Директор на училище: „Ако държавата продължава да няма ясна политика и децата да са заложници, катастрофата ще бъде пълна“
„КАТАСТРОФАТА ЗА ДЕЦАТА И ЗА ЦЯЛАТА НИ ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА ЩЕ БЪДЕ ПЪЛНА, АКО ДЪРЖАВАТА ПРОДЪЛЖАВА ДА НЯМА ЯСНА ПОЛИТИКА за сектора.
В момента децата са заложници на политиката, защото са малки, безгласни са, не са икономически фактор и от тях нищо не зависи. Не могат да излязат на протест, както биха направили ресторантьорите, заетите в туристическия бранш, шофьорите или търговците, ако не са доволни от взетото политическо решение. Искам правилно да бъда разбрана – учителите полагат усилия, но просто не е възможно да имаме ефективно обучение по този начин, тъй като основният акцент е преместен не върху обучението, а върху мерките – как ще влязат, откъде ще влязат, как ще дезинфекцират ръцете си, колко пъти ще дезинфектираме коридорите, как ще съберем чувалите с биологичните отпадъци, къде ще ги изхвърлим. А и да обърнем внимание на майките, които държат сами да изхвърлят тестовете на децата си“. Така започва разговорът ни с директора на СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново Кина Котларска. След поредния ден, в който педагозите са правили тестове, броили са декларации, преподавали са едновременно онлайн и на живо, г-жа Котларска признава, че през последните две години училището е изпразнено от целите, които има като такова.
„Преди няколко дни в училище се върнаха и големите ученици и ние трябваше да тестваме повече от 1000 деца в рамките на половин час. След края на часовете в този ден се събрахме с учителите, за да направим анализ. Да коментираме мерките, колегите да споделят притесненията си, трудностите, ако има нещо, което сме пропуснали, да го коригираме за следващото тестване. Говорим, говорим, говорим и в някакъв момент един колега не издържа и каза: „Г-жо Котларска, вие разбирате ли, че вече 20 минути ние говорим само за тестове, мерки и ковид и нито дума не сме казали за обучение и образование!“. Аз какво да отговоря? Така е вече две години“, въздиша г-жа Котларска.
В края на годината обаче всички ще оценяват работата на учителите не по това колко теста за ковид са направили и как перфектно са организирали дезинфекцията на коридорите и карантинирането на учениците, а по това дали децата са покрили държавните стандарти.
„Истината е, че ние сме притеснени от това, че не можем да си вършим работата като учители. Притеснени сме и от това, че може би обществото и една голяма част от родителите въобще не си дават сметка какви усилия ни коства всичко това. Искам да ме разберете правилно – не става дума за това, че учителите отказват да изпълняват заповеди. Става дума за това, че ние се борим с неща, които не са ни свойствени. И всичко губи смисъл“, категорична е директорката на най-голямата гимназия в областта.
ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ ТРЯБВА ДА СА В УЧИЛИЩЕ ТОЧНО В 7 ЧАСА, КОГАТО Е ДЕНЯТ ЗА ТЕСТВАНЕ.
Тези от тях, които нямат сертификат, първо тестват себе си. След тази процедура учителят получава останалите тестове и списъците на децата. Длъжен е да провери декларациите на родителите, да свери всички ли са предали такива и да влезе в час. Но не за да преподава урок, а да организира тестването, да попълни протоколи, да ги предаде на директора, да върне неизползваните тестове, ако междувременно не му се е наложило да подмени някоя част, защото фунийките се разпадат, ако дете не се справи от първия път. Чак тогава идва време да отвори лаптопа си, да влезе в електронния дневник, да си напише темата и отсъстващите, да пусне Тиймс, защото от този клас има деца онлайн и те също трябва да чуват и да виждат, доколкото това е възможно, какво се случва в класната стая.
„За трите седмици, в които в училище са само малките деца и ги тестваме, ние нямаме нито един положителен тест. Когато в началото на седмицата се върнаха и големите, в рамките на 20 минути тествахме 1000 деца. Едно дете беше с положителен тест, но то идва от вкъщи. А и 1 от 1000 не е показателно. Значи не децата са огнища на зараза“, споделя г-жа Котларска.
АКО ЦЕНАТА Е ДЕЦАТА ДА ХОДЯТ НА УЧИЛИЩЕ, ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ СА ГОТОВИ ДА ПРАВЯТ ТЕСТОВЕ. Защото резултатите от дистанционното обучение са плачевни. Децата не участват в онлайн обучението, не четат, не пишат, не учат. Само след две седмици вкъщи те губят абсолютно всякакви навици за колективен труд и за съществуване в група, губят и мотивация. Когато се върнат в училище, всичко започва отначало и от най-простите правила – как да се движат по коридорите, кога да дойдат, как да си подредят чантата, за да са готови за час.
„Обаче не можем да стоим заложници на едни тестове. Крайно време е правителството да избере най-подходящите правила за неговата политика и да ги прилага целенасочено. Нали принципът щеше да бъде училищата да се затварят последни! Затвориха ги тях, а всички големи търговски обекти останаха отворени. Нали никой няма илюзия, че докато са си били у дома, големите са пазили дистанция и не са се събирали“, категорична е г-жа Котларска и признава, че при последното затваряне на училището тя наблюдавала децата как се прегръщат и разделят, сякаш отиват на война, и тази потресаваща гледка не й дава мира.
„Обичам училище „Емилиян Станев“ на 15 юли, когато учебната година е завършила и е тихо. Но когато училището е тихо през октомври, това е като в гробище. Много е страшно. Единственото спасение са децата. Въпреки че са демотивирани, домързява ги, гледат да се спасят, те са животът. И ние живеем с тях, чрез тях и заради тях. Ако те са в училище, ние най-вероятно бихме понесли всичко останало. Малко като в тази прословута мисъл на Виктор Франкъл, която така харесвам: „Когато имаш своето защо, можеш да понесеш почти всяко как!“, усмихва се г-жа Котларска.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Източник: Борба.БГ
