In memoriam: Бащата на Коко Динев Дон Чики сватосва Батето и Людмила Живкова
Бащата на Коко Динев събира най-одумваната двойка по времето на соца – Иван Славков и Людмила Живкова.
Легендарният треньор по водна топка Иван Динев си отиде от този свят миналата седмица в хотела на сина си в Сандански. През последните години той имаше сериозни здравословни проблеми, но издъхна кротко в съня си. Преди това Дон Чики, както го наричаха приятелите, почти ежедневно плуваше по десетки километри в басейна и участваше на турнири за ветерани.
Неговата история е крайно любопитна, а последното си интервю той даде пред „България днес“ в края на 2017 г. В него разказа за голямото си приятелство с Батето и как е криел него и Людмила от Държавна сигурност. Именно Динев е откривателят на Славков за спорта. При първата им среща Батето идва с мотор на тренировка по водна топка в „Септември“, където той е наставник. Бащата на Коко Динев веднага харесва атлетичния вид на Славков и го подканя да влезе в басейна.
„След тази тренировка Батето ми стана като дете – разказа Динев. – Много ме слушаше, станахме неразделни. Но май му направиха постановка от службите. Двама от нашите състезатели избягаха в Швеция след един турнир в чужбина. После уж Иван им бил написал писмо, в което казва, че като завърши висшето си образование след година, ще отиде при тях. Затова му бяха прикрепили „опашка“ от Държавна сигурност и го следяха непрекъснато.“
Някъде по това време Батето се увлича по Людмила Живкова. Тогава дъщерята на Тодор Живков все още е женена за българския учен Любомир Стойчев, от когото е дъщеря му Евгения. От своя страна Славков вече е разведен. Ситуацията е доста сложна и партийците са изключително против близостта на Людмила, изпълняваща ролята и на първа дама след смъртта на майка си Мара Малеева, с ватерполиста Иван Славков. Въпреки това Дон Чики намира начин да събира любовниците. „Качвах скришом Иван в моята кола и го карах до мястото на срещата – разказва Динев.
- С Ването Колев, футболиста, го криехме под седалката. Така си мислехме, че заблуждаваме ДС. После им дадох акъл на Иван и Людмила да започнат да се виждат в апартамента на една от приятелките на Живкова, все пак е на неутрално място. И взеха да ходят там. Всичко трябваше да става тайно, защото тя имаше съпруг, който не щеше да се развежда. Но му уредиха Хумболтова стипендия и се съгласи на раздяла. Аз ги ожених Батето и Людмила, ходих им на сватбата.“
Преди да се залюби с дъщерята на Първия, Батето водел доста весел живот. „Въртеше цели три гаджета в Коньовица, софийския квартал, от който е той – разказва Динев. – Едвам го убедих да ги остави. По онова време много се биехме с него по кръчмите, когато се напием. Бяхме софийски хъшлаци, но си имахме и кодекс – паднеше ли човек на земята при сбиването, повече никой не го закачаше. Славков имаше страхотен ляв тупаник, като удареше някого, и направо го „заковаваше“. Бях му измислил, че лявата му ръка е чук, а дясната светкавица и той много се кефеше.“
Благодарение на Людмила Живкова Дон Чики отива треньор в Гърцияпрез 1974 г. „Понеже съм внук на царски офицер и семейството ми бе изселено във Враца, не ме пускаха навън, ДС непрекъснато ме следеше – спомня си Динев. – Но тя седна и написа една официална бележка: „Командировам заслужилия треньор Иван Динев за издигане на престижа на българския спорт пред капиталистическия свят в Гърция“. И повече никой не можеше да ме спре, след което заминах. И пак държавата спечели, защото, докато работех там, тя прибра над 500 000 тогавашни драхми от моите заплати.“
Той има изключително успешна кариера във водната топка. Дълги години работи в Гърция и печели уважението на местните, а в България е обявен за треньор №1 на XX век. Остави следа и във футбола като началник във „Вихрен“. Бащата на Коко Динев също обичаше красивите жени и хубавите коли. Той има два брака, а по-големият му син Ростислав живее от години в Германия. Още през 60-те години Чики кара спортно „Рено“, с което много малко хора у нас могат да се похвалят. Освен майстор на нежния фронт и успешен спортист Динев има и друг голям талант. Той свири изключително добре на акордеон, пиано и китара. Като млад дори си изкарва допълнителни пари с музика. Веднъж свири на китарата пред приятели и започва да си тананика „Чики-чики-чики“ и така идва прякорът, който му остава за цял живот.
През последните години Динев прекарваше летата в къщата си край София, а зимите в топлия Сандански. Там той живя в хотела на сина си, където и почина. Чики бе любимец на целия град, а жените на Коко Динев го обожаваха. „Това яке ми е от Анелия, тази риза ми е от Емилия“, казваше с усмивка той и показваше тоалета си. Той често събираше голямото семейство с всички деца, внуци и жени. Но никога не си позволяваше да дава съвети за любовта на сина си. „Аз и да му казвам, той няма да ме слуша“, казваше Дон Чики.
Иван Динев бе изпратен от близки и приятели на 13 март на Централните софийски гробища. Поклон пред светлата му памет!
