Пловдивски производител: Не си струва да продаваме краставици на 8 лв/кг, ще заложим на естествена продукция
Голям пловдивски производител на оранжерийни зеленчуци заложи на естественото слънчево производство през тази година. Йордан Балабанов е един от стотиците засегнати от високите сметки за ток и газ.
Фирмата му е един от най-големите производители на оранжерийни зеленчуци в България. Седалището на дружеството е в град Първомай, Пловдивска област, където върху 630 декара собствена земя са разположени 240 декара стоманено-стъклени оранжерии – изцяло газифицирани, с капково напояване, хидропоника и компютърно регулиране на производствения процес по холандска технология. Собственикът бързо прави изчисления и разбира, че производствените разходи в условията на рекордното поскъпване буквално ще фалира фирмата, тъй като крайният продукт ще излезе толкова скъп, че няма да има пазар за него.
По думите му инвестицията в парниково производство е абсолютно нерентабилна, тъй като само сметките за газ са скочили с 300%.
„В момента нищо не произвеждаме, тъй като считаме, че е безсмислено в тези условия да се осъществява парникова продукция. Минаваме на пролетно-лятна продукция, която не изисква много енергия. Основния разход при нас е за природен газ. Там ситуацията е убийствена – 400 лева беше миналата година, сега цената е 1300 лева. Торът от 360 лева е 1400 лева за тон. От себестойността на краставици и домати вече над 85% са енергия и отопление. Това е безсмислено и значи, че краставиците трябва да бъдат пуснати на 8 лева килограма – кой ще купува на такава цена при положение, че свинското месо е 4,5 лв за кг. Всяко нещо има някакви граници“, разказва управител на „Грийнс”.
Балабанов коментира и конкуренцията с вносни стоки от Гърция и Турция.
„Там сметката е много ясна и лесна. Там имат разходи за отопление – нула. Там даже нямат отоплителни инсталации. Българските производители не могат да бъдат конкуретоспособни. Себестойност на продукцията им е 80% по-ниска от нашата. Разходите им за торове също са по-ниски, а и използват природен газ. Едва пролетта можем да говорим за конкуренция“, посочва той.
Вече са поставени семена, за да може до Великден да има готова българска продукция.
По думите му това налага съкращения в персонала и невъзможност в бъдат индексирани адекватно заплатите в бранша спрямо бързтаа инфлация.
„И ние искаме да даваме повече пари, но като няма производство и като няма приходи, как да стане това? От друга страна работниците искат повишаване на работната заплата. Искаме да даваме по 1000 евро и да чакат на опашка, но уви – нямаме такава възможност“, допълни Балабанов.
По думите му оцеляването в бизнеса няма как да мине през помощи от държавата, поне не и във формата, в който те се лансират.
„Държавата се подиграва с нас. Само се пише и се обещава – ще дадем субсидии. Къде са? Каква субсидия точно да вземем ние, предвид че спряхме производство, защото ще фалираме при такива цени на газа. От друга страна разходите във фирмата вървят. Ако има субсидии, те трябва да са предварително уточнени, така че всеки производител да направи сметка – да сее, или не. Защото от друга страна никой няма да те обезщетява за пропуснати ползи“.
Според него оранжерийното производство у нас не може да е конкурентноспособно при така създалите се условия на пазара.
„Да не казвам голяма дума, но според мен оранжерийното производство бъдеще няма. Бъдещето е да се гледа пролетно-лятна продукция, но там се сблъскваме с други интереси, друг бранш. Когато си без отопление, се равняваш на всички останали производства – на тези по частните дворове, малките семейни бизнеси. Изкопните цени там са ниски, тъй като човек, който гледа в двора си продукция гледа да я продаде веднага на по-ниска цена. Нямат работници, не плащат всички данъци, такси и осигуровки, не калкулират труда си. От там цените в целия сектор падат“, посочи още Балабанов.
Производителят остава оптимист пазарът да се регулира и нормализира, така че българските производители да успеят да се развиват нормално.
