тя да бъде премахната.
– Системата в Норвегия, по която се отнемат деца, е голямо плашило на някои политици към българските родители. Темата се повдига и при всяко отваряне на Семейния кодекс, както се случи и сега. Кажете – ще се отнемат ли въобще деца от родителите, или това е поредната политическа дъвка?
Д. С.: Категорично няма да се отнемат деца! Всяка социална система се организира и изгражда, като взема под внимание културата и народопсихологията на хората. Българската социална система винаги е била организирана в подкрепа на семейството. Започнах работа в нея през 1994 г. и макар и да имах прекъсвания, до днес винаги съм се занимавала със социална работа. Твърдя, че през всички тези почти 30 г. в нито един момент не са вземани нито политически, нито управленски решения в ущърб на семейството. Нито едно семейство не е застрашено от този закон. Той единствено дава възможности за уязвими деца да получават шанс за достоен живот.
Х. П.: Това е една смайваща простотия, която намира своето място единствено в главите на медицинските случаи, живеещи във фейсбук. Аз отказвам да приема, че в XXI век има хора, които вярват на подобна глупост. Не е случайно, че тези лъжи идват от хора, неуспели да се реализират в абсолютно никоя друга сфера на живота, но по зла ирония на съдбата – намерили своето място в българската политика.
Христо Петров – Ицо Хазарта, организира кръгла маса, посветена на осиновяването, още в края на 48-ото НС, но краткият живот на парламента не позволи да се приемат промените.
