Как се е зародило пляскането при кацане и трябва ли да го правим
Може да се каже, че пътниците в самолетите се делят на две групи – такива, които пляскат, когато машината кацне, и такива, които считат това за срамна изцепка.
Има и трети вариант – да попаднете за пръв път в такава ситуация и да се чудите какво става.
Темата за аплодирането на пилотите при кацането е доста гореща в туристическите форуми, където често се вихрят спорове дали това изобщо трябва да се прави.
Историята на пляскането при кацането, както и подробностите за това къде най-често се прави, са малко неясни. Разбира се, аплодисментите по принцип са израз на похвала, така че изглежда разумно да се смята, че пляскането при кацане е начин да благодарим на пилотите и екипажа за добре свършената работа.
Според “Mic”, най-ранното известно споменаване на аплодиращи пътници е от ноември 1948 г., когато самолет на American Airlines се приземява успешно в Синсинати, след като екипажът смятал, че има проблем с оборудването за кацане.
Това звучи разбираемо. Но при един средностатистически полет, когато нищо особено не се е случило – или поне на пътниците не им е известно, пак можете да чуете представители на групата на „пляскачите“ в салона. Кой всъщност го прави?
Интересното е, че феноменът няма демографски граници, поне не по отношение на националността. Пътници аплодират на полети по желия свят и често изглежда, че това се случва напълно случайно.
Може би има някаква връзка с културните норми все пак. Хората от Латинска Америка, например, са по-експресивни от хората от Азия, което значи, че е по-вероятно да чуете пляскане на път към и от Бразилия, отколкото към от Япония.
Аплодисментите при кацане избухват по-често на полетите на някои авиокомпании, отколкото на други, информира bestlifeonline.com.
Според стюардесата и блогърка Кара Мълдър, пляскането има връзка с това колко често пътувате. „Ако пътувате всяка седмица, няма да ръкопляскате, когато се приземите. Това е нещо нормално“, коментира тя пред Travel + Leisure.
Така е много вероятно да се натъкнете на пляскащи по туристически маршрути като от Чикаго до Пунта Кана заради по-големия брой неопитни пътешественици, отколкото на делови полети от Ню Йорк до Вашингтон.
От друга страна, „антипляскачите“ изтъкват, че така се аплодират пилотите за това, че са си свършили работата. За сравнение, не ръкопляскате, когато машинистът вкара влака в гарата или когато служителят ви докара колата пред вас.
„Защо пляскаме? Защото сме живи? Изненадващо ли е, че сме живи? Дали е защото пристигнахме на нашата слънчева дестинация на Карибите? Мислехме си, че няма да успеем? Ако пилотът се справи с тежко приземяваме с умения и стил, ще пляскам. Но не давам награди за участие“, коментира авторката Лаура Данън Редман в Condé Nast Traveler.
Въпреки че разгорещеният дебат може да изглежда малко безсмислен – все пак малко ръкопляскания не вредят никому, много е вероятно това да продължи да бъде една от най-оспорваните теми в авиацията. Така че – в кой отбор сте вие?
Източник: Блиц
