Рожденикът Орлин Горанов: Останаха ми стотина мечти, за мен всеки ден е ново начало / СНИМКИ
Един от най-талантливите и елегантни изпълнители у нас Орлин Горанов навършва днес 65 години. Звезда в популярната и в оперната музика. Започва в детския хор „Бодра смяна“, в казармата става солист към Ансамбъла на ГУСВ, където работи до 1985 г. През 1990 г. завършва Музикалната академия с оперно пеене. Печелил е голямата награда на конкурса „Златният Орфей“ и много призове у нас и в Европа.
Музика за него са писали Зорница Попова, Тончо Русев, Морис Аладжем, Мария Нейкова, Стефан Диомов, Александър Йосифов, Александър Бръзицов, Кристиян Бояджиев, Вили Казасян, Иван Пеев, Атанас Косев и много други.
Орлин ще участва в прочутия мюзикъл „Мamma mia!“ от Бени Андершон и Бьорн Улвеус под режисурата на Пламен Карталов, който ще бъде представен от Софийската опера. Спектаклите с участието на певеца ще бъдат на 18, 19, 20 и 21 август в Белоградчик, където се провежда „Опера на върховете“. Във фестивала „Музи на водата“ край Панчарево Орлин Горанов ще пее на 1, 2, 3 и 4 септември.
– Орлин Горанов на 65! Това как ви звучи?! На мен ми е странно, защото не откривам абсолютно никакъв синхрон с тази цифра. Какво е усещането ви за възраст?
– Да, аз съм един асинхронист! (Смее се!). Все още не мога да дам логично обяснение. Възрастта е тази на която се чувстваш. Всичко останало е математика и статистика. Колкото по-малко човек обръща внимание на статистиката, толкова по добре. Като малък имах една любима песен на „Бийтълс“ – „When I am 64!“ (Когато ще съм на 64)…Много готино звучеше от устата на тия луди младоци тогава, да си представят какво ще бъде, когато станеш на 64. Е, станах на 64, не си изгубих косата, продължавам да си пия вино, да се виждам с добри приятели и да предизвиквам положителни емоции за да вървим напред. До кога и колко надалеч, само Господ знае!
– Толкова песни и арии сте изпял. Какво искате да изпеете още?
– О, не знам! Както се казва при актьорите: „Може би все още не съм изиграл своя Хамлет, или Отело“. Може би не съм изпял тази песен, която бих искал да изпея. Тези които останаха във времето са ми напълно достатъчни. А от тези, които съм изпял, може би тази, която изпях преди около четирдесет години, и това е „Светът е за двама“.
– А с коя песен бихте се поздравил за юбилея?
– С една от първите ми песни: „Да започнем всичко отначало“. Аз общо взето така и практикувам живота си. Както се казва, всяко заспиване е малка смърт и всяко събуждане е малко раждане. Така, че всеки нов ден – е едно ново начало. И така върви моят живот.
– Планирате ли някоя нова песен?
– Аз нон-стоп правя нови песни. Даже в ковид обстановката не спирах да творя. Направихме през тия две години проекта „Пеещи артисти“ на Игор Марковски – един букет от гласове на любими артисти. Ще продължим в този дух и скоро ще направим голям концерт в зала 1 на НДК с колегите от този проект, и публиката ще има възможността да се наслади на много хубава музика, само нови песни.
– Поне една от песните бихте ли споделил? Която ви е най-присърце…
– Последните две. „Дихание“ и любимата ми нова песен „И“, по музика и текст на Игор Марковски и Косьо Филипов, Светльо Лобушки. Имаше спор как да се казва и тогава Марковски предложи „И“ – защото това е една връзка, едно продължение.
– Да поговорим и за актьора Орлин Горанов. Беше в ролята на българския президент във филма „Мисия Лондон“. Как се чувстваше в ролята на държавен глава? Ако ти предложат същата роля, но в истинския живот, както стана със Володимир Зеленски в Украйна, ще приемеш ли?
– Ха-ха-ха! Всеки трябва да прави това, за което е учил и призван. Мисля, че даже от сцената като изпълнител и творец имам винаги какво да кажа на хората. Изкуството има точно тази цел – и да възпитава, и да провокира хората, така че едва ли бих се заел с нещо, за което не съм подготвен! Както се казва „нищо човешко не ни е чуждо“, нагледахме се на какви ли не ситуации в нашата сладка държава , какви ли не хора се пробваха в политиката. Мисля, че за да бъде човек президент, той не трябва да е политик, а трябва да е държавник. Защото всичко друго няма абсолютно никакъв смисъл. Всичко е суета, и ако не си готов да служиш в полза на народа, няма никакъв смисъл да се занимаваш с това. Все още мисля, че ще се намерят достойни българи, които да застанат начело на тази държава като държавници и да отстояват интересите на този голям народ – българския. Ние може да сме малка държава, но сме голям народ!
– Ваши са думите: „Не разчитайте на падащите звезди, а сами си сбъдвайте желанията”. Кои желания сбъднахте и кои останаха да сбъдване?
– Тези, които съм сбъднал, те са факт вече. А тези, които тепърва ще сбъдвам, мисля, че е хубаво да си останат в моята глава, за да не предизвиквам Съдбата…
– За вас казват, че сте „опериран от звездомания“. По-добре ли е за известните личности да останат земни и достъпни или все пак е за предпочитане да са недосегаеми?
