Как молитвата „Отче наш“ лекува органи и системи
„Духът е животът, умът е строителят, а физическото е резултатът.”
~ Едгар Кейси
Не знам дали сте изпитвали силата на молитвата „Отче наш”. Аз лично много пъти съм се изумявала от бързото и мощно действие на тези простички думи за обръщане към Бог. Преди време четох за изследвания на аурата, които показват силно повишаване на интензитета на енергийното поле след произнасяне на тази точно молитва. Енергийното поле повишава своята вибрация и се усилва пропорционално на честотата на повторение на вълшебните думи. Колкото повече, толкова повече, както се казва.
Много любопитна, обаче, е връзката, открита и между Господнята молитва, както ще чуете да наричат още молитвата „Отче наш”, и жлезите с вътрешна секреция. Тези седем жлези образуват ендокринната или хормоналната система в човешките тела. От гледна точка на енергийната медицина, те се асоциират със седемте главни чакри, разположени на същите места, само че във финото съответствие на физическото тяло. Именно жлезите с вътрешна секреция най-напред приемат енергията от съответната чакра, преобразуват я в по-физиологичен тип сигнали и под формата на малки количества хормони я разпръскват в тялото. Те, разбира се, имат и много други функции, свързани, както с физиологията, така и с психическите и ментални процеси в човека.
„Аурата е ветропоказател на душата”, казва Едгар Кейси,
известен като медиум и феномен. Неговите „тълкувания” по отношение на хора, потърсили помощта му през годините, вълнуват и досега и могат да бъдат използвани в някои общи случаи, подобни на описаните в книгите му.
„Цветовете, излизащи от един човек, разкриват вибрационният му статус, те са симптоматични за действащите влияния в ендокринните центрове”- пише Кейси.
Всеки ендокринен център или жлеза съответства на аспект от молитвата „Отче наш”. Като се разтълкуват правилно значенията на пасажите, можем да предизвикаме верния отклик в центровете, което ще ни доведе до по-ясно разбиране на връзката ни с Бога, смята Дан Кембъл, един от изследователите на феномена Едгар Кейси.
Най-добре е да използваме молитвата като медитация. Когато сме спокойни и отпуснати, се освобождаваме от всичко, което пречи на енергията да протича през тялото ни плавно и хармонично.
Ето как се свързва молитвата с жлезите с вътрешна секреция:
Отче наш (хипофиза), който си на Небето,
Да се свети Името Твое (епифиза),
Да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя,
както на небето (щитовидна жлеза)
така и на земята.
Хляба наш насъщний дай ни го и днес (полови жлези)
И прости ни дълговете наши (надбъбречни жлези),
както и ние прощаваме на нашите длъжници.
И не веди нас в изкушение (панкреас)
Но избави нас от Лукавия (тимус)
Защото е твое Царството (щитовидна жлеза)
И Силата (надбъбречни жлези)
И Славата (хипофиза)
Амин!
Ако изпълнявате молитвата в медитация това ще усили действието й многократно.
„Ние трябва да се научим да медитираме така, както сме се научили да вървим”, пише Мередит Ан Пуриар,
в своята книга „Изцеление чрез медитация и молитва”.
Ендокринната система е източникът на нашите настроения, характер и природа. Всичко, което мислим и чувстваме, се регистрира в тях и се отразява върху тялото. Гняв, страх, блаженство, радост активизират секрецията им и цялата система реагира на нея.
За да повлияете благоприятно на своята ендокринна система, направете следното упражнение. Седнете или легнете, отпуснете се, пригответе до себе си лист и химикал, за да можете да запишете свои хрумвания или прозрения, които е възможно да получите, работейки със системата от жлези.
Затворете очи и се концентрирайте върху областта от тялото, където се намират половите жлези. Представете си един червен лъч, който меко блести под кожата ви, задръжте образа от 30 секунди до минута, после нека светлината избледнее и изчезне. Отбележете си всички мисли и чувства, които навлизат в съзнанието ви по време на тази визуализация и си ги запишете. Правете това за всеки следващ цвят и център. За панкреаса оцветете в оранжево, за надбъбречните жлези – в жълто, тимуса – в зелено, щитовидната – в синьо, епифизата – цвят индиго и хипофизата – във виолетово.
Правете това упражнение всеки ден в продължение на поне седем дни и се опитайте да уловите дали се променят вашите чувства и мисли, преминавайки през съответния център. Ако някъде усетите ниско вибрационни такива: страх, безпокойство или несигурност, спрете се по-дълго на съответното място и цвят.
След това упражнение или пък отделно от него и самостоятелно, можете да изпълнявате и медитацията, свързана с молитвата „Отче наш”, като имате предвид, че тук не използваме цветовете.
Отпуснете се и започнете своята мощна и трансформираща не само жлезите, но чрез тях и цялото ви същество молитва.
Кажете или повторете думите „Отче наш” и нека те отекнат в хипофизния център. Останете неподвижни за около 30 сек. и после продължете нататък, като следвате връзката между подчертаните думи, дадени по-горе, и съответната жлеза. В следващия ред се спрете на ключовата дума „Името ти” и чуйте как тя отеква в епифизата. Повторете „Царството” и „Волята”, когато стигнете до щитовидната жлеза. Ако в съзнанието се появи някакъв цвят, направете го бял и нека той бавно избледнее и изчезне. Концентрирайте се върху ключовата дума и се вслушвайте за ехо в съответния център.
Когато завършите, спрете за една – две минути и след това кажете 23 псалом. Смята се, че той също има извънредно силно енергийно въздействие върху нашите мисловни нагласи към благоденствие и успех.
Ето и текста:
„Господ е пастир мой: няма да остана в нужда.
На зелени пасбища ме успокоява, при тихи води ме завежда.
Освежава душата ми, води ме през прави пътеки заради Името Си.
Да! И в долината на смъртната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти Си с мене, Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, помазал Си с елей главата ми, чашата ми прелива.
Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми и аз ще живея завинаги в дома Господен.”
Дадените упражнения могат да бъдат една добра ежедневна духовна практика. Важно е всеки да открие за себе си онази практика, която най-добре отговаря на неговите вътрешни търсения.
Марияна Атанасова
Източник: lechiteli
