Пред скъпите магазини е седнала и проси бедността. СНИМКА на жена „взриви“ Facebook
На булевард „Витоша“ в София… Пред скъпите магазини е седнала и проси бедността… Тази отчаяна жена ми заприлича на… България.
Това са думи на Хриси Дочева, публикувала снимката на просеща жена във Facebook. Постът й предизвика истинска лавина от коментари. За едни образът на жената се превръща в символ на нищетата и отчаянието, за други това си е чиста просия, форма на хитруване, за други снимката е игра с емоциите на хората, а много от хората се „задавят от сълзи и отчаяние“. Вижте ги:
„Срам ме е, че съм българка и че живея в България. За избори има пари, а пари за болни деца и възрастни все няма или дават малко. Е, колкото и да учим децата си на добро и толерантност, като пораснат, виждат какъв е животът в България – без спазване на закони и никаква справедливост.“
„На много места го има, но не знам защо, като отидем някъде, носим снимки само… на лъскавите места (и аз включително), а на тези неща, за които ние тук се самообвиняваме, не правим снимки. Но тях ги има. И… в Америка особено в големите градове ги има в изобилие и са много по-драматични и безчовечни. Но правилно е, че ние не искаме да ги има тук И аз не искам. Преди ’89-та ги нямаше. И сега се страхувам да не остана бездомна и супер бедна и да не мога да си плащам сметките и да преживявам.
Но не сме ние виновни за това. Не бива да се самообвиняваме. Почти не зависи от нас. Добре е, че сме поживяли в най-справедливия до сега строй. Той пак ще възкръсне, но ние няма повече да го видим – ще го видят (може би) тези, които сега са бебета. По-големите са с повредена психика и без мечти, без морал. Те мечтаят само за неща, които се купуват с пари. И няма шанс да се промени това за тях – за тези поколения, които са вече на 30, 40, че дори може би и малко повече години. След това, след тях ще дойдат добрите времена.“
„Просията е навсякъде! Просията е форма на хитруване! Просията се е превърнала в професия, но без трудови осигурителен стаж!
Съжалявам!“
„Едно е бедстващи хора, друго е просещи. Аз съм против просещите хора!“
„Тъжно наистина за жената и че в 21 век има хора, които трябва да просят, за да оцеляват /друга тема е, че всички просяци в София ги държи мафията и изкарват повече от президента месечно/. Но ключът на тази емоционална бомба е в последното изречение – внушава, че България е бедна, отчаяна и обречена. Няма НИЩО ТАКОВА. България е член на клуба на най-богатите, най-демократичните и най-свободните държави. 99 процента от българите имат покрив над главата си, вода, електричество, интернет, компютър и достатъчно свободно време, да пишат глупости в Интернет.“
„Съкрушаващо… опустошаващо… отчаянието… нищетата… мъка…“
„Ужасно е, срам, бедната жена… да няма достойни старини“.
„Това е срамота, нямам думи вече всичко е казано! Господа Министри! Като гледате тези хора, не ви ли е срам малко, нямате ли жалост, милост. Вие взимате милионите, а тези хора, които са си дали здравето и живота за таз държава, сега стоят по улиците и просят. Как лягате да спите, как сядате да ядете – и вашето време ще дойде, но жалко много жалко!“
„Някой си играе с емоциите на хората и това взе да се случва все по-често. Просията наистина се превърна в професия. По този начин тези хора деградират и духовно. Пред черквите срещам все по-често хора, които са на средна възраст, здрави, облечени по-добре и от мен и сложили чашка от кафе за парички. И друг случай: двама „просяци“, мъж на 40 г. и момиче на 20 г. /приблизително/ облечени много добре, със скъпи маратонки, коментират и се смеят как довечера ще пият студено уиски. Искам да продължа. Наистина има хора, които са болни и имат нужда. Знам един такъв човек – полусляп, няма пари, за да плати леща за операция на очите. Говорила съм с него и затова знам. Но който дава, не трябва да казва. Когато едната ръка дава, другата не трябва да знае.“
„На фона на скъпите пури и отлежалото уиски, които пият политиците ни, това е геноцид срещу българския народ! Срамота!“
