Вдовица и синът й, болен от множествена склероза, губят дома си, опитват да се самоубият
Имат над 700 хил. лв. кредити, натрупани за 12 г., след като при трудова злополука умира бащата
През това време Светла не може да работи, защото трябва да се грижи за Васил, а и самата тя е болна
Той опитвал да се труди, но състоянието му не позволява
Вечерта на 28 февруари тази година една майка и болният ѝ от множествена склероза син правят най-тежкия избор – сами да сложат край на живота си.
59-годишната Светла Тапавичарова и 32-годишният Васил поемат огромна доза приспивателни, твърдо решени, че няма смисъл да продължат да живеят. Майката поглъща 20 таблетки, момчето ѝ по-малко.
Тя сама подготвя хапчета, които Васил да изпие, защото заради болестта ръцете му треперят. Поглъщат ги и си лягат.
“Казахме си:
край, стига сме
се мъчили. Няма
на какво да се
надяваме,
вече нямаме шанс”, обяснява жената.
На следващия ден тя се събужда в токсикологията на “Пирогов”. Там е настанен и Васил. Оказва се, че през нощта той се разбудил и пълзейки, стигнал до леглото на майка си.
Видял я неподвижна и се уплашил, че ако умре, ще остане абсолютно сам и няма кой да се грижи за него. Успява да позвъни на Спешна помощ.
Лекарите успяват да ги спасят. В болницата се срещат с психиатър, който се опитал да ги окуражи, че винаги има надежда.
“Каква надежда, за нас няма спасение”, смята обаче Светла.
Защо майката и синът ѝ са стигнали до крайно отчаяние? Освен болестите и недоимъка те получават и предупреждение, че трябва да напуснат жилището си на ул. “Юрий Гагарин” в София.
Двамата имат огромни задължения, натрупани за последните 12 години. Светла има да връща около 600 хил. лева, а Васил – към 100 хил. Тя не работи от години, защото трябва да се грижи за сина си, а и самата страда от болест на щитовидната жлеза и дебелото черво.
Момчето ѝ, което някога мечтаело да учи в чужбина, се хваща на работа, но заради множествената склероза му е трудно. Преди месеци опитал да се труди 8 часа. Започнал обаче много бързо да се уморява, целият трепери, говори трудно, издържал едва по 3-4 часа. Въпреки това и сега продължава да полага усилия да се грижи за прехраната. Получава и пенсия по болест, която обаче стига само за насъщния.
Кошмарът им става реален в края на март, когато действително частен съдебен изпълнител влиза във владение на апартамента.
“Защо да живея, животът ми взе мъжа, семейството, здравето, сега и дома. Реално погледнато, няма какво да очаквам”, казва жената.
От 23 март Светла и Васил Тапавичарови живеят при приятел на младия мъж.
“Изхвърлиха ни
по пижами на
улицата,
не успяхме да си приберем вещите, взехме само документите”, обясни пред “24 часа” тя.
Нещастията започват да съпътстват живота на семейството още преди 23 години-през 1998 г. При трудов инцидент тогава умира главата на семейството. Към онзи момент мъжът ѝ е строителен предприемач с много фирми. Жена му е счетоводителката на дружествата.
Един ден обаче, докато работи на обект в Ботевград, той полетява от 3 метра височина. Смъртта му настъпва за 10 минути. По това време Васил е на 10 години.
Налага се Светла да поеме семейния бизнес. Има камиони, коли, които постепенно продава.
През 2003 г. се включва като подизпълнител при временното строителство на новата писта на летище София. После се насочва към строителство на жилищни сгради. Изгражда една в кв. “Люлин”.
Година преди Светла да загуби съпруга си, семейството купува парцел в кв. “Драгалевци”, за да строи къща. Дотогава те живеят в апартамент в кв. “Дружба”.
Парцелът е 1200 кв. метра. След смъртта на мъжа си жената се отказва от строежа. Парцелът е наследен от сина ѝ, а законът е категоричен, че имущество, което е на името на непълнолетно дете, не може да бъде продадено без разрешение на съда. Така години наред парцелът остава безлюден – нито се продава, нито се строи.
Когато Васил навършва пълнолетие и вече сам може да се разпорежда със земята, се оказва, че “тя е с нулева плътност”, тоест сложена е в зелена зона и е била отчуждена.
Започват дела, които се точат с години.
Именно на тази земя обаче майката и синът са разчитали, когато Светла тегли първия кредит.
Това става през 2007 г. Жената взема от банка 74 хил. евро, за да купи жилището на ул. “Юрий Гагарин”. В онзи момент има и лизинг на кола. Продава апартамента от 65 кв. м в кв. “Дружба”.
През 2008 г. следва рефинансиране в размер на 175 хил. евро и 25 хил. евро такса за отпускането на кредита. Още същата година се опитала да продаде имота, но желаещи не се намерили. После идва и кризата.
Проблемите се трупат, с тях- стресът, а след него и болестите. Откриват ѝ заболяването на щитовидната жлеза.
“Една година и
половина
треперех като
неврастеник,
успокоявах се само като легна. Не можех да работя”, връща се назад Светла.
И понеже никое зло не идва само, през 2010 г. лекарите поставят на Васил диагнозата множествена склероза.
В началото на заболяването започнали лечение с имуновенин, което се отразило добре на състоянието му, но финансово било непосилно за тях.
Започва поредната борба – да се намери лечение, което да облекчи състоянието на младия мъж.
Светла търси помощ от президента, Министерството на здравеопазването и парламента. На писмата ѝ откликва единствено Соломон Паси. С негова помощ организират кампания за набиране на средства за лечението на Васил.
“Не мога да те вдигна, лази! Така му казвам, когато падне на земята, а аз дори не успявам да го поместя”, плаче майката. Животът я е научил сама да слага и системите на сина си.
На практика още през 2009 г. тя спира да изплаща кредитите. 8 години двамата живеят в страх, че могат да останат на улицата, което става реалност на 23 март.
Първата публична продан започва още през март 2013 г., но до изгонването им не се стига. Сутринта на 22 февуари тази година обаче в дома им идват частен съдебен изпълнител, ключар и купувач.
Нищо не може да се направи, убедена е Светла. А някога е мечтала да изпрати сина си студент в чужбина, да го види задомен, да се радва на внуци.
Източник: 24 часа
