Вижте каква е средната заплата за един добър програмист в България
Един от водещите критерии дали да живееш в България или в друга държава, в София или в друг град в страната, със сигурност е заплащането. Сферите с най-високо заплащане у нас са Информационните технологии, програмиране и уеб портали; банки и финанси, телекомуникации, финансово консултиране; доставка на ел. енергия, газ и климатизация, химическа промишленост, производство на фармацевтични продукти.
Заплатите в IT сектора вълнуват целия бранш. Платформата DEV.BG публикува заплащането в някои сфери на сектора, като например за Backend технологиите заплатите започват за Junior позиции с минималните 2570 лв. до Senior – средно 8 610 лв. При най-високоплатените позиции за Senior като например за Java, PHP или Python заплатите достигат до 10-12 000 лв.
За да говорим за заплатите, но и не само, за това какви са предизвикателствата пред тази професия, с какво тя е привлекателна за младите хора, какво е бъдещето на тези професии, „Фокус“ покани на интервю Димитър Жиланов, водещ IT специалист с 13-годишен опит.
Г-н Жиланов какво ни казват заплатите и тенденциите в IT индустрията в България? Успяхме ли да се наложим като равнопоставени по отношение на заплащането с други европейски страни? Дали се изравняват нашите заплати с тези в другите страни?
България като цяло е дестинация, където има силно развита общност на софтуерните инженери и в крайна сметка има адски много вътрешни проекти, които се развиват като продуктови фирми, множество стартъпи и един от най-големите световни компании отварят офиси у нас. Например, VMware, най-голямата централа на Center of exellence, която поддържа почти целия свят, се намира в София. И България е една от държавите с най-много програмисти, работещи за тях. Също „SAP“, „Bosch“ са едни от най-големите корпорации с офиси тук. Като цяло самият сектор е платен с подобни заплати на почти цяла Европа.
Но благодарение на малко по-добрите условия като данъчна политика на страната ни, позволяват в крайна сметка да получаваш едни доста по-стабилни доходи. Например, големите корпорации обикновено заплащат малко по-малки заплати на програмистите си, защото имат добро име. Но средно големите български стартъпи като например „Payhawk“, като „Trader“ и прочие, там средната заплата за един талантлив програмист, който знае какво прави, е около 14 хиляди чисто. При 14 хиляди, като сметнеш, годишно се получава една доста стабилна заплата в сравнение с всеки един друг пазар.
Примерно в Германия, големите фирми като „Google“ средната заплата годишната е 100 хиляди евро, но на тези 100 хиляди евро като държавата ти прибере 41%, който е техният данък, се оказва, че в крайна сметка, че в България ще живееш доста по-добре, отколкото в Германия. Основният минус на България е първо, че имаме ужасяващо лошо изградена инфраструктура, т.е. както и да го погледнеш, практически ние имаме доста по-слаб достъп до качествено образование, качествено лечение, по-лоши пътища.
Освен това като искаш да си купиш нещичко – например апартамент, кола или прочие, когато го купуваш от някой строител, ти плащаш например 20% ДДС, което в нито една друга европейска държава е немислимо. В Германия е 9% например. И реално тежестта малко се измества от типа заплата до типа консумативни данъци. Но като цяло България е изключителна дестинация, където адски много чужди специалисти идват да си търсят своето бъдеще. Аз лично познавам много испанци, французи, германци, които намериха в София своя нов дом, благодарение на това, че първо, сме много близко съответно до тяхната държава и те могат много лесно да отидат за един уикенд да видят близките си на цена от 20-30 евро билета. Освен това нямат никакви спънки по целия път, защото минават със своята лична карта. Всичко е изключително просто и благоприятно.
Тогава какъв съвет бихте дали на младите хора, които обмислят да се захванат с тази сфера?
Първо, да се опитат да развият максимално своето логическо мислене. Това е критична точка в развитието на всеки един инженер. Няма как да бъдеш какъвто й да е инженер, не само софтуерен, без да имаш идеално развито логическо мислене.
Ако един амбициозен родител, който иска детето му да стане част от тази сфера, най-добрият съвет, който бих могъл да дам е – опитайте се детето ви да се научи да се справя добре със задачите по математика, анализ, физика – науките, които са свързани с развитието на логическото мислене. Когато човек успее да развие логическото си мислене, всички тези професии, които са един тип занаятчийски или един тип инженерни, можеш абсолютно лесно да ги асимилираш и да станеш един от добрите специалисти.
Като естествено, ако в случай, че тези неща не ти вървят, просто не се справяш добре с тези неща, има много подходи да си развиеш логическото мислене. Има десетки книги на тази тематика.
Много млади хора смятат обаче, че е достатъчно да изкараш един курс, за да си на добро ниво. Така ли е?
За жалост доста от големите български академии, които се издържат с това да обучават хора, се опитват да вкарат това нещо в главите на много хора. Аз съм свидетел на много хора, които са си давали парите, за да се опитат да се научат. Но понякога, това което човек трябва да развие, не се е постарал да го развие.
