73% от сградите, в които живеем днес са от периода 1946 -1990 г. Тогава е имало години, в които са се завършвали по над 70 000 жилища в цялата страна.

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

73% от сградите, в които живеем днес са от периода 1946 -1990 г. Тогава е имало години, в които са се завършвали по над 70 000 жилища в цялата страна.

IMG_7213

Най-много жилищни сгради са вдигнати през 1946-1960 г. През тези три петилетки след Втората световна война у нас са построени 575 747 от зданията, които и днес приютяват милиони българи. Производството на домове е продължило мощно и през следващите периоди, макар и с отслабващо темпо.

IMG_7215

През 1961-1970 г. са се появили нови 400 хиляди сгради, а през следващото десетилетие – близо 314 хиляди. Това е времето на разрастването на социалистическата индустрия и на градовете, съпроводено с възход на панелното строителство.

IMG_7216

От 1975 г. насам в България са построени нови 781 хиляди жилища. Най-голям дял от тях (над 328 хиляди или почти половината) са пуснати за ползване през периода 1985-1992. Строителният бум от 2004 до 2011 г. със 125 хиляди нови жилища е доста по-назад в „класацията“.

IMG_7218

По времето на соца строителството на жилища в големите градове се осъществява почти изцяло от държавни домостроителни комбинати. От средата на 60-те години на миналия век те използваха побългарена френска технология /нейни създатели всъщност са американците през 30-те години/ за панелно строителство. В началото на големия европейски строителен бум след Втората световна война строенето на жилищни блокове от готови железобетонни панели се оказва най-бързия и най-евтиния вариант, и някои страни в Европа го използваха известно време. Не след дълго се отказаха от него, но той бе изкопиран като основен модел във всички страни от соцлагера.

IMG_7219

Жилищен блок от сто апартамента е можело да бъде построен от един багер, един кран, два-три панеловоза, и малобройна строителна бригада, а техническата документация да се използва за още няколко хиляди подобни блока. Едно стандартно панелно жилище от 50-60 м2 струва на държавата практически към двадесет кубика железобетон тъй като почти всички подове, тавани и стени се делят поравно между съседите.

IMG_7515

При крайна цена към 3000 хиляди тогавашни лева, хората ги купуваха за по 8 – 10 000 лв, тоест с надценка от 300 %. Въпреки това тези жилища бяха по джоба практически на всеки българин; заради оскъдното вътрешно потребление едно семейство можеше да събере тези пари за пет до десет години или да тегли ниско лихвен заем, който да изплаща със символични месечни вноски.

IMG_7516

Проблемът е, че държавата не може да си позволи за закопае огромни средства без никаква възвращаемост и да реши жилищните проблеми на големите градове. Тя строи не колкото трябва, а колкото можеше да си позволи, ето защо в края на комунистическото управление се стига до огромен дисбаланс в търсенето и предлагането на жилища. Общо за цялата страна са регистрирани като жилищно нуждаещи се към 400 000 души! По признание на върхушката ни от края на 80 – те години на миналия век, поне още десет години са били нужни, за да се тушира жилищната криза.

IMG_7517

Историята обаче не даде десет години на Живков и режима му, в края на 1989г. социализмът се сгромоляса. От тук насетне държавата няма абсолютно никаква жилищна стратегия, всичко е оставено на свободния пазар. През първият период на прехода се строи малко, предимно от хора с кеш пари. Когато през втория период банките завъртат парите на емигрантите и чуждите инвеститори, започват да се дават с лекота жилищни кредити. За кратко време цените на жилищата литват до небесата.

IMG_7217

След падането на Живков домостроителните комбинати са закрити, базите им разпродадени, а миграцията от малките населени места към големите градове взима гигантски размери.

IMG_7212

[wpdevart_facebook_comment]

Още интересни публикации

error: Content is protected !!