25 години от убийството на Кръстника: Децата на Карамански се събраха заедно
Днес се навършиха 25 години от разстрела на митичния мафиот Иво Карамански, известен с прякора Кръстника. Бившият гребец така и не успя да навърши 40, но остави четирима наследници – три щерки от законната си съпруга Галя и син от тв водещата Нели, който носи неговото име.
Наследниците на Карамански до днес са изключително близки помежду си и се събраха, за да отбележат тъжния повод. На фотографията са, отляво- на дясно: Голямата щерка Деси, средната – Ралица, единственият мъж – Иво, и малката сестра – Александра.
Ето и кратка хронология на убийството на Кръстника:
На 20 декември 1998 година Иво Карамански отива на рожден ден във вила на ул. „Горска ела“ 27 в столичния квартал „Симеоново“. Придружават го шофьорът му Драгомир Драгнев, близкият му приятел Георги Чочов-Лестъра, Марин Маринов, който днес е собственик на детективска агенция, и Стефан Въжарски. Преди това петимата са били в къщата на Кръстника в „Бояна“, където Въжарски и Лестъра се сбиват.
След години Маринов ще обясни този бой с думите: „Наистина се скараха 4-5 часа преди стрелбата, но никой не е бил Стефан. Иво даже ги разтърваваше. Не беше истински бой. Беше обикновен скандал между приятели. Нещо от рода: „Абе, аз те хранех в затвора“ и „Ти ли ще ми говориш?“.
Около 1.30 ч. купонът на рождения ден е в разгара си. Иво Карамански си говори с рожденика, когато Въжарски минава покрай тях, отива до автомобила си, където пали и изгасва фаровете без видима причина. Всъщност е взел пистолет „Валтер“ от жабката на колата.
След това се връща в къщата, отива при двамата разговарящи и казва на рожденика да се отдръпне. След това изстрелва два куршума в главата на Карамански.
Въжарски отново излиза и се отправя към паркирания отпред автомобил, в който седят Георги Чочов-Лестъра (той умира от рак през 2010 г.), Драгомир Драгнев и Марин Маринов. Чука на прозореца и те отварят, тъй като не са чули изстрелите. Тогава убиецът протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Драгнев също умира. Маринов е прострелян три пъти, а Чочов – два пъти.
Празнуващите вече са повикали полиция и няколко часа по-късно Въжарски е задържан. Първоначално той твърди, че нищо не помни. След това, че Кръстникът го е заплашвал със същото оръжие, с което е застрелян. След това разказва, че е бил пребит от Карамански и хората му.
През 2003 г. Стефан Въжарски получава доживотна присъда. Осъден е да изплати обезщетение на децата на Иво Карамански, на близките на Драгомир Драгнев, както и на ранените Маринов и Чочов.
И до днес нито един не е получил и стотинка. Въжарски пък излежава присъдата си в единична килия в Софийския затвор.
