Двама лекари откриват любовта, докато се борят с множествена склероза
Българин и италианка говорят открито и с усмивка за една от най-коварните болести на нашето съвремие. И двамата живеят от години с неврологично заболяване, за което лечение все още съвременната медицина не е намерила.
Те обаче остават позитивни и усмихнати въпреки болестта.
Снимка: bTV
Д-р Христо Ватев и съпругата му Александра откриват щастието в нещастието. Запознават се случайно, когато тя влиза в кабинета му с молба да излекува стреса, депресията и тревожността, след като чува тежката диагноза – множествена склероза.
Снимка: bTV
„Преди 10 години мислех, че нямах бъдеще. Разболях се и загубих надежда. Мислех, че за мен няма никаква перспектива. Докато не срещнах д-р Ватев. Запознахме се в Рим. И повярвах, че няма да умра. Не се отказах от стандартното лечение, но започнах и терапия за ума и за душата“, разказва Александра.
На всеки 6 месеца тя влиза в болница за вливания на коктейл от лекарства. В Италия едно вливане струва 5000 евро. Паралелно с лекарствата жената прилага неврозащита, за да предотврати негативно развитие на болестта.
„Тя е до края на живота. Но се живее дълго с нея, много дълго. Живее се добре, но всички сме зависими от тази болест“, обясни д-р Ватев.
Снимка: bTV
И двамата рисуват. И обичат хубава музика. Той е клиничен психолог, а тя – логопед и арт терапевт.
„Когато се разболях, изпаднах в дупка. Потърсих помощ от психолог и така се запознах с Христо. 10 години по-късно живея и съм щастлива“, казва Александра.
„Аз лекувам хората, като ги убеждавам да си променят начина на мислене. Не прибягвам веднага към антидепресанти“, коментира д-р Ватев.
Той чете лекции на студентите си в университета, а тя работи от вкъщи, където помага на деца да говорят правилно. Говоренето помага и на нея самата, както и на други хора, болни от множествена склероза.
„Намерих надежда и благодарение на изкуството се почувствах част от света“, казва жената.
Преди 155 години френският невролог и професор по патология Жак-Мартен Шарко оставя голяма следа в медицината. Заслужено е наричан „бащата на модерната неврология“ и „Наполеон на неврозите“. През 1868 г. неврологът открива, че бели плаки се образуват в бялото вещество на гръбначния мозък, мозъчния ствол, малкия мозък.
Те са разпръснати из цялата централна нервна система, което дава името на болестта – множествена склероза. Неочаквано д-р Ватев се сблъсква с болестта. Ден, след като завършва с отличие медицина в Италия.
„На следващия ден аз престанах да виждам. И вече съм лекар, имам приятели, отивам на офталмолог, той ми каза – ти си за резонанс. Правя си магнитен резонанс, не се срамувам и ми откриват 6 бели плаки в мозъка, поставят ми диагноза МС и ме взимат в болница. Тогава е 1998 г. Оттогава са минали 24 години. Не само съм жив и здрав, но работя и съм щастлив от живота“, обясни д-р Ватев.
Снимка: bTV
Той разказва, че се е почувствал ужасно.
„Може би аз самият не повярвах. Един колега ми каза – взимаш самолета и заминаваш за Щатите“, спомня си д-р Ватев.
Така и прави. Това решение буквално спасява лекарят от България. През 1999 г. д-р Ватев успявал да ходи с патерица и не виждал добре.
„Не знам какво са правили с мене, но аз се върнах ходейки и виждайки“, казва лекарят.
Снимка: bTV
Докторите в САЩ променят начина на живот на Христо. Той се отказва от всички вредни навици, започва диета, пие лекарства, намалява стреса и така болестта започва да се забавя и не прогресира.
„Променяш си живота. Американците са ми променили живота, защото са ми промили мозъка. Това е стратегия, не е една диета, не е едно лекарство“, казва д-р Ватев.
Снимка: bTV
Според Националния институт по неврологични заболявания и инсулт в САЩ човек с МС вече може да очаква да живее толкова дълго, колкото човек без това заболяване. Два пъти в годината Александра се подлага на скъпоструваща терапия с медикаменти. Преди време Христо спира програмата. Но не поради финансови причини.
„Отписаха ме и ми казаха, че нямам нужда. Адски са скъпи тези лекарства, покрива ми ги здравната каса, но ми казаха, че нямам нужда, защото нямам нито една черна дупка“, обясни д-р Велев.
Българинът и италианката полагат усилия всеки ден за своето здраве. Опитват се да забавят хода на болестта. И засега успяват. Не вярват в чудеса, обещания или магически лекове.
„Няма лекарство, което да прави чудеса“, казва д-р Ватев.
23 години след поставянето на диагнозата множествена склероза д-р Ватев шофира, чете лекции, движи се без патерици и живее качествен живот.
Заедно със съпругата си говорят открито за множествената склероза, не се срамуват или страхуват.
„Оливър Сакс ни казва, че ние болните чрез изкуството забравяме болестта и преоткриваме света“, казва Александра.
Двамата приемат за своя казуса да споделят с други лекари и с пациенти най-новите научни изследвания и терапии, които помагат на хората не просто да се справят с психическия удар от диагнозата, а и да живеят качествен и дълъг живот с нея. Въпреки нея.