Среща със спасителите: Младежи помогнаха на възрастен мъж да се събере със семейството си
Една история за благодарността – да се изгубиш, но да те намерят непознати хора на повече от 80 километра от дома.
В 4 часа сутринта, тъмно и смразяващо студено, Георги Раденков вижда човек, паднал в снега край пътя в Берковица. Неговата спътничка Кристина не се замисля и спира с автомобила си. „Човешко е да помогнеш в такъв момент“, казва тя. Секунди колебание и автомобилът спира. Това е и моментът, който преплита съдбите на четирима приятели от малък град в полите на Балкана и един непознат мъж от столицата, който те могат да нарекат „Дядо“.
Преди седмица 83-годишният Григор Миронов напуска дома си, без ключ и телефон и без да каже на никого. Близки казват, че са били много притеснени, търсели мъжа навсякъде, но така и не го открили. Семейството търси Григор навсякъде в квартала, но без успех.
Въпреки че възрастният мъж страда от деменция, не е изчезвал досега. Близките му незабавно сигнализират полицията и започват да чака. „Истината е, че се молихме за най-доброто… и то ни се случи“, казва дъщерята Диана.
Посред нощ изгубеният мъж е намерен, но далеч от дома си. Спасен е от измръзване от непознатите Виктория, Кристина, Георги и Благовест. „Видяхме, че е безпомощен. Той беше на земята, лежеше и, като го вдигнахме, якето му беше толкова студено…“, разказва Георги.
Обърканите отговори провокират младежите незабавно да отидат в полицията, заедно с пострадалия дядо. Така разбират, че мъжът в беда е обявен за издирване. Така разбират, че Григор дори не е от Берковица, а чак от София.
А на километри разстояние, в дома на семейство Миронови, Недка се надява съпругът ѝ да се прибере жив и здрав.
Остава загадка как самичък дядо Григор е успял да пропътува 87 км. С метрото е успял да стигне до гарата, но там следите се губят.
Вероятно у възрастния мъж надделява инстинктът да се върне в родното си село Мездрея.
Семейството на Григор ни потърси, за да благодари в ефира на bTV на младите хора, които не подминаха нещастието на непознат човек в беда, а се спряха и помогнаха навреме. „Това беше най-добрият подарък – да събереш отново едно семейство. Много съм щастлива“, казва Кристина.
