Божанков за Костадинов: Подобни психопати са тежка щета за България.
Продължават реакциите след поредното изказване с насаждане на омраза и неверни факти от страна на лидера на партия „Възраждане“.
Костадин Костадинов се възползва от пълната свобода, която му дават американските социални мрежи за това – Фейсбук и Ютуб.
Любопитно е, че българските институции продължават да бездействат спрямо депутата, който пръв обяви инцидента с Иван Гешев за атентат и опит за убийство.
Миналата седмица Костадинов обяви и гръцките власти за враг, вероятно с очакване да се създаде напрежение и с южната ни съседка, което пък ще е нова ниша за трупане на рейтинг.
От гръцка страна няма реакция спрямо изявленията му засега.
„В една публикация Копейкта предяви териториални претенции, нападна чужда страна и насочи реч на омразата срещу хора, бягащи от война.
Следващата седмица ГЕРБ и Бойко Борисов – евроатлантици ще изберат този човек за председател на комисията за българите в чужбина.
Оставям настрана слабоумната теза, че сме дали 1 млрд. да храним някого. Украинците не са получили една стотинка пряко. Всички средства са дадени на наши, български хотелиери. Те от своя страна поискаха дори удължаване на мярката.
Подобни психопати са тежка щета за международния образ на България.“
След създаденото напрежение с Македония България вероятно скоро ще влоши отношенията си и с Гърция.
Много любопитно е, че името на фейсбук акаунта на Костадинов явно е кръстен на Беломорието, което е в Гърция https://www.facebook.com/belomorieto.
Преди няколко месеца Костадинов се разходи до връх Тумба на границите между Македония, България и Гърция.
На клипа той показва към в Гърция:
„Искам да погледнете на юг. Това е старото българско Бутковското езеро. Днешното гръцко езеро Керкини. Засега. Всичко това, което виждате тук и до ден днешен по-голямата част говори на български език. Гърците не признават българско малцинство.„, намеква Костадинов. Клипът вижте най-долу.
Миналата седмица Костадин Костадинов хвърли тежки обвинения срещу гръцките власти.
Ето какво написа той във Фейсбук:
„Вчера група възрожденци от цяла България поднесе цветя на гроба на Гоце Делчев в с. Баница, Серско (дн. в Гърция) по случай 120 години от смъртта му. Беше поставена и паметна плоча. По традиция всяка година ходим на мястото, поставяме паметна плоча и после пак по традиция до няколко часа гръцките полицаи я изкъртват. В Европейския съюз е така – няма място за паметни знаци за българите.
Като цяло със своята политика ЕС все повече ни показва, че в него все повече няма място и за българите.“
Преди няколко месеца лидерът на Възраждане изнесе други неверни данни за българите в Украйна:
Проверка на factcheck.bg показа, че Костадин Костадинов е изнесъл невярно твърдение от трибуната на НС.
Костадин Костадинов, “Възраждане”:
“Първо искам да кажа това което беше споменато, аз ще го кажа още веднъж – имаше страшно много закрити български… всъщност не точно училища. Закри се преподаването на български във всички училища в Украйна, където живее българско население. Няма в момента едно държавно училище, в което да се преподава на български. Няма и това го няма от години. Когато ние го казвахме това нещо от “Възраждане”, ни обвиняваха в лъжа, като казваха “не е вярно, има неделни училища”. Да, неделни училища има, но те не са държавни. Държавата не участва в тяхното финансиране, нито ги подпомага…”
Това казва лидерът на парламентарно представената формация “Възраждане” по време на дебатите в парламентарна зала преди окончателното гласуване за предоставянето на военна помощ за Украйна.
Factcheck.bg събра фактите по темата.
ПРОВЕРКА:
През 2017 г. в Украйна са приети поправки в образователния закон, с които се ограничава преподаването на малцинствени езици след етапа на началното образование. Целта на въведените поправки е да се укрепи статуса на украинския като държавен език, а не да се забранят езиците на малцинствата в страната.
