Онколог, който оперира над 2500 тумора и сам получи рак на стомаха: Ето как той се бори с болестта
Това е историята на Андрей Павленко.
За Андрей Павленко можем да кажем със сигурност, че той е герой на новото време.
Един от най-добрите руски онколози и хирурзи се появи в шоу, за да разкаже историята си за борбата с рака .
40-годишният Андрей Павленко е направил над 2500 операции по отстраняване на злокачествени тумори. Наскоро обаче разбра, че има рак на стомаха в трети стадий.
Андрей работеше денонощно, така че нямаше време да забележи знаците, които тялото му изпращаше.
„Заболяването имаше скрити симптоми, които не забелязах веднага. Бях на 39 години. Поради тези 2 фактора не мислех, че трябва да ходя на преглед.
Болките в стомаха започнали през ноември 2017 г. и тогава ги ликвидирах с лекарства. Мислех, че всичко ми се случи заради нередовното хранене и упоритата работа.
– През април направих гастроскопия и хистология, след което ми откриха заболяването – признава хирургът.
Специалистите му казали: Рак на стомаха, трета степен. Но хирургът не позволил на тази новина да го обезсърчи. Андрей решително влязъл в борбата със смъртоносната болест.
Той дори започнал да пише в блогове и да информира хората за хода на лечението и постепенното подобряване на състоянието му. Павленко имал само една мисия: да убеди пациентите с рак, че това заболяване не е нелечимо.
Изглежда, че се справя добре. Според последните изследвания първичният тумор се е свил наполовина. Съпругата му и трите му деца правят всичко възможно да му помогнат да се пребори с болестта.
Трудната диагноза принудила Павленко напълно да промени начина си на живот и диетата си.
„Сега вкъщи ядем само готвена храна. Солта и цигарите напълно изхвърлихме. Той е силен човек, най-силният от всички нас. Той има положително желание за живот“, казва съпругата му Ана.
Колеги хирурзи и студенти по медицина, които работят с Андрей, са решили да си обръснат главите, за да подкрепят колегата си в борбата с болестта.
Каква е прогнозата, дали знаете?
„Прогнозата ми след успешна химиотерапия значително се е подобри: имам 50% шанс да се излекувам – т.нар. „Пет години оцеляване“. Това се счита за добър резултат при лечението.
Щастлив съм, че туморът ми принадлежи към групата, която е чувствителна към химиотерапия“, казва Андрей.
Ако се бяхте прегледали преди година, бихте ли успели да „изрежете“ болестта от корена?
„Преди две години, преди да ми поставят диагнозата, ми направиха гастроскопия, но нямаше нищо освен гастрит. Ако една година по-късно си бях направил отново гастроскопия, сигурен съм, че щях да получа същия резултат.
У нас инфилтрирани, т.нар нискодиференцирани форми на рак, които според данните от ендоскопското изследване в ранните етапи са много трудни за откриване.
Ако туморът е с размери до 1 см, няма да забележим промяна в лигавицата, но всичко е в дълбочина и дори най-опитният лекар може да не забележи нищо“.
Потърсихте ли второ мнение?
„Да. Съветвам ви да не се страхувате, да ровите, да проучвате, да се допитвате. Ако знаете, че в клиника се провежда такова и такова лечение, не се колебайте да попитате за второ, трето мнение“.
Какъв пациент сте при положение, че сте онколог? Забелязахте ли разлика, научихте ли нещо, което не знаехте като пациент?
„Аз не губих време, защото съм онколог, имам много приятели. И затова не попаднах на бюрократичната машина, която имаме. Не чаках никъде, не губих време на нито един етап от лечението.
Но аз лично познавам пациенти, които понякога прекарват по два-три месеца в безкрайните опашки за консултации. Тази загуба на време не е голяма загуба за пациенти с рак в III или IV стадий, но е от решаващо значение за тези с ранен стадий на рак, тъй като именно през тези месеци на чакане заболяването може да прогресира до стадий II.
Разбрах, че нашите пациенти са в тежко състояние. Нямаме психологическа подкрепа за пациенти, които са в депресия. И това често се случва.
Често казват: „Не мислете за най-лошото…“
Това е погрешно отношение. Трябва да помислите за всички възможни варианти. А когато дойде ракът, не си готов и шокът е още по-голям. Чудите се: как? Защо аз? Какво следва?
За докторът е много важно да бъде и психолог, да знае кога съобщи цялата истина на пациента, как да дозира информацията при хора, които според преценката му могат да стигнат до самоубийство…
Но, да бъдем искрени, онкологът никога не го учат на това как да бъде психолог.
