Пробваме ли тази рецепта за таратор, никога няма да я сменим
Класическа рецепта за най-приготвяната супа в българската кухня, предават от actualno.com.
Необходими продукти:
краставици – 1 брой по – голяма или 2 броя средни
кисело мляко – 2 кофички (1 кг)
орехи – 1 пълна шепа натрошени
чесън – 2 – 3 скилидки или на вкус
вода – на око студена
копър – 1 връзка
зехтин – 3 – 4 с.л.
сол – на вкус
черен пипер – прясно смлян на вкус
бял пипер – 3 щипки
Начин на приготвяне:
Обелете краставиците, като оставите само тънки резки от тъмно зелената част, което ще придаде по-приятен вид на таратора. Настържете я или я нарежете на ситни кубчета. Разбийте 2 кофички кисело мляко добре и ги сипете в тенджерка. С вода изплакнете кофичките, за да оберете остатъка от тях и разбъркайте към киселото мляко. Добавете толкова студена вода, че да получите гъстотата на таратора, която искате. След това сипете краставиците, както и настъргания или накълцан ситно чесън, част от натрошените орехи, нарязания ситно копърът, черен и бял пипер на вкус. Накрая объркайте финално със зехтина/олиото и посолете на вкус. Разсипете така приготвения таратор в купички. Украсете с малко натрошени орехи и стръкче копър и поднесете.
Тараторът е вид студена млечна супа, традиционна в българската кухня, приготвяна от кисело мляко, вода, ситно нарязана или настъргана краставица, олио или зехтин, сол, копър и счукан, пресован или нарязан на ситно чесън, които се смесват и разбъркват. Към така приготвената смес по желание могат да се добавят счукани орехови ядки.
Тази форма на таратор възниква в България в средата на XX век. Дотогава това наименование се използва за широка група студени супи и сосове, обикновено на основата на оцет и орехи или тахан, идващи на Балканите от близкоизточната кухня. Днес вариант на тези храни се нарича жътварски таратор. Съвременният таратор е близък по състава си до турския джаджък. Свързаното с него гръцко дзадзики се приготвя без вода и е с гъста консистенция на салата, което го доближава до българската салата „Снежанка“ (наричана също „сух таратор“ или „млечна салата“).
Ястия, подобни на таратора, вероятно присъстват под друго наименование в българската кухня много отдавна, но за това няма преки свидетелства. Такива ястия са известни в цялата близкоизточна кухня, като сред тях са турският джаджък и гръцкото дзадзики. Те са явно свързани етимологично, но произходът им също не е изяснен. Според някои автори джаджъкът навлиза в турската кухня през гръцкия вариант, както и много други безмесни ястия, развили се, заради продължителните пости в християнството.
До средата на XX век в България таратор се наричат различни студени супи и сосове, които рядко съдържат кисело мляко и обикновено са на основата на оцет или орехи. Наименованието „таратор“ в това значение идва от Близкия Изток, където това е подправен с чесън и киселина тахан. В турския вариант на този сос таханът е заменен с орехи и изглежда в този вид тараторът се разпространява на Балканите.
В българските готварски книги от първата половина на XX век под името таратор са описани различни рецепти, които най-често включват много повече мазнина и чесън от обичайното днес. Така в издадено през 1953 година ръководство за ресторантите са описани няколко вида таратор, като обикновеният таратор се приготвя от чесън, олио, орехи и краставици с вода, сол и киселина. Първата известна рецепта за съвременния таратор е публикувана в „Книга за домакинята“ от 1956 година, но до края на 70-те години в различни готварски книги продължават да се описват и други рецепти за по-ранните форми на таратора.
Таратор е дума, посочена в Речника на българския език от Найден Геров (част пета, стр. 324) като заемка от турски и обяснена като „сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица“, където сочиво е народна дума за супа, а тлъченица (според съвременния български правопис тълченица от глагола тълча – „счуквам, скълцвам“) е синоним на таратор.
В Български тълковен речник от Любомир Андрейчин и др. (С., 1963, стр. 901) думата таратор е обяснена по следния начин: Вид студена супа от разводнено кисело мляко с краставици, чесън, оцет и др. Произходът на думата таратор според споменатия Български тълковен речник е персийско-турски. Информация за произхода на думата таратор може да се открие например и в Речник на чуждите думи в българския език от Александър Милев и др. (С., 1978, стр. 726), където е дадено следното обяснение: тур. tarator от персийски. Студено ядене от разредено кисело мляко, краставица или салата, чесън, олио, орехи и др. В друг Речник на чуждите думи в българския език (от Мария Филипова-Байрова и др., С., 1993, стр. 840), се открива подобно обяснение: тур. tarator от персийски. Вид студена супа, приготвена от разредено с вода кисело мляко, ситно нарязана краставица, чесън, орехи и олио.
На български думата таратор може да се използва не само за назоваване на студена супа от кисело мляко с краставици, а изобщо на студена супа от кисело мляко с различни видове зеленчуци. В книгата Слънчева храна за нашата трапеза от д-р Т. Тодоров и др. (С., 1973, стр. 122 – 123) се дават рецепти за седем вида таратор: с краставици, тиквички, целина, маруля или салата, магданоз и копър, моркови и зряла тиква.
