Нямам мъж до себе си и няма от какво да ме е срам
Нямам мъж до себе си, но се чувствам добре. Никой не ме спира да се протягам до късно, да забравям да дам на кучето храна, да закъснявам с разходката му, да ям каквото и когато си поискам, да си се разхождам облечена из къщи както си искам. Изобщо се радвам на тази може би временна, но сладка свобода. В този период аз се чувствам независима. Но определено хората около мен са на друго мнение.
Всички те постоянно се притесняват защо жена, красива като мен, е сама, чудят се как да ми помогнат, макар и да ги убеждавам, че аз всъщност нямам нужда от помощ и се чувствам добре. Но те все не ми вярват и не престават да инсценират случайни срещи със хора от квартала, които съм мяркала веднъж с цел любовна връзка. Друг път пък ме натрисат на уж случайна сбирка с бивши съученици с надеждата да излезе нещо.
А то нищо не излиза, защото мие някак си изкуствено и нагласено. Моите приятелки, очевидно загрижени за моята самота ме канят на подбрани купони с много незаети мъже с цел да ме сватосат за някой подходящ. Родителите ми следят с тревога моя ергенски живот и също се опитват трескаво да ми намерят свестен мъж. Няма как точно аз да съм сама, си мислят те. Ама защо пък да не съм сама?
Нещо срамно ли има да останеш известно време сам със себе си? Или е по-добре да направиш няколко несполучливи връзки, ей така, за пред хората. Защо трябва да си развалям спокойствието с някоя неподходяща връзка? Старата поговорка „по-добре сама, отколкото зле придружена“ важи за мен в пълна сила. Писна ми от подмятания от типа: „Та тя е толкова умна, толкова красива, а е толкова самотна“. Не бе хора, не съм самотна, щастлива съм!
И не съм депресирана, каквато ме изкарвате, доволна съм. Не е нужно да изпитвате съжаление към мен за това, че си нямам постоянен партньор в живота. Хората в днешно време не могат да проумеят, че жената може да бъде щастлива и без мъж до себе си. А аз знам, че рано или късно ще го открия. И любовта ми ще е истинска, за мен, а не за другите хора. Защото мен общественото мнение не ме касае, важното е какво изпитвам АЗ. А аз ще открия любовта, но без това да става форсирано или изкуствено.
