Докато Катето Евро е с майка си на море у нас, Албания затваря границите и кара баща й да се ожени за друга…
Ванга към майка й: Пророческата дарба ти е дадена, за да отгледаш децата си. Албания затваря границите и го кара да се ожени за друга, докато майка е с нея и брат на море в България. Пльоснах две цици на стъклото пред заседнал в асансьор мъж, който ни виждаше до шията.
Биографиите по принцип са малко тегави четива.
Вглъбяването в една персона втръсва
на моменти, отегчително е да следиш полета на мисълта й, да се губиш във фактология
и излишни детайли.
Понякога, колкото и страхотен да е човекът, от местно или планетарно значение,
заслепяваща звезда, историческа фигура, разгръщайки биографията му, откриваш,
че животът му е пълна скука.
Книгата му всъщност не е толкова житейски роман, колкото резюме на професионалната
му кариера с тук-таме пестеливи представителни извадки от личното му пространство.
Истинска рядкост е да се натъкнеш на познат и вълнуващ
образ, чието минало до такава степен прелива от увлекателни истории, невероятни
срещи, мистика, тъга, щастие, загуби, поврати, влюбвания и разлюбвания, изцепки,
че няма насищане. Такъв е животът на актрисата Катерина Евро – полет над света.
Пленителна жена, която не само всички познават,
но и тя познава всички. В автомивка влязохме двете наскоро и веднага един мъж
й се метна на врата, оказа се, че са работили някога в една и съща телевизия.
Където и да се мерне, моментално се оказва, че някой й е приятел, колега, близък
или далечен познат. Искат да я пипнат, да слушат незабравимия й смях, да я прегърнат
и да не я пускат.
Отдавна планираме тази книга. Приятелки сме от дълги години и в душата ми никога
не е имало дори капчица съмнение, че историите на тази шеметна личност заслужават
не едно издание, а цял рафт. Абсолютно невъзможно е да бъдат описани дори и половината
странни, понякога нелогични и необясними, екстремни, смешни, романтични и тъжни
неща, които е преживяла Катето.
Само аналите на приятелския й кръг стигат за отделна поредица. И все пак се стегнахме,
седнахме и за по-малко от година написахме най-важното. Нарекохме я “Катерина
Евро… И още нещо”.
Колкото и известно да е нейното минало от интервютата в медиите, в тази книга
тя
разкрива непознати страни от живота си
Без задръжки и без цензура.
Разказва за срещите, хората и събитията, оказали най-силно влияние върху живота
и професионалното й израстване като актриса, за отношенията в семейството й, за
най-близките, за това да бъдеш майка, дъщеря, внучка, сестра, пътуванията, лудориите,
трудните решения.
Във всичко това са вплетени нейната необяснима, нестихващо бликаща енергия, заразително
оптимистичният начин, по който възприема света, лекотата, с която вярва и раздава
обич.
“Оркестър без име” не е първият, но е най-бляскавият от близо 40-те филма, в
които Катето Евро е играла. Евъргрийнът, изстрелял я директно в голямото кино.
След него тя се снима в продукции на най-талантливите български режисьори като
Людмил Кирков, Рангел Вълчанов, Януш Вазов… Години по-късно попада и на театралната
сцена, където отново среща титаните в бранша: Мариус Куркински, Георги Калоянчев,
Тодор Колев.
Цели 62 години Катето минава през живота някак леко,
без напрежение и особени сътресения, добри ангели бдят над нея. Един от тях е
нейната майка, надарена с дарбата да предсказва бъдещето.
От малка Катето знае, че ще стане актриса, и никога не се е съмнявала, в майчиното
си предсказание. Просто очаква моментът да настъпи. Важните събития в живота й
като мъжа, в когото ще се влюби, детето, което ще роди, филмите, в които ще играе,
са предсказани от майка й Йорданка. Описва я така:
“Майка ми имаше дарба да предсказва бъдещето, това всички в София го знаят, на
сумати народ е помагала. По едно време дори я викаха в милицията, за да помага
в разследвания на убийства, но никога не ни е разказвала какво се е случвало там,
беше й забранено.
Хората все по-малко вярват в свръхестествени и необясними сили, с времето стават
все по-скептични, не забелязват вече дори обикновените чудеса. Жалко е, защото
независимо дали вярваш, или не,
съществуват на земята хора, които усещат по-силно
и виждат по-далеч, от другите.
Като някои дървета, които необяснимо защо цъфтят в различен цвят от своя вид.
Моята майка беше една от тях.
Казваше, че за първи път е усетила силата да предсказва бъдещето в Тирана, докато
се изкачвала по стълбата на самолета. Обърнала се, погледнала баща ми, който й
махал отдалеч и в този момент разбрала, че е дошъл краят на тяхната любов.
Помислила си:
“За последен път го виждам”
Самолетът излетял и наистина повече не го видя. Вярваше, че дарбата й е дадена,
за да има как да отгледа децата си, леля Ванга същото й каза:
– Господ ти е дал тази дарба, Данко, за да си отгледаш децата!”
