- Голямата любов на Доротея падна от прозорец в деня на погребението на първия ѝ съпруг Кирил Маричков, строполил се от сцената. Режисьорът на „Вчера“, съпруг на сестрата на Щуреца Люба, също полита от 4-тия етаж, но оцелява
- Леда – първата жена на Иван Андонов, е звезда във филма на Волев „Да обичаш на инат“
Три жени и три полета свързват с невидима нишка съдбите на трима големи творци – музиканта Кирил Маричков и режисьорите Николай Волев и Иван Андонов.
Съвпаденията са повече от изумителни. Часове след като изпрати първия си съпруг – обичания Щурец, който се срина необяснимо от сцената, Доротея загуби и любовта на живота си Николай Волев – намерил края си след полет от прозорец.
Режисьорът полита от четвъртия етаж също като колегата си Иван Андонов, който пак от четвъртия етаж преди 18 години падна върху покрива на гараж, но оцеля. Погледнал дали се прибира втората му жена Люба – сестрата на Маричков. А неговата първа съпруга – актрисата Леда Тасева, е звезда във филма на Волев „Да обичаш на инат“.
Докато Кирил Маричков и Иван Андонов са първо приятели, а след това стават и роднини, отношенията му с Волев далеч не са такива.
Още докато синът на Доротея и музиканта е малък, двамата се развеждат и тя се омъжва за Николай Волев, който пада, докато поставял капан за гълъби от таванското си ателие. То се намира на 4-тия етаж на кооперация на ул. „Кракра“ в центъра на София.
„Заведох я на кино.“
Така режисьорът успява да омагьоса Доротея, като я кани да гледат заедно неговия филм „Дом № 8“, защото иска да узнае какво ще е именно нейното мнение.
„Така го възприе, че се влюби в мен. Както и аз в нея – изповядва известният режисьор в своята автобиография „Девствената проститутка“. – Никога преди това не бях усещал такава пълна съвместимост на вкусове, желания, пристрастия и страст с някого. Взаимната ни ненаситност за общуване един с друг учудва и до днес мнозина, изпитали на гърба си охладняването, разочарованието, скуката или досадата от съвместния живот с „половинките“ им. А пък аз не преставам да се учудвам защо една от най-красивите жени на София – художничка с изящен вкус и несрещано от мен чувство за хармония и съвършенство, си падна толкова по мен.“
В момента, в който Волев осъзнава, че не може да живее без Доротея, той все още е женен за англичанката Мери, от която има син – Били. Но отношенията им отдавна са охладнели, въпреки че режисьорът признава, че тя е била изумителна жена, която винаги е прощавала многобройните му извънбрачни авантюри. Но сърцето му го тегли към Доротея.
„Моята нова любима не беше случила с първия си брак. Животът с Щуреца Кирил Маричков бе донесъл много огорчения, а тя считаше дома и семейството за светини. Затова страдаше ужасно от липсата им след развода си. Съзнавах, че ако обвържа живота си с нейния, ще причиня страшна болка на Мери, но в същото време знаех, че английската ми съпруга би приела всичко, което сметна за необходимо да сторя. Разведохме се по взаимно съгласие и аз се ожених повторно.“
А съвместният му живот с Доротея е като приказка и той никога не съжалява, че се е решил да я направи своя съпруга.
„От самото начало беше ясно, че любовта помежду ни съдържа онези три вълшебни съставки, без които всяка връзка е саката – сексуално привличане, възхищение и съчувствие. И двамата се оказахме способни да откриваме отново и отново скъпоценното цвете, наречено нежност. Непрестанно да даряваме другия с внимание. Да си споделяме всички проблеми и да си помагаме взаимно. Да бъдем ласкави и гальовни един към друг, дори след най-лютите кавги помежду ни. Да не преставаме да се милваме и да се целуваме. Да продължаваме да се гушкаме и да излизаме заедно на разходка, хванати за ръце. И най-важното – до края на дните си да не губим готовността да сменим памперса на другия, ако това някога се наложи.“
Доротея внася хармония в дома на Волев, но и го зарежда с плам за творческите му борби.
Благодарение на нея той създава един от най-успешните си филми „Маргарит и Маргарита“, който е и революционен за времето си и в типичния бунтарски стил на Волев.