Т.е. дори да научиш програмирането като теория, да знаеш какво представляват цикли, масиви и прочие, ако нямаш много добре развито логическо мислене, пропуснал си да си развиеш логиката, практически е почти невъзможно да се реализираш като специалист, просто защото не можеш да изпълниш поставената ти задача. Много от задачите са свързани с това да направиш анализ, да установиш – това трябва да се коригира тук, това – тук, трябва да се адаптира малко и тук и ако не си способен да направиш добър анализ и да осъзнаеш къде какво трябва да коригираш, става почти невъзможно да изпълниш тази задача. Естествено имаме в нашата сфера и доста видове професии, които не изискват този тип мислене.
Които са един вид повече микромениджмънт професии. На тези места може да се реализираш. Но в масовите случаи в по-големите компании се изисква и предишен опит като програмист, за да те назначат на такава позиция.
В такъв случай да попитам – кои са най-разпространените сфери в програмирането, как се развива секторът у нас през последните години?
Като цяло до преди десетина години най-големият бранш в програмирането в България беше изпълняването на чужди услуги. Т.е. имаше много компании от рода на руската EPAM, на украинската Luxoft, на които целият им бизнес беше да взимат чужди проекти, тук наемат огромно количество инженери и те да ги решават. Основният сектор на тези компании беше „уеб“ и се решаваха уеб апликации. В днешно време, естествено, вече стана малко по-пъстър светът на програмирането и има възможност вече като реализация всеки един кадър от уеб приложения до мобилни, до по-тежки видове сървърни приложения и като цяло секторът ни се развива до един доста благоприятен резултат.
А какво е необходимо за една успешна уеб апликация? Какво е необходимо, за да бъде успешен един сайт?
Най-важното нещо в днешно време е да успееш да поемеш голямо количество органичен трафик, за да може твоят сайт да бъде посещаем, да излизат някакви резултати и хората да го харесват. За да постигнеш това нещо, „Google“ доста често си променя изискванията, но масовите случаи са горе-долу едни и същи. Трябва да използваш ефективна и читава технология, която да качва дадения сайт и да го показва на хората.
Примерно, масово сайтовете на българския пазар са със сравнително старинни технологии, които се използваха преди 10-15 г. Примерно, масовите сайтове са на WordPress и PHP. Това е технология, която се използваше много преди 15-тина години. Но в днешно време е бавничка и резултатите не са толкова ефективни, „Google“ не ги оценява толкова високо. За да може един сайт да излиза на първо място, почти винаги трябва, първо, да е написан ефективно, да има добър кешинг механизъм, да може сайтът да зарежда мигновено бързо, да има добро описание на всяка една, примерно във вашия случай статия, която да е дефинирана добре, „Google“ да успява да асимилира добре какво представлява даденият екран.
Да се вижда, че даденият сайт е с история, с добри посещения. И ако успееш да развиеш в крайна сметка бърз и ефективен сайт и да го комбинираш с добра кешинг стратегия, а също и с добър базов трафик, който идва от дадени хора, където се шерват дадените статии, един сайт би бил успешен.
Много важен въпрос е за мъжете и жените в IT сферата. Според Вас, има ли дискриминация в заплащането?
Моите наблюдения, които са в дадената сфера е, че практически всичките инженери са изключително толерантни, тъй като масово специалистите в нашата сфера са сравнително интелигентни хора, млади хора. Те не са със закоравяло по-старинно мислене и вярват, че всеки човек, без значение какъв му е полът, какви са му ориентацията и разбиранията, заслужава една и съща заплата. Заради това и в много ситуации, когато кандидатства един кадър, дори не се и коментира какъв пол е, на колко години е и т.н.
Най-важно е човекът да е кадърен специалист, който ще свърши добра работа на фирмата и самата фирма ще излезе на печалба от него. Защото, да бъдем реалисти, основият стимул на всяка една фирма да се развива е това да има някаква печалба и да може да надгражда своя продукт.
Какви са условията, които предлагат компаниите, за да привлекат такива добри, кадърни, както казвате, кадри?
На времето маса от фирмите опитваха с по-консервативния подход, който беше – ако идваш, имаме страхотен офис, имаме обяд за всички, имаме тенис маса, имаме карта за фитнес или карта за градския транспорт. Но в днешно време повечето хора не се интересуват от това. В днешно време най-правилният подход, който аз съм установил в повечето фирми е, първо, да има ясно обяснена кариерна пътечка, по която човекът да знае, че може да расте, да му повишават заплатата с годините, да има някакъв успех.
Защото има хора, които са малко по-нахални, има хора, които са малко по-срамежливи. И когато няма ясно обявена кариерна пътечка, едните хора малко или много изостават спрямо другите, което е нечестно. Друго, което работи много добре в нашата сфера е това, че в днешно време става все по-модерна работата, която е от вкъщи, дистанционна. Която в крайна сметка стимулира много хора да имат един много по-добър баланс.