Сложните политически игри в социалистическия лагер стават причина за раздялата
на Катето с баща й Илия Евро. Завинаги. Той остава в родния си град Корча, Албания,
а тя, заедно с майка си и по-малкия си брат Петър – в София. Никога повече не
го виждат, връщат писмата им, зрънце информация не прониква през границата. Целият
живот на Катето е белязан от копнежа по бащата, когото е обожавала.
Със сълзи се напълват очите й, докато разказва как преди десет години отива за
първи път в Корча:
“Татко се е оженил за мюсюлманка, след като са ни разделили, и е имал друго семейство.
Според вуйчо ми Еми държавата го е принудила да си вземе друга жена, такава била
политиката тогава спрямо албанците, чиито семейства са останали в чужбина. Не
знам дали е вярно, защото в първите години след като родителите ми остават разделени,
сме получавали някакви трохички информация чрез наши роднини, които работели в
българското посолство в Тирана. От тях майка ми научила например, че татко трябвало
да работи като бояджия, не му позволявали да преподава, голям терор е било.
Не знаех къде да намеря корчанските си роднини, затова отидох в музикалното училище,
казаха ми, че в крайна сметка е станал преподавател и дори е бил директор.
Млад си е отишъл, на четиридесет и осем, не знам точно, нямахме никаква информация
от Албания за него.
Фамилията Евро е много известна в Корча,
всички са цигулари, първите ми братовчеди са преподаватели също. Когато отидох,
директорката на училището веднага звънна на сестра ми, която също е учител по
цигулка. И те дойдоха, роднините ми. Плакахме. Целувахме се. Отидохме на гроба
на баща ми.
Много албанци са били разделени с жените си, които са били от други социалистически
страни, през 60-те. Заведоха ме при един човек на възрастта на баща ми, двамата
са били приятели.
Живее в малка къщичка, почти в центъра на Корча, и той бил женен за българка,
която също е останала с детето им в България. След отварянето на границите се
видял с дъщеря си, но тя не била така силно привързана към него. Може би е била
съвсем малка, когато са ги разделили. Той ми каза:
– Баща ти ме помоли, ако един ден си отида от този свят, каза, и ти видиш моята
Катерина, кажи й, че
много, много я обичам и й откъсни една роза от двора
Целува, прегръща ме: “Татко ти така каза”…
Беше голям плач в Корча. От сутрин до вечер ревяхме. По цял ден ми предлагаха
зехтин, грозде и маслини, защото разбраха, че много ги обичам.
Заведоха ме в квартирата, където татко е живял със семейството си, навсякъде
имаше мои снимки. И на брат ми Пепи, разбира се, но най-вече мои. Баща ми до края
е тъгувал за нас.”
Благодарение на голямото си и сплотено семейство в България Катето изживява щастливо
детство. Възпитана е в духа на консервативните традиции от дядо си и баба си,
но от майка си наследява силнозаразното си чувство за хумор, научава се да готви,
да бъде домакиня, да гледа на света от хубавата му страна и никога да не губи
оптимизма си.
Едва 16-годишна става модел – период, за който рядко е разказвала в медиите.
Били са щастливи, свободни и волни години в разгара на развития социализъм, в
които тя обикаля България на стоп и върши предимно щуротии със своя приятел и
колега Чавдар Пачата. Той измисля младежкия й прякор Лудото Кате.
“Наистина бях лудото Кате, непрекъснато измислях щуротии, даже вече не си ги
спомням всичките. Сещам се, че обичах например безразборно да си показвам циците,
защото страшно много им се радвах и си ги харесвах.
Бяхме веднъж в Сливен, където спяхме в един висок хотел на “Балкантурист”, той
още си е там.
Оказа се, че асансьорът не работи, човек заседнал вътре и чакаха да дойде техник,
за да го извади. Ама кабината така беше спряла, че
през прозорчето онзи нещастник вътре ни виждаше само до врата,
към главите ни нямаше видимост. Кисне, горкият, в заседналата кабина, тропа,
вика, отчайва се все повече и повече, много ми дожаля.
И тогава ми хрумна чудесна идея, помислих си: “Чакай, бе, човекът така и така
ще прекара вътре часове, я да го зарадвам малко”. И хоп, вдигнах си блузката и
пльоснах две цици на стъклото. Исках да му доставя малко разнообразие, той и без
това не можеше да види коя съм.”
За филмите й, за онова лято на Созопол, когато изиграва Рени Ковачева в “Оркестър
без име”, за мистичното й преживяване в Родопите по време на снимките на “Закъде
пътувате?”, за влюбванията, приятелите и приключенията на Катето Евро четем в
нейната биографична книга.
“>
1980 г. Катето и съпругът й Георги Кадиев, Жорж, влюбени на скалите в Созопол
по време на снимките на “Оркестър без име”.
Манекенският й период.
Репетиция на сцената на плажа в “Оркестър без име”. Във филма Катето е по бански
в този епизод.
Парти по случай рожден ден на актрисата. На първия ред вляво е покойният Дим
Дуков, един от най-близките й приятели.
Корицата на биографичната й книга
