В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.са екзекутирани и хвърлени с общ гроб 100 българи
На този ден с едноминутно мълчание трябва да отдадем почит към жертвите на народеният съд. А може би е по-добре не да мълчим, а да говорим, за да знаят младите хора какво се е случило на тази тъжна дата в българската история.
В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. зверски са убити и хвърлени с общ гроб 100 българи – разстреляни са един княз, трима бивши министър-председатели, 22-ма министри, 67 депутати, 48 генерали и висши офицери, 8 царски съветници.
Сред убитите е братът на цар Борис III, княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава Симеон II. Разстреляни са и тримата премиери – Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент – генерал Никола Михов, също е сред зверски умъртвените в нощта на 1 февруари…
Официално присъдата на осъдените се чете в късния следобед на 1 февруари около 16.30 ч. Излъчва се по радиото, но много от роднините на арестуваните вече са изселени из страната, където радиото в ония години е било лукс, а достъпът до съдебната зала е бил строго ограничен. Вестниците излизат със закъснение на следващия ден – 2 февруари. Тогава присъдите отново са прочетени по радиото – когато регентите, министрите и депутатите са вече разстреляни.
Преди екзекуцията в ЦК на БКП има спор как да бъдат убити осъдените. Вълко Червенков настоява за класическия начин ‘чрез обесване’. По този начин той иска да отмъсти за своите другари, осъдени заради жестокия атентат в църквата ‘Св. Неделя’ през 1925 година. Надделява обаче мнението на Трайчо Костов, който предлага екзекуцията са се проведе по болшевишки – с пистолетен изстрел в тила.
За целта е ангажирана група главорези, които са предвождани от Фердинанд Козовски – бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви – палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от болшевишкото НКВД и Лев Главинчев – садист, участник в много комунистически зверства още преди 1944 година. Именно те отговарят присъдите да се изпълнят с нужната жестокост, бързина и потайност. За да им се дадат подробни инструкции, тримата са извикани от ЦК на пртията от фронта…
Мястото в софийските гробища, определено за екзекуцията, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците са цивилни, а не униформени, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на осъдените, а труповете падат в яма.
След разстрелите палачите започват да обират жертвите си – взимат от тях всичко ценно – пръстени, часовници, златни халки. Един от палачите дори събува ботушите на убития княз Кирил…
Смъртните присъди над нашия политически, военен и духовен елит са заради това, че го смятат за виновен за въвличане на България във войната. А истината е, че нашите държавници са имали една цел – нито един български войник да не участва в бойните действия. И те постигат тази цел.
Народният съд издава 2730 смъртни присъди и 305 доживотни. Жертви на този трибунал – убити или затворени в концлагери, са писатели, художници, учени, поети, журналисти…
По Дело 1 са осъдени на смърт и екзекутирани на 1 февруари 1945 година княз Кирил Преславски, Богдан Филов – министър-председател, Никола Михов – български офицер, Александър Радолов – политик, Александър Станишев – политик, Борис Йоцов – учен, Васил Митаков – политик, Добри Божилов – министър-председател, Иван Русев – политик, Иван Бешков – политик, Иван Багрянов – министър-председател, Иван Вазов -политик /племенник на народния поет/, Иван Горанов – политик, Павел Груев – юрист, Петър Габровски – министър-председател, Първан Драганов – политик, Рашко Атанасов – военен, Руси Русев – военен, Теодоси Даскалов – военен, Христо Калфов – политик.
Според спомените на вдовицата на последния български цар Борис III, царица Йоанна, на осъдените е отнета последната надежда да видят за последен път своите близки. И именно по тази причина царицата поискала да ги види за последно един по един преди екзекуцията и единствена се сбогувала с тях.
Върху мъртвите тела на жертвите били изсипани камиони със сгурия. За хората обаче било ясно чии са тези черни могили. И жени – млади и стари, както и самата царица, придружавана от някоя от своите дами, отивали да коленичат със запалени свещи край този общ гроб.
Само за информация – Нюрнбергският процес подвежда под отговорност 24 души, от които на смърт са осъдени 11, а и те имали право на молба за помилване…
1 февруари – черна дата в българската история. Но на този ден депутатите от един парламент се изправят в едноминутно мълчание в памет на избитите български колеги. Но не е нашият, а белгийският…
Автор: Антоанета Ненова