В чл.7 от Закона за образованието се гарантира изрично правото на лицата, принадлежащи към коренното население или националните малцинства, да изучават своя майчин език в общинските заведения за средно образование или в националните културни дружества.
Изучаването на майчиния език не се забранява, нито се прекратява след завършване на етапа на начално образование. Майчиният език продължава да се изучава като отделен предмет след началното училище, но повечето от останалите дисциплини започват да се преподават на държавния език – украински. Освен това в закона още е записано, че “в съответствие с образователната програма в учебните заведения може да се преподават една или повече дисциплини на два или повече езика” – държавният език (украински), английски език и на други от официалните езици на Европейския съюз, сред които е и българският.
Правото на децата от българското малцинство да изучават майчиния си език е гарантирано и с подписана декларация между министрите на образованието на Украйна и България през 2018 г. Декларацията предвижда украинската страна да осигурява за представителите на българското малцинство достъп до изучаване на майчин език и обучение на майчин език и да съдейства за увеличаване броя на учениците, които ще изучават или ще учат на български език.
През 2020 г. българският министър на образованието и украинският му колега подписват Протокол за сътрудничество и обмен. Отново е потвърдено, че украинската страна гарантира на принадлежащите към българското национално малцинство правото на обучение на български език в предучилищното образование и от I клас до XII клас на средното училище в съответствие с националното законодателство на Украйна.
Бесарабският българин и професор по история в Одеския университет Олександр Середа определя твърденията, че бесарабските българи в Украйна са тормозени, като неверни: “Много от нещата, които имаме като българска общност, като например изучаването на български език в училище, го имаме откакто Украйна е независима държава. Тя нищо не ни е забранявала, нито ни е тормозила”.
Бесарабската българка Тетяна Станиева посочва снимки на учебника по български за 8-и клас на своята дъщеря, по който тя се обучава в държавното училище в село Криничне, в своя Фейсбук профил.
Тетяна споделя, че дъщеря ѝ има часове по български език и литература два пъти в седмичната си програма, а отделно от това изучава езика и в българско неделно училище.
Под публикацията на Тетяна много други хора от българското етническо малцинство в Украйна потвърждават, че български език се изучава в държавните училища в страната:
Олга Колот – директор и преподавател по български език и литература в българско неделно училище в Украйна: “Гр. Николаев, Терновка, Николаевска средно училище №16 – българския език се изучава като предмет- и обучението не спира дори в най-тежките дни и часове след 24 февруари. Никога в независима Украйна не се притесняваше нито български език – нито българска култура! Дори напротив – в университетите се откриват Български центрове, неделни училища. Поддържа се и се развива във всичките посоки и език и култура и фолклор. Провиждат се фестивали, снимат се филми и се издават книги – на български език! И всичко това – при всестранна поддържка и на украинска и на българска страна”.
Вячеслав Богдев: “Освен изучаването на българския език и литература в училищата на Украйна, има и културни институции на малцинствата, които са изцяло на държавна издръжка. Това Центъра за българска култура в Болград и Центъра за гагаузска култура в с. Виноградовка (Курчу). И двете институции не веднъж бяха посещавани от държавните лица на България. Освен това в българския център имаше консулски дни, провеждани от българските консули, работещи в Българското консулство в Одеса.”
Диана Гергинова: “Аз съм журналист в независимо издание. Живея в село Кирнички, Измаилски район. И аз, и детето ми в училище (в село) сме учили български език, това е посочено в документите за образование.”
Русия обаче прави именно това, в което от “Възраждане” обвиняват Украйна. След окупирането на Запорожка област Русия забранява преподаването на български език в населените места в областта, затваря неделните училища и културните центрове.
Проверено:
След промени в образователния закон на Украйна от 2017 г. на български език се преподава до края на началния етап на образованието в общините с българско малцинство. След началното училище предметите започват да се изучават на държавния език – украински, но българският език и литература остават в програмата на държавните училища и не са забранени. Междувременно Русия забранява преподаването на български език в окупираната от нея Запорожка област.
Източник: ПЕТЕЛ.БГ
