Не вярвах, че жена ми може толкова да си навири носа – парите я промениха
Напоследък животът у нас се обърка… Докато съпругата ми Надя си седеше вкъщи и гледаше децата, всичко беше ясно – аз работех и носех парите, тя се грижеше за храната, уюта и топлината.
Колкото обаче синовете ни порастваха, толкова повече й се връщаха мераците да ходи на работа. Понеже добре си я познавам, бях наясно, че отрежа ли я отведнъж, на инат ще намери къде и ще започне работа най-много след три дни.
Затова я баламосвах по стария изпитан начин: да, моето момиче, много ще е хубаво да влизат вкъщи две заплати, ама ти ще се преуморяваш!
Миличка, нали знаеш, че разболеят ли се момчетата, само тебе признават, никой друг не успява хапче да им даде. Всичко хубаво бе, Наде, ама с моите смени в спалнята все ще сме по един…
Жената до едно време ме слушаше, но после си нави на пръста, че тръгва да работи, и с нищо не можах да я спра.
Вярното си е вярно – братовчед й я взе в своята фирма, направи я там някаква шефка и й даде висока заплата, вече дори носи вкъщи два пъти повече пари от мен.
Не съм вярвал, че това е възможно.
Още по-малко, че моята законна може толкова да си навири носа.
Парите я промениха. Нямам нищо против, че пълни хладилника с разни „деликатеси“, на които дори не знам имената. Не ми пречи и че смени домашната ми ракия с парфюмирани питиета.
Свикнах и да си топля храната, макар че помня вкуса на току-що сготвените й манджи. Отказах се да й търся сметка колко обувки и чанти има, само виждам, че гардеробът се пука по шевовете от нейните парцали.
Дори не се дразня, като я гледам по колко време сутрин се гримира. Държи се обаче като голямата работа и това ме вбесява. Вече за нищо не ме пита, просто отива и купува, каквото си е намислила.
Дори мен започна да ме облича така, както тя иска – мъкне ризи, пуловери, дънки. Абе, жена, викам й, не си ме осиновила, за мен си се омъжила, ще си ходя такъв, какъвто съм си.
Преди месец имаха някакво фирмено парти, така му вика тя, и за първи път бяха поканени семейно.
Тя като ме стегна с едни дрехи – цяла вечер не можах да се отпусна, да си хапна, да си пийна за здравето на братовчед й.
Вярно било, че на една жена трябва да й дадеш пари, за да я видиш колко струва.
Преди ми се умилкваше, за да й оставя някой лев, да може да пие кафе с приятелки.
Сега ми се репчи, че това заведение било задимено, онова било пълно с миризливци, искала вече да живее изискано.
И като я питам: „С какво бе, моето момиче?“, тя ми се репчи с високата си заплата.
Както е тръгнало, може да й хрумне и мен да ме смени с някой по-изискан.
И това съм го премислил, затова – да прави, каквото ще. Не върви нито да я бия, нито да я гоня.
Жена, която е свикнала на широко, ще върти – ще суче, ще си намери широкото.
Симеон
Снимка: Pixabay.com