„След „Да обичаш на инат“ видях в една повест на Александър Томов възможност да продължа търсенията си в избрана от мен посока. Съчинихме съвместно първата чернова на сценария, но Томов се уплаши от написаното. Беше убеден, че проектът няма да мине през иглените уши на цензурата, и се отдръпна. Преглътнах малодушието му и продължих сам. Работата обаче заскрибуца и спря.
Появата на Доротея вля у мен нови сили за битката, която усещах, че ми предстои. Самата тя се включи със свои предложения при писането на сценария. Макар името ѝ да липсва в надписите на филма, това съвсем не означава, че не го заслужава. Към заверата присъединих като диалогист и начинаещия тогава кинодраматург Марин Дамянов. С общи усилия възродихме моя текст дотолкова успешно, че сценарият получи одобрението на Борислав Шаралиев. Освен ръководител на творческия колектив, към който бях причислен, идейният комунист Шаралиев беше режисьор на такива смели филми като „Всичко е любов“ и „Рицар без броня“. След Свобода Бъчварова и Христо Ковачев той беше другата важна личност, чиято подкрепа направи възможно постигането на целите ми в киното преди Промяната.“
Но с какво още допринася Доротея?
„С един свой сън. Тъкмо когато творческата ми безизходица изглеждаше бездънна, тя ме събуди една заран и започна да ми разказва… филма. Първоначално сънят ѝ ми се видя като някакво врачуване, но скоро се убедих, че Доротея наистина беше провидяла бъдещия ми филм. Тогава ѝ казах: „Ти никога няма да разбереш какво направи за мен“.
Тя действително има такива, как да ги нарека… отклонения от правилото. Но пък аз никога не съм си падал по обикновени хора. Свръхестественото винаги ми е било по-интересно.“
По подобен начин Люба Маричкова помага творчески на Иван Андонов и дори му дава идеята да направи един от най-култовите си филми „Дами канят“.
Нейният шофьорски курс бил повод за постоянен смях след всеки урок.
„Веднъж започна да разказва много смешни истории – споделял е режисьорът приживе. – Повечето от курсистките започнали да корумпират младия инструктор, да му носят малки армаганчета. Писателят Георги Мишев беше у нас и слушаше тези истории. Особено ни разсмя, че една от жените му дала пилешки дробчета. Мишев превърна историята в разказ, а във филма тази жена стана героиня на Надя Тодорова. Това беше началният тласък. Много харесах сценария и работата по него беше лека.“
Всъщност Люба Маричкова е втората съпруга на Иван Андонов. Първата му е актрисата Леда Тасева, която била около 10 г. по-голяма от него и освен с таланта си била известна и със скандалните си любовни авантюри. Една от най-добрите ѝ роли, която я изстрелва във висините, е „Да обичаш на инат“ на Николай Волев.
Личният ѝ живот обаче е далеч по-зрелищен от всичките ѝ превъплъщения. Първият ѝ съпруг е племенник на проф. Александър Цанков и заради това е преследван и изселван. Тя го следва всеотдайно навсякъде, докато не го залавя в леглото с братовчедка си. Мъж № 2 е известният режисьор Стефан Сърчаджиев. Влюбват се на снимките на филма „Утро над родината“, където Леда е в масовката, но скоро заиграва главна роля в живота на женения баща на три деца. Тя прави всичко по силите си и успява да го разведе и да се омъжи за него, с което си навлича омразата на цялата театрална гилдия. Затова се смята, че Иван Андонов след това “ ѝ го връща“.
Двамата заживяват заедно в края на 60-те години. Още от началото любовта им е обречена, защото роднините на режисьора не приемали Леда. Връзката им била мъчителна, но тя го обичала до смъртта си. Малцина са тези, които знаят, че тя пишела стихове и изляла болката си от изпепеляващата им любов в рими. Плод на брака им е дъщеря им Зора.
Но още докато е с актрисата, Иван Андонов среща Люба Маричкова и се влюбва лудо в нея. Изпада в депресия, че е с две жени едновременно. Съпруг е на Леда Тасева, но сърцето му принадлежи на сестрата на Кирил Маричков. Не може да вземе решение да се разведе и се отдава на творчеството си. Личната си драма изповядва във филма „Трудна любов“. Изцяло се отъждествява с главния герой Иван, който върти извънбрачна любов.