– Това е част от играта! Има една прекрасна реплика от филма „Ах, този джаз“ – “No other business like a show business”, така че дали ще бъдеш звезда за два часа на сцената, или ще бъдеш звезда 22 часа след тия два часа в живота е въпрос на избор. Да, понякога тази рецепта работи за имиджа на даден изпълнител, ако той иска да играе този театър, лично аз не го предпочитам, защото се смятам за един нормален човек, с нормални щения, като всички останали хора. Аз също много искам да се разхождам по улиците просто ей така, незабележим, като всички останали хора, и да се радвам на живота с най-малките му подробности! И да съм стъпил на земята здраво! А „звездите“- те са някъде горе, много високо. Някой ден, може би, след като си отида, ще ви махам отгоре….
– Като заговорихме за личности и звезди, срещал сте се с много от тях. Кой ви е впечатлил най-много и с какво?
– Едно мога да кажа- всичките личности и звезди, с които ме е срещала съдбата, са адски земни и много готини хора! И всички тези големи звезди не страдат от звездомания. Няма такова нещо. Човек показва качествата си там където трябва и когато трябва, всичко останало е суета!
– Съжалявате ли за нещо в живота?
– Само за едно съжалявам, че страшно бързо се върти часовникът. И може би няма да ми стигне този живот да реализирам още стотина-двеста мечти. Но какво да се прави, човек трябва да опита! Един живот не стига!
– Като изпълнител и човек сте много обичан, какво е за вас любовта?
– О, любовта! Любовта е всичко заради което си заслужава човек да живее! Всичко, което правим в този свят докато сме живи го правим в нейно име.
– Кой български поет можете да цитирате сега?
– Един Дамян Дамянов, например. Или Пейо Яворов с неговите „Две хубави очи“.
– През 2018 г. излезе автобиографичната ви книга „Да започнем отначало“. Ако започнете от начало бихте ли променил нещо?
– Предполагам, че някои неща бих ги променил. Човек прави грешки. Разликата между умния и глупавия е, че и двамата правят грешки, само че умният не ги повтаря! Сега от пиедестала на моите годинки нещата изглеждат малко по-други. Може би бих променил някои неща, но в никакъв случай не бих избрал друга професия, въпреки че има много други, в които човек би могъл да прояви творчество. Затова има една титла, която се нарича „майсторство“. И тя е присъща за абсолютно всички професии. А майстор става само този, който влага творчество в работата си.
– С коя книга заспивате в момента?
– За жалост не ми остава много време да си гушна някоя книга преди да си легна. В последно време малко се пренасочих към старата азиатска култура. В момента ми попадна една уникална книга, озаглавена „Петокнижие“ или „Панчатантра“. Това е една от знаменитите книги на древноиндийската литература. Наподобяват басни, или по-скоро истории за живота. Много интересна книга на народното творчество, компилация от интересни ситуации, валидни до ден днешен. Една философия за природните закони. Навремето Пантелей Зарев казваше: „Ако човек не се запознае с диалектиката, тя го бие по главата“. Природата отдавна е създала едни закони, с които трябва да се съобразяваме и по тях да живеем. Така е устроен светът. Ние не можем да накараме реката да тече в обратна посока, или слънцето да изгрява от запад. Природата така е създадена, че да се съобразяваме с нея, а не тя с нас. Колкото по-добре го правим, толкова по-добре живеем.
– Море или планина предпочитате за релакс?
– Един човек, който е роден в подножието на връх Ком в Стара планина да го питаш море или планина… Няма как да дам еднозначен отговор. И море и планина! Често вместо микрофона държа въдицата или рул на яхта. Мисля, че няма нищо странно в това. Аз обичам морето, обичам вятъра, все пак и името ми го подсказва – аз съм „орел“, който обича да лети. Е, само на сън и в мечтите си. Но пък нищо не ми пречи, като се кача на лодката да ме духа вятъра, да държа въдицата и да се моля на Нептун да ми закачи нещо! А рибата само я ловя и пускам после на воля…
– Какво ще пожелаете на нашите читатели и на себе си за юбилея?
– На читателите ще пожелая да са повече живи, отколкото здрави. Защото напоследък оценката ни за живота се видоизмени. Животът не се събира само в това, какво ще сложиш на масата, колко пари си изкарал, каква кола караш. Животът е толкова пъстър и шарен, че не трябва да забравяме хората около нас. Аз лично постоянно се интересувам моите приятели как са, добре ли са, чувам се с тях, споделяме нещо хубаво, позитивно, договаряме се да се видим, защото трябва да си побърми, да се посмеем, да си попеем, да си потанцуваме. Не може да се ограничаваме само с материалното. Въобще не ме интересува кой как е облечен, кой каква кола кара или какво има на масата! Едни семки да споделя с приятели с една евтина бира и ще бъда безумно щастлив!
На себе си бих си пожелал лекичко и кротичко да си продължавам напред. Само нека бъде мир, да е мирна година, да гледаме позитивно към бъдещето, и да се опитаме да направим света малко по-приятен за живеене!
Автор Оля Ал-Ахмед
Източник: Марица
