Групата на Слави / СНИМКИ
Председател на Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти в Република България и председател на управителния съвет на предприятие за преработка на биологични пчелни продукти в село Камбурово, община Омуртаг. “Досега бях общественик, не политик. Но след референдума, иницииран от Слави Трифонов, разбрах, че единственият начин да промениш политиката е, като влезеш в нея”, казва Русев. Той е живял и учил в Полша.
Образован, интелигентен и страхотно духовит. Обича високите скорости и мрази лицемерите.
Това накратко е Тошко Йорданов Хаджитодоров, който освен партиен деятел е и главният сценарист в екипа на Слави Трифонов и водещ на публицистичното предаване “Студио Хъ”.
Той е роден през 1970 г. в Ямбол. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури “Константин-Кирил Философ” през 1989 г.
“В класическата гимназия отидох заради амбициите на майка ми, която беше прочела някъде, че има такава гимназия, много престижна, и реши да прати гарджето там, пък аз взех, че влязох”, разказва той.
Истината обаче е, че много харесва историята и попада в правилното училище. Когато неговите набори трябва да учат в УПК – учебно производствен комплекс, който по онова време заместваше последния 11-и клас с цел гимназистите да придобият някаква професия (поредна краткотрайна реформа), за класическата гимназия има изключение.
Учениците там трябва да изберат дали последните 2 години да учат история или класически езици на университетско ниво. Йорданов избира история, а след това завършва същата специалност и в Софийския университет.
Впрочем е много запален и по спорта. Като малък е тренирал акробатика, лека атлетика, туристическо ориентиране и даже бил приет в спортно училище. В крайна сметка баща му, който е завършил ВИФ и е работил като треньор по футбол, му повлиява да избере класическата гимназия.
После в университета Йорданов тренира близо 5 години киокушин карате.
Запознава се със Слави Трифонов през 1992 г., когато печели конкурса за сценаристи в “Ку-ку” заедно с Ивайло Вълчев и оттогава е част от екипа на популярния водещ.
Впрочем заедно с Ивайло Вълчев и Николай Русакиев Тошко е и един от авторите на първия български телевизионен мюзикъл след 1989 година – “Братът на Бай Ганя Балкански”, режисиран от Хачо Бояджиев за БНТ. Музиката е на Стефан Димитров.
Освен това в съавторство с Русакиев написва повечето от песните за албума на “Ку-ку” – “Шат на патката главата”.
През 2015 г. заедно със Слави Трифонов и колегите си сценаристи създават инициативен комитет за провеждане на национален референдум за промяна на политическата система. На 12 май 2016 г. защитава референдума по време на дебатите в Народното събрание с думите: “Вие не сте над народа! Вие не сте богове! Вие не сте императори! Вие трябва да спазите закона!”.
От 4 ноември 2019 г. Тошко Йорданов вече има собствено предаване – публицистичното “Студио Хъ” по тв 7/8. Именно за него получава специалната награда за журналистика “Свети Влас” през 2020 г.
Женен е, има син – Сибил, но не обича да говори за семейството си, защото това е твърде лично.
Александър Вълчев
разбира какъв иска да стане,
след като гледал “Ку-ку”
“Преди това не съм знаел какъв искам да стана, но след като гледах “Ку-ку”, вече знаех. Такъв и станах”, така Александър Вълчев обяснява професионалната си ориентация.
Още като ученик започнал да пише смешни материали и ги пращал по пощата до шоуто, а после толкова се радвал, като чуел нещо свое в предаването.
Вълчев е роден в Смолян, живял е в село Бостина и е възпитаник на Техникума по механотехника в града. По-късно завършва УНСС.
Много популярна сред смолянчани през кампанията стана неговата реплика: “За тях – пачки и чекмеджета, за нас – фасуль и патета!”.
Филип Станев: Ако попадна
сред англоезични канибали,
ще бъда сготвен по
най-вкусния начин
Подобно на всички сценаристи, които работят в продуцентската компания “7/8” и за предаванията ѝ, и Филип Станев става част от нея след конкурс. Спечелил го, той започва работа в “Шоуто на Слави” със старта на предаването през 2000 година.
Станев е роден през 1974 г. в София. Завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски” с две специалности – журналистика и педагогика.
Владее английски език, но по собствените му думи нивото е такова, че “ако попадна сред англоезични канибали, ще бъда сготвен по най-вкусния начин”.