Развежда се с Леда и заживява с Люба, в която е влюбен до последния си дъх. Но още преди Иван Андонов да стане зет на Кирил Маричков, двамата са близки приятели и два пъти работят заедно. Именно на него с откровен хумор Андонов споделя как полита от терасата си на 5 март 2006 г. в 17,30 ч. Режисьорът на „Вчера“ се навел над ниския парапет, за да погледне дали съпругата и внучката му се прибират, губи равновесие и полита в празното пространство.
Стоварва се върху ламаринен покрив на гараж и това спасява живота му. Изумени съседи, свидетели на инцидента, коментират тогава, че сякаш Божията ръка го е поела и го е оставила върху гаража.
С такава лекота паднал. Те се събрали около него, той бил контактен.
Медицинският екип, който го превозил с линейката до „Пирогов“, също се радвал, че няма сериозни травми след тази страхотна каскада. Оказали се негови почитатели, а той типично в свой стил ги забавлявал с шеги. Изследванията показали, че няма нито счупвания, нито пукнато. Само един избит зъб му останал за спомен от злополуката.
„Беше доста страшно, летял съм близо 15 м, докато падна върху гаража. Когато се прибрах от болницата, видях, че съм го изтърбушил. Какво да кажа! Слава богу, случи се чудо – споделя за инцидента Иван Андонов. – Е, имам малки травмички, малки болки, но без това не може. Моментално ме поеха в „Пирогов“, направиха ми абсолютно всички изследвания, после ги повториха, за да се уверят, че нещата са наред. Моето не беше летене, беше си чисто и просто едно падане. Имам приятел доктор Запрянов, който е бил парашутист, и той ми каза: „Ти си паднал от 15 метра, това трае една секунда“. Какво може да стане за една секунда? Много е смешно, когато изгубих равновесие, казах само едно „Опааа“. И „а“-то не можа да бъде толкова дълго, като се издумках долу. Иначе никакво намерение не съм имал да полетя, просто чаках жена си и внучката си. Мислех, че колата пристига, балконът беше с нисък парапет.“
А на шега, когато видял съпругата си Люба, Андонов казал: „Господ не ще да ме прибере“ и продължил: „Обади се на Гошо Мишев и му кажи, че съм като в неговия текст – „прасето винаги пада напред, може да си избие зъб, но иначе нищо му няма“.
Лекарите оставили режисьора в болницата за наблюдение през нощта. На следващия ден му направили отново всички изследвания, за да проверят за вътрешни кръвоизливи, и го изписали.
Подобно на Кирил Маричков и Николай Волев, през последните години от живота си Иван Андонов също се затваря в ателието си, където се отдава на голямата си страст – рисуването. Там, разбира се, си припомнял и историите от култовите си филми „Вчера“ и „Дунав мост“. И за двата му проекта Щуреца измислил музиката.
Любопитното е, че за втората продукция самият той написал текста – единствения в живота му, който режисьорът пише за песен. Помолил Маричков да създаде музиката към него. Рок легендата бил повече от щастлив, че отново има възможност да работи с него, но саундтракът „Моят свят“, който прави, свързва само с тъга и болка, докато е жив. Тогава умира майка му, след това катастрофира, а жената в отсрещната кола умира.
В края на живота си Иван Андонов се разболява от рак и дните му са тежки. Със същата болест се сблъсква и Николай Волев. Изпълнителят на „Клетва“ е натоварен с трудната задача да обяви смъртта на Андонов пред България през 2011 г.
„Няма да съобщаваме никакви подробности около края на Иван Андонов – посочва тогава Кирил Маричков. – Той казваше, че през живота си е правил много спектакли и циркове, затова не иска около края му да се прави нов спектакъл.“
77-годишният Иван Андонов издъхва в „Токуда“ на 29 декември сутринта. Едни от последните му думи били към медицинска сестра: „Къде е жена ми?“. След това казва: „Добре съм“ и умира. Около две седмици преди това той постъпва в болницата за химиотерапия, но коварната болест вече е поразила неспасяемо бъбреците, белия дроб и мозъка. До него неотлъчно е Люба Маричкова, която също като брат си обича песента им „Моят свят“. А тя сякаш не носи случайно послание…
Моят свят не е твоят,
искам сам да вървя!
Но преди да пропадна,
поне за миг да полетя!
