25-годишна е алергична към вода: Болката е непоносима! Взимам душ 2 пъти седмично, дори глътка вода се усеща като киселина в гърлото

Това, което за повечето хора е обичайна рутина и грижа за организма, за 25-годишна жена се оказва истинско мъчение.
Британката Кендъл Брайс страда от рядко заболяване и е алергична към водата. Тя има усещането, че кожата ѝ изгаря в пламъци от всяка една капка.
Личната ѝ хигиена е възможна само при непоносима болка, дори пиенето за нея е трудно. Кендъл е бременна за втори път и иска да продължи да се бори заради едногодишния си син и нероденото си дете.
Пред „Билд“ тя разказва за мъките, които изживява.
Кендъл Брайс сред около 250 души по света, които са засегнати от „аквагенна уртикария“. Веднага щом тялото ѝ влезе в контакт с вода, се появяват отоци, обриви и парещо зачервяване.
Аквагенната уртикария, или водна алергия, е състояние, изразено с остра възпалителна реакция на кожата при контакт с вода. Всеки вид вода може да причини алергична реакция, включително дъждовната, сълзите и потта.
„Борбата ми е наистина ежедневна. Мога да вземам душ само два пъти седмично, защото болката е толкова непоносима. Постоянно се страхувам, че мириша“, споделя британката. Тя не може да къпе сама и детето си, в грижите за това ѝ помага майка ѝ.
Когато вали, Кендъл трябва да избяга на безопасно място възможно най-бързо.
„Проверявам прогнозата за времето всеки ден и бързо се прибирам вкъщи, ако има очаквания за дъжд.“ Дори глътката вода се усеща като киселина в гърлото, пише bTV.
От 10 години 25-годишната жена се бори с рядката алергия, чиито симптоми се задълбочават. Тъй като може да получи шок, докато се мие, винаги около нея трябва да има някой, който да я пази.
„След измиване около половин час ме боли много силно, през цялото време плача“, разказва смелата майка. Няма лек или лекарство, които да ѝ помагат.
Поради бременността си, тя в момента не може да тества други медикаменти. Кендъл обаче не се предава.
„Веднага щом родя, ще тествам влиянието и на други“, споделя тя.
Говорейки публично за страданията си, британката се се надява да намери някой, който може да ѝ помогне.