Защото в днешно време като сметнеш времето, което отива в трафик и пътувания и можеш да го спестиш, човек е много по-мотивиран да отдели 30-40 минути след работа, ако се налага и има нещо важно да го свърши, когато знае, че ще си спести това време от трафика. Отколкото да се знае, че този човек хем ще виси в трафика, хем ще трябва да отдели време за нещо и в крайна сметка хората са много по-мотивирани. Като трябва да допълним и това, че по-големите фирми имат бюджет за всеки един свой специалист, като човекът има право да го използва по какъвто начин иска за себеразвитие. Т.е. може да отиде на дадена конференция, може да си купи онлайн курс, може да запише курс по английски например, ако смята, че иска да си го развие, което е също страхотен подход. В днешно време изключително иновативно е целият начин на привличане на кадри. Разбира се всяка фирма е различна, но в крайна сметка това са основните.
В момента търсят ли се млади IT специалисти в България, защото наскоро излезе информация за съкращения в много големите, глобалните корпорации като Meta, Google, Microsoft, Amazon, Spotify и т.н., те започнаха да съкращават хора? Има ли такава тенденция и у нас?
Имам принципно доста наблюдения над тези фирми, защото имам много мои приятели и познати, които работят в тези фирми. И това, което се получи е един вид малко пропагандна история, където се говори, че много специалисти са съкратени. В масовия случай съкратените хора са „Човешки ресурси“, „Мидъл мениджъри“ и разни един вид обслужващи роли.
Защото в ситуация, когато не ти трябват много хора, т.е. има потенциална световна криза, или например „Мета“ са наели в последните 3 г. 30 хиляди души, и наистина нямат нужда да наемат повече хора, е нормално да уволниш част от човешките ресурси, част от хората, които търсят нови кадри, част от обслужващия персонал, просто защото нямаш нужда повече от тези хора. И реално това беше естествен подход, който направиха.
Естествено имаше и разни аномални фирми, както например „Twitter“, след като Мъск го взе. Той например направи масови уволнения от рода на 70% на хората. Но той го направи, защото силно го притиснаха спонсорите и той буквално трябваше да намали разходите. Но това е аномалия. В масовия случай в момента няма почти никакви уволнения в нашата страна. Даже напротив, има все по-голямо и по-голямо търсене.
Защото, както и да го погледнем, масовият свят започва да се дигитализира все повече и повече. Маса държави все повече се чудят как да вкарат електронни гласувания или електронен вид изявяване на човешки позиции. И в тези ситуации имаш нужда от такива специалисти.
Това е добра новина за българските IT специалисти. И накрая един малко по-страничен въпрос. Искам да Ви попитам за нашумелия чатбот ChatGPT. Защото съвсем скоро ръководството на „Гугъл“ издаде червен код при пускането на този чат. Причината според гиганта е, че ботът предизвиква опасения за бъдещето на търсачката „Гугъл“. Застрашава ли наистина ChatGPT „Гугъл“?
Принципно ChatGPT е един бот, който научил много информация, изтеглена от различни сайтове и той е един вид една голяма голяма енциклопедия. Т.е., ако го попиташ например „как човешкото тяло функционира“, той реално си е прочел това нещо и ти го диктува. Реално ChatGPT позволява много по-лесно да търсиш отговори на въпроси, които ако ги напишеш в „Google“ трябва да отваряш линкове и прочие. И реално от една страна застрашава бизнеса на „Google“ за по-простоватите въпроси.
Но въпреки всичко има някои големи пречки самият ChatGPT. Първата е, че има тонове дела, които са повдигнати срещу него за плагиатство. Докато той се е учил, той все пак е чел чужди трудове, тези чужди трудове не са споделени, че оттам е чел. В крайна сметка той е ровил в чужди неща, в които не е имал право да рови. И се получава в момента една много интересна ситуация, където досега той беше защитен от този вид търсене, защото той беше продукт, който не търси никакви пари и всичко се прави за благото на човечеството.
Но наскоро те обявиха, че вече мислят да събират пари за ползването му – 20 долара на акаунт и в тази ситуация той става малко или много лесен за атака. Най-вероятно в бъдещ план ще намери някаква ниша, в която ще може да се ползва. Примерно, масата първи левъл колцентрове имаш човек, който чете от екрана четири варианта и се опитва да помогне на човека буквално като ги чете и му ги цитира без никаква логична мисъл. Този вид позиции, които са просто четеш от екрана и диктуваш, най-вероятно подобен чатбот би бил свръх ефективен и би могъл да ги замести рано или късно.
Макар че всеки един чатбот, примерно този, е обучаван със супер стара информация. ChatGPT последните данни, които са му заредили са били 2018 г. или 2019 г., което прави морално остаряла масовата информация в него. Друг голям проблем при ChatGPT, в днешно време има адски много съмнения и опасения, защото масата отговори на въпроси са един вид политически анализ, крайно леви, което в крайна сметка доказва, че той не е изобщо неутрален. Което говори от една страна, че той не е много ефективен в своята дейност.
Т.е. не е заплаха за „Google“, така както се опасяват?
Може да е заплаха единствено например за ситуация да попиташ „Как да си направя мусака?“ ChatGPT ще ти отговори мигновено, докато „Google“ ще ти даде примери за разни сайтчета, които ти трябва да си отвориш, което е неефективно.