Първото си литературно произведение сценаристът пише още в пети клас. Озаглавява го “Експедиция до Саламандър” и описва пътешествието на група смели астронавти до планета – двойник на Земята в далечна галактика, след края на света, някъде през 2010 г.
Запален фен е на “Левски”, но е най-щастлив със семейството си, защото има “най-прекрасната жена – Калинка, и най-прекрасния син – Борис”.
Ивайло Вълчев – нежният
поет сред сценаристите
Освен сценарист Ивайло Вълчев е изключително талантлив поет.
Той е син на големия бургаски поет Ваньо Вълчев, автор на една от най-известните песни – “Телефонна любов”. Писал е и текста на “Огън от любов”, “Тази вечна любов” и много други.
Синът, роден на 9 януари 1972 г. в Бургас, не остава по-назад. Завършва Френската гимназия в родния си град, като впрочем печели и национална олимпиада по френски език. Именно той е авторът на емблематичната песен на Слави Трифонов “Френската гимназия”.
Като малък е ходил на седмична детска градина извън Бургас близо до военната база “Атия”.
Ивайло Вълчев завършва българска филология в Софийския университет. Още второкурсник, участва в конкурс за сценаристи и започва работа в телевизионното предаване “Ку-ку”. Заради него оставя ученето на втори план и дори отлага държавните изпити за по-късен етап.
От 1992 г. е сценарист на телевизионните предавания “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”, “Файв Старс”, “Сървайвър”, “Мюзик Айдъл”, “Пей с мен”, Lord of the Chefs, “Младост 5”, “Гласът на България” и др. Сред тях е и последната му изява в “Шоуто на сценаристите” в тв 7/8.
Като отговорен редактор е част от екипа, издавал вестник “Ку-ку”. Участва и в създаването на различни тв и радиореклами и рекламни кампании.
През цялото време не спира да пише поезия, както и текстове за песни. Според колегите си сценаристи е гениален и много скромен, въпреки че е написал всички хитове на Слави Трифонов.
Едва 22-годишен е, когато се вдъхновява за текста на “Гергьовден” заедно с други песни в албума “Рома тв” през 1994 г. Пише текстове и за албумите “Нека ме боли”, “Едно ферари с цвят червен”, “За крадец не ставаш, сине”, “Революция в главата”, “Ад и рай”.
Неговото творчество обаче не е запазена марка за Слави и “Ку-ку бенд”, тъй като Вълчев пише текстове и за много други български певци и групи, както и сценарии и песни за театрални постановки.
Драгомир Петров
е млад татко
41-годишният Драгомир Петров е млад татко, след като преди 2 седмици любимата му Надя Иванова го дари със син. Това е третото му дете, тъй като сценаристът има и две дъщери от първата си съпруга.
Новата му любима е позната като водеща на едновремешното предаване на БНТ “Елит”. И докато таткото ще се занимава с парламентарни дела, след като беше избран за депутат, хубавата актриса най-вероятно ще замине за морето. След 2 седмици там започва да се снима вторият сезон на сериала “Съни Бийч”, в който тя участва и засега е потвърдила ангажимента си към продуцентите.
Драгомир Петров е роден на 28 август 1972 г. в Кубрат. Завършва Техникум по биотехнологии “Мария Кюри” в Разград със специалност “Биотехнологичен синтез”. Присъединява се към екипа на Трифонов през 1997 г. По онова време е репортер на вестник “Екип 7” в Разград, а също и автор на предаването “Проблем шоу” в местното общинско радио. Точно за радиото взема интервюта от Слави и лицата на “Каналето”, пристигнали за концерт в местността Сборяново край Исперих. Тогава се договаря с тях да създадат заедно нова радиорубрика – “Славата на Слави”. Шефът му обаче категорично отказва, като заявява: “Аз от хора, които пеят “Ще ти скъсам г_за”, нищо не искам!”.
Трифонов научава това и кани Петров в екипа си. “Нямах очаквания. Просто много ми се работеше тази работа”, казва сценаристът.
Днес вероятно има идея как ще се оправи държавата, макар че навремето е съвсем наясно кога ще се случи това: “Все още, като гледаме старите български филми, продължаваме да се смеем на социалистическия хумор. Докато има хора, които все още разбират този хумор, едва ли ще се оправим.”
