Животът на семейството на Атанас Клечаров белязан от трагедии, майката е загубила и друго дете
Животът на семейството на Атанас Клечаров е белязан от трагедии. Преди 6 години при нещастен случай загива братът близнак на Наско, който не е страдал от Синдром на Даун. Той е паднал от велосипед и е починал вследствие на инцидента. Когато през ноември 2020-а година пък става ясно, че слънчевото момче е заразено с коронавирус, се организира обществена кампания и е намерена кръвна плазма за лечението му.
Тя обаче не успява да му помогне да се пребори с инфекцията. На 27 ноември 2020 г. кметът на Ракитово Костадин Хулянов обявява 3-дневен траур в памет на Атанас Клечаров. Тази година през май Наско трябваше да е абитуриент.
Появата му на сцената на „България търси талант“ предизвика сълзи в очите на журито и много любов в думите им, когато те обявиха, че дават съгласието си двойката, изпълнила композиция от спортни танци, да продължи напред.
Думите на Наско: „Тези които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно“, бяха изписани на екрана след края на изпълнението.
Въпреки че се ражда със Синдрома на Даун, Атанас Клечаров прекрачва прага на залата по спортни танци в град Ракитово още на 5-годишна възраст, където го посреща неговата учителка Мая Енчева.
Мая обучава Наско заедно с Алис и всички останали деца от школата й дълги години. Наско я следва неотлъчно и когато школата се премества от малкото градче във Велинград. Година след година, два пъти в седмицата дядо му го води в залата почти без пропуск и така до неговата 18-а годишнина.
Учителката на Наско споделя, че той се чувства добре сред децата, а те му дават цялата си любов сред прекрасната музиката и омайните стъпки на танца.
“Доколкото ми е известно, Наско беше единственият танцуващ човек с Даун в Европа“, коментира Мая Енчева. – Не аз или другите деца, а самият той ни научи да го приемем такъв, какъвто е. Той помогна в това децата да свикнат с него и да го обикнат с цялото си сърце. Да разберат, че той не е различен, че всеки човек носи своя индивидуалност и че той е талантлив като тях „.
Благодарение на Мая, Наско и Алис стигат до голямата сцена на „България търси талант“, където се представят отлично. За съжаление, когато радостта от успешното представяне е вече осъзната, споделена с другите деца и ентусиазмът на всички е голям, Наско се разболява, здравето му се влошава рязко и той загубва живота си. Излъчването на съвместния му танц с Алис бе в негова памет, като вечен спомен за всички негови близки и приятели, които го обичат.
