Недялко Йорданов за Тамара Джеджева: Знам, че я убиха! Обичах я като родна сестра
Днес се навършват 48 години загадъчната смърт на Тамара Джеджева. Тя е родена на 21 октомври 1929 г. в Поморие. Умира на 6 ноември 1973 г. в Тунис при неизяснени обстоятелства. Живее само 44 години, но успява да се превърне в една от легендите на българската журналистика. Тамара завършва русенската гимназия “Баба Тонка“ и веднага след това започва да се препитава като разпространител на местния вестник “Дунавска правда“.
Бързо се преквалифицира като професионален автор и се мести в София, където последователно работи в “Народна младеж“, “Земеделско знаме“, “Поглед“, “Жената днес“, Радио София. Безспорно най-известните й и скандални за времето си публикации се появяват на страниците на “Поглед“. Това е най-търсеният, либерален и авторитетен вестник в България от края на 60-те и началото на 70-те години. Редом с Тамара там работят Владимир Костов, Дамян Обрешков, Кирил Янев. Тамара Джеджева завинаги ще остане в историята на публицистиката ни като първия журналист, написал очерк за бащата на компютъра Джон Атанасов.
Големият български поет Недялко Йорданов припомни това събите в профила си във фейсбук:
На 6 ноември 1973 година почина при странни обстоятелства най-скандалната журналистка на България през това догматично време Тамара Джеджева. И до сега не е дадена гласност за причината на нейната смърт. Отровена с газ в банята на търговския посланик в Тунис. Повреда в инсталацията. Случайност. И после – пълно мълчание.
Изпратиха ни я в цинков ковчег и не разрешиха да я видим…
Обичах я като родна сестра. И не само, защото беше сестра на моята съпруга Ивана. А защото беше неизменна опора в трудните ми години, които преживявах със забраната на моите първи три пиеси. С моето уволнение от театъра. С всички мои творчески и житейски проблеми.
Днес бяхме с Ивана на гроба ѝ и си поговорихме с нея. Знам, че я убиха, но не искам да знам подробностите и имената на убийците ѝ. Преди години написах едно стихотворение, което ще публикувам тук в нейна памет. Беше само на 44 години.
НА ТАМАРА
Невидимата ти душа
от необята ме поглежда
с търпение и със надежда,
че все пак ще я утеша:
че утаеното кафе
от кафеника ще изпия,
че панталона ще ушия
от сгънатото кадифе,
че счупения лампион
ще се опитам да поправя,
че наема ти ще оставя
на шести, вторник, във „Жилфонд“,
че твоята последна снимка
от лентата ще откопирам,
тиренцето ще ремонтирам
на пишещата ти машинка,
че книгата ще продължа,
пиесата ти ще довърша
и името ти ще избърша
от прах, забрава и лъжа,
че цинковия ти ковчег
все някой ден ще разпечатам,
за да повярвам, че в земята
не е погребан друг човек.
