Помните ли Крис, за когото не намерихте място в нито една кола на бала!?
ПОМНИТЕ ЛИ КРИСТИЯН, ЗА КОГОТО НЕ НАМЕРИХТЕ МЯСТО В НИТО ЕДНА КОЛА НА БАЛА?
Историята, която потресе хората във фейсбук преди 4 години, е с щастливо продължение
Преди 4 години една снимка разтърси и разплака хиляди хора във фейсбук. Под нея беше написана една потресаваща история – за Кристиян, когото никой от съучениците не взема в скъпата си кола на бала, защото е… беден. Той тръгва към метрото в дъжда, а една дама, като разбира какво се е случило, моментално пали колата и го закарва на бала.
Ето и самата случка:
“Бал 24.05.2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се „изсипа“ цял клас абитуриенти с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна.
Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е реда. Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми/тяхната класна, когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите… и си заминават.
Изпращам ги аз като типичната клюкарка, и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми, далече ли е паркирал човека, който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа.
„Ами не, той е пеша, отива към метрото.“
Викам……МОЛЯ?!? От там газззз към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300….да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата викам: “ Влизай, днеска си с мене“. Къде се намира хотела?? Момчето влезе притеснено, ами хотела е след Хемус по бул. Черни връх….викам добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате.
Тръгнахме и питам, защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха : „Бегай от тука бе, разкарай се“.
Ейййй викам да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични??? И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна.
За момент се замислих, как са го изпратили горките му родители,тихо кротко с метрото…. без обичайното бибиткане, балони, броене…. та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите – просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели „Под наем“, нали се сещаш… големите гъзари. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха…….и к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела!
През цялото време ми благодареше….миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години се направиха,че не го познават,а аз която дори не го познавах,се радвам,че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората….
Спасихте от дъжда – вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал.
Поздравявам те Кристияне, че не свали усмивката от лицето си….нито веднъж. Честито завършване и успех! “
А ето и коментар с днешна дата, публикуван в tns.bg:
„До съучениците на Кристиян, помните ли го?
Днес вече 4 години, откакто вие поехте по пътя на живота, имаме новини за вас! Помните ли Крис, за когото не намерихте място в нито една кола, помните ли тази душица, на която се подигравахте колко е загубен и смешен и така 4 години?
Ами минаха вече 4 години от завършването ви, днес Крис е успешен IT специалист и изкарва – докато добавя най-престижните дипломи в IT сектора – някъде към пет пъти повече от вас.
А вие? Вие все още го играете на мутри и кифли с парите на родителите ви! Поздрави и за класната за отношението и с което възпита мутри и кифли, а Крис – Крис е добре!
Авторката се подписва само като В. В. и не пожелава да спомене името си, защото преценява, че това няма значение.
