IN MEMORIAM: Родът на Нери събира християни и мюсюлмани, вдига тайна сватба
Родът ми е съставен от мюсюлмани и християни. Ние сме абсолютното огледало на толерантна България. Това твърдеше приживе Нери Терзиева, която отиде в по-добрия свят в нощта срещу 2 юни. Предлагаме как тя описва своята биография пред списание „9 месеца“, в което гостува по повод раждането на първия й внук.
Родена съм в 7 и половина заранта в една люта зима на 21 февруари. Майка ми отишла сама до родилния дом по терлици, защото те по-малко се хлъзгали. Баща ми бил в командировка в едно село и научил щастливата новина чак като се върнал.
Родена съм във Велинград, но не съм живяла там. Израснала съм в Асеновград. Имам брат с година и половина по-малък от мен – Бейзат. Много се биехме, защото ни е малка разликата в годините. Той беше по-силен и аз по-често му отстъпвах. Сега се обичаме страшно. Бейзат е инженер по слаби токове.
Цял живот шестимата братя на баща ми Хюсеин и тяхната сестра отглеждат тютюн – садят го, берат го, сушат го и чакат да се продаде. Бедни хора. Баща ми е от Ардино, учител, и най-малкият му брат също е учител. А майка ми Сафие над 35 години работеше на конвейера в шивашко предприятие, което сега е “Брилянт Пловдив” – пришиваше якички. Тя много мразеше, когато вечер аз слушах новини, да надувам силно радиото, понеже главата й бучеше от машините.
Тя заедно с четирите си сестри е станала шивачка на 12 години. Леля Цвета, една много благородна жена, която после избягала в Америка, ги обучавала в занаята в тогавашното село Лъджене, по-късно станало Велинград. Помня как мама ме водеше като малка при другите й колежки. Много се радвах, защото ми разрешаваха да вземам малки цветни панделки и с тях да правя разни магии в клас или да ги подарявам на съученички. Най-големият лукс беше да имаш розова панделка. Мама даваше парченца платове, а аз правех панделки за приятелките си. Винаги се връщах от фабриката цялата омотана в конци.
Родът ми е съставен от мюсюлмани и християни. Ние сме абсолютното огледало на толерантна България. Освен това по разклоненията на рода вече имаме и католици, и будисти – една шарена компания. А шареното е най-прекрасният цвят. Всичко честваме заедно и Байрямите, и Великдените… Един братовчед на мъжа ми е будист, женен за новозеландка. Началото на тази шарения поставих аз на 24-годишна възраст с моята сватба. На родителите ми им беше трудно в началото да възприемат, че се омъжвам за християнин. Посърдиха се шест месеца, посърдиха се, а после се роди дъщеря ни Антония и им мина. Подписахме с Евгени тайно в Пазарджик – всъщност това беше двойна сватба, понеже нашите кумове се ожениха в същия ден, а ние станахме техни кумове! Те са Гълъб и Анета Ковачеви. Тя е актриса, а той – лекар и поет, който си остана най-добрият училищен приятел на мъжа ми.
Евгени Тодоров е от лекарски род
Дъщеря ми Антония носи името на баба си Донка – моята свекърва. Внукът ми Тодор е кръстен пък на моя свекър – Тодор Тодоров, известен лекар, завършил анестезиология във Франция, който през 1949 година успял да се пребори с туберкулозата в Пловдив. Бяха прекрасно семейство с двама синове, големият от които ми стана съпруг. Съпругът ми Евгени е роден в болницата, сред туберкулозните. В моето семейство всички са тютюнджии, а в неговия род (от Клисура) четвърто поколение все лекари. Антония и зет ми Иван Бургов завършиха зъботехника.
От много малка мечтая да съм журналистка. Като ученичка се вдъхновявах от Асеновград – от духа на малкия град, който те заразява с чувството да си гражданин, да участваш в обществените проблеми. В гимназията ни стимулираха много да се изявяваме. Имахме прекрасни учители като моята класна Генева и директорката Тошева – и двете литераторки. Още в седми клас написах първата си дописка за местния вестник, беше очерк за едни жени килимарки, които ръчно тъкат китеници. Години по-късно кандидатствах журналистика и влязох за удивление на баща ми – от 2000 кандидати приеха само 14. Аз бях вътре още при първото класиране. Знам какво е да ти забраняват да кандидатстваш това, което искаш. Той искаше да стана лекарка – сигурно е предчувствал, че ще вляза в докторски род.
Източник: Марица
