Зуека емигрира, а Слави кога?
Сигурно сте чували известния анекдот от близкото минало – трагедията на 20-и век се състои в това, че потънал „Титаник“, а не крайцерът „Аврора“. Та подобна е и драмата на българския шоубизнес и политика – за съжаление емигрира Зуека, а Слави си остана в офиса в „Левски“ Г да чака да му идват на крака разни кирчовци и маи да бистрят битието на суверена. Жалко, ама съвсем логично – България не е място за театрали и художници. Виж, за доморасли мутропатриоти си е направо земен рай.
Едва ли е случайно, че Райна Кабаиванска, Соня Йончева, Тео Ушев и Мария Бакалова живеят и творят в чужбина, а Азис, Наско Ментата, Димитър Рачков и Мария Игнатова – в България. Тук не виреят нежни души, а изкуството се лашка между псевдоинтелектуалните полуголи полюции на Иван Добчев и стихчетата на Иван Гранитски за усмивката на ненагледната Светлана Шаренкова.
Да, родината ни е място за корави мъже (и жени). Тук трябва да си издялан от масивен и много тъп камък или дърво, за да прогресираш и да се радваш на народната любов. Както е казал така популярният сред антиваксърите, които не са прочели и три негови параграфа Джордж Оруел: „Политиката е политика, изкуството е изкуство. Ако искаш да се занимаваш с едното, автоматично си се отказал от другото.“
Е, може и като Слави и сценаристите му да се опитваш да съчетаваш ролята на артист и държавник. В резултат обаче и изкуството ти е клозетно, и политиката ти е лайняна. Сякаш не ни беше достатъчен примерът на нещастния тупанджия Калин Вельов, който три пъти се заклева за депутат и сменя мрежестите тениски с копринена риза, само за да се върне на другия ден като наакан пред тарамбуките. От „Има такъв народ“ обаче са си упорити и ще ни предложат още един плиткоумен епизод на читалищния си сериал – от шоуто към парламента и обратно.
Васко Зуека може и да не стига до рамото на Слави Трифонов, но явно вижда доста по-надалеч. И в средата на петдесетте си години вече окончателно е разбрал, че не може хем така, хем инак. Хем да те сърби да разказваш тъпи вицове, хем да те боли за бъднините на нацията. Хем да си солташак на гангстерските бригади, хем да си телевизионен морален стожер. Хем да правиш скечове за носа на Деси Тенекеджиева, хем да наставляваш медиите за липсата им на етични ценности.
Все пак има и нещо положително в закъснялата емиграция на Зуека, ако човек реши да го потърси по-внимателно. Явно никога не е късно да теглиш една майна на фалшивия блясък на прожекторите и измамния екот на записаните аплодисменти и да започнеш живота си отначало някъде другаде. Не защото задължително ще е по-добре. Но когато видиш как приятелчето ти от младостта, с когото заедно сте пeли серенади на Дулсинея и как ще й нашляпате дебелото дупе, се превръща в първа политическа сила, то си е за бягане. С 200, както казваше един друг лидер на голяма партия.
