Атанас Атанасов – за пътя от махалата до университета и за мечтаната сватба
Това са истории за герои. За хора, които имат куража да живеят и да се борят за щастието си въпреки бариерите, които трябва да преодоляват. За някои тези бариери са по рождение, за други са следствие, за трети са просто… лош късмет или стечение на обстоятелствата. Всъщност така изглежда само отстрани. Защото те приемат бариерите си като причина просто да отскочат малко по-високо или да се наведат, да се поклонят на препятствието и да продължат напред.
Това са истории за хора, които, вместо да решат, че нямат нищо, от нищото са си направили огнище и са разпалили вдъхновението на живота си. Вдъхновяващи хора, които са толкова заразително смели, че могат да променят всекиго, стига да им се доверим.
Ако познавате такива хора, а съм сигурна, че познавате, пишете ни, за да разкажем и за техния кураж да превръщат най-голямата си болка във вдъхновение.
ТОЙ Е РОДЕН В РОМСКО СЕМЕЙСТВО И Е ИМАЛ КЪСМЕТА ДА ПОЛУЧИ И КОРЕНИ, И КРИЛЕ ОТ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ. Макар че и на тях не им е било лесно да му дадат свободата да живее така, както той разбира живота. А той признава, че водил дълга борба, за да бъде този, който е в момента – Атанас Атанасов, студент по маркетинг и стопанско управление във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Влюбен е в момиче, което не е от ромски произход, образователен медиатор е в ОУ „Паисий Хилендарски“ в Горна Оряховица по проекта на най-голямата неправителствена ромска организация „Амалипе“.
Атанас е на 24 години и е най-големият от трима братя. Владимир, който е на 19 г., вече е завършил средното си образование, а най-малкият – Мирослав, е на 16 г. и ще бъде в 9 клас. Справят се сами, защото родителите им работят в Англия. Атанас е този, който се грижи за тримата в момента, той е баща и майка, той проверява бележниците и разписва оценките, той се е погрижил и за това Влади да отиде на абитуриентски бал.
Истината е, че ако не знаете, че Атанас е циганин, никога няма да предположите това. В момента той учи две бакалавърски специалности едновременно в университета, говори отлично английски език и се справя много добре с корейския. И не крие етническата си принадлежност. Не от излишен героизъм, а защото не иска да изгуби корените си и да се отрича от предците си.
„Аз съм от бургуджиите, а ние сме особени. Имаме по-различен език, традиции, които спазваме, обичаи, които за нас са важни. Имаме си празници, които ни събират всички около масата. Християни сме. И аз не искам да се отричам от нищо. Просто искам да покажа на всички роми, че мечтите се сбъдват, и просто не трябва да се поддаваш на всеобщото униние и да се оставяш на течението“, казва Наско. След това споделя, че е голям мечтател и благодарение на това само след две седмици ще сбъдне една от големите си мечти – ще се ожени за своето момиче по любов, а не защото са му я избрали. Но всичко това си има предистория.
Атанас е роден в Левски и е завършил средното си образование в Плевен. Веднага след това започнал да работи в корейска фирма за соларни панели. Малко след като постъпил на работа там, собствениците инвестирали в култивирани азиатски гъби – шийтаки. Фермата била някъде около Тетевен и Атанас отишъл там като общ работник.
„Започнах като строител, защото те изграждаха предприятие. Обаче много бързо собствениците разбраха, че говоря английски и малко корейски, и започнаха да ме ползват за връзка между тях и останалия персонал. Превеждах почти през цялото време и ме повишиха. Станах организатор производство и повече нямаше как да се издигам, защото нямах диплома за висше образование“, разказва Атанас. И уточнява, че корейския научил, докато бил в родния си град, където пребивавали корейски мисионери. Той се навъртал около тях и проговорил езика им.
Докато бил във фирмата за култивирани гъби, Наско натрупал опит в производството и в управлението и на бизнеса, и на екипа. Харесало му и решил, че е време да започне да учи висше образование. Съдбата му помогнала, защото корейците напуснали България заради невъзможните условия да продължат бизнеса си тук.
Голямата мечта на Атанас била да учи икономика, и то редовно обучение. „Избрах икономиката, защото ми е интересно и защото съм убеден, че тя може да промени живота и нагласите ни. А исках да съм редовен студент, защото ми се струва, че това обучение е доста по-сериозно. Обаче нямах финансовите възможности, затова кандидатствах „Стопанско управление“ задочно. Когато се справил с изпитите за първи курс и започнал втори, той записал и маркетинг, но този път като редовен студент. И в момента Атанас учи две бакалавърски специалности едновременно и държи два пъти повече изпити от колегите си.
„Работя от 15-годишен. Работата не ме плаши и не ме е срам да работя каквото и да е. Но вече не искам да работя каквото и да е. Искам да стана добър икономист и да започна свой бизнес за производство на био култури“, категоричен е Наско.
УВЛЕЧЕНИ ОТ АТАНАС, ДВАМАТА МУ ПО-МАЛКИ БРАТЯ СЪЩО НЕ СЕ ОТКАЗАЛИ ОТ ТОВА ДА ПОЛУЧАТ ОБРАЗОВАНИЕ. Когато родителите на момчетата заминали за Англия, Владимир трябвало да тръгне с тях, но тийнейджърът решил, че предпочита да остане в Плевен и да завърши средното си образование. Вероятно ще замине за Англия сега, за да поработи и да събере пари за образованието си, защото за четири години тук са му нужни около 10 000 евро – за таксите, за наем на квартирата, за храна, учебници и т.нат.
И докато Атанас е в Търново, Владимир – в Плевен, най-малкият, който също е тийнейджър, е останал в Левски, където продължава да ходи на училище. Справя се сам и никак не му е лесно, но никой от тримата не се оплаква. „И тримата можем да готвим, да чистим, да се грижим за себе си. Но аз всяка седмица се прибирам в Левски, за да нагледам Мирослав, да му проверя бележника, случвало се е дори на родителски срещи да ходя. Може би затова и се захванах да работя като образователен медиатор в „Амалипе“. Отидох в училището в Горна Оряховица, където 90% от учениците са роми. И те са бургуджии. Аз съм като тях и те затова ме приеха лесно“, разказва Атанас. Той работи с родителите, грижи се за децата да не отсъстват от училище, помага им с домашните, проверява социалния им статус. И особено често им държи мотивационни речи. Категоричен е, че повече от всичко им влияе, като им показва живота си и успехите си. Вместо да им говори за мечти по принцип, той им разказва своите си мечти и след това им показва как ги сбъдва. „Все по-често си мисля, че ромските общности правят една крачка напред и две назад, после се налага да започват отначало просто защото се страхуват да не изгубят идентичността си. Затова се женим помежду си. Затова браковете често са уредени и много често двамата младоженци са просто деца.
САМИЯТ НАСКО НА 6 СЕПТЕМВРИ ЩЕ КАЖЕ „ДА“ НА СВОЕТО МОМИЧЕ – РОСИЦА БОРИСЛАВОВА. Тя е студентка във ВТУ, родена е в Левски, но не е от ромски произход. Двамата са заедно пет години. Чакали са толкова време не за да проверят колко е силна любовта им, а за да дадат време на родителите си да приемат тази любов.
В началото никой не застанал зад Росица и Атанас. Напротив, любовта им била битка за оцеляване. Но двамата решили, че ще се преборят докрай, няма да бягат, няма да се венчават тайно. И победили, защото на сватбата им, която е на 6 септември, ще дойдат всички родители. „Ние и двамата сме студенти, но аз обещах и на мен, и на нея, че ще направя сватбата ни незабравима. Без значение какво ще ми струва това. Тази сватба е най-големият ми успех досега. Сред гостите ще има българи, роми, турци, корейци и всеки ще дойде със своята култура и традиция“, казва Наско.
Неотдавна той направил и петиция за безплатна детска градина в община Левски. Коментарите, които получил, били всякакви, но той не може да забрави един – че децата, за които се бори, са лош биологичен материал. „Никога не съм се срамувал, че съм с ромски произход, и не крия това. Понякога се срамувам от предразсъдъците. Когато си търсихме квартира с Роси, имахме и неуспешни опити, защото аз винаги казвам, че съм ром. И квартирата се оказва заета. Затова най-голямата ми лична кауза е да покажа, че невинаги ром е синоним на лузър“, категоричен е Атанас.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Източник: Борба.БГ
