20 години по-рано: две 14-годишни момичета убиват връстничката си, продават телефона ѝ и отиват да пият бира
Случаят с жестокото убийство на Георги Кузев в Пловдив отново насочи вниманието към агресията сред подрастващите и причините, които могат да доведат до тежки престъпления, извършени от непълнолетни. Историята на града обаче помни и друг подобен случай, който преди повече от 20 години разтърсва обществеността.
През март 2004 г. две 14-годишни момичета – Мария Дръндарова и Антония Матева – убиват своя връстничка Маргарита Гергененова. Според данните по делото престъплението е било предварително замислено. Маргарита е поканена в дома на Антония, където по-късно двете момичета я нападат.
След процеса те получават тежки присъди, които впоследствие са намалени. И двете са освободени предсрочно заради добро поведение.
Всичко започва още сутринта
На 5 март 2004 г. Мария и Антония не отиват на училище. Двете остават в апартамента на Антония в пловдивския квартал „Кючук Париж“ и чакат Маргарита.
Момичето идва около обяд, без да подозира какво ще се случи. Трите разговарят и прекарват известно време заедно. В един момент Мария решава да покаже хватка от карате.
Тя хваща Маргарита за врата и започва да я души. Тогава Антония взема предварително скрита бухалка и я удря.
Следват още удари и продължително душене. Маргарита се опитва да се защити и моли приятелките си да спрат, но нападението продължава. Около половин час по-късно момичето вече не показва признаци на живот.
Опитват се да прикрият престъплението
След смъртта на Маргарита двете започват да мислят как да скрият извършеното. Преместват тялото в друга стая, събличат момичето и свалят бижутата му.
Вземат и мобилния телефон на жертвата. След това увиват тялото в чаршаф и го пренасят до таванското помещение на блока.
Първоначалната им идея е трупът да бъде изгорен. До него оставят и запалима течност, но в крайна сметка не успяват да изпълнят плана си.
Вместо това напускат апартамента и излизат навън.
Продават телефона и отиват да пият бира
Особено шокиращо е поведението им непосредствено след убийството.
Двете продават телефона на Маргарита в заложна къща за 20 лева. С получените пари плащат сметката си в заведение.
След това пият бира и се срещат с приятелка, като се държат така, сякаш нищо не се е случило.
Междувременно семейството на Маргарита започва да я издирва. След като момичето не се прибира, майка му подава сигнал в полицията.
На следващия ден Антония е потърсена от близките на Маргарита и дава невярна информация за последното място, на което твърди, че я е виждала.
Тайната стига до полицията
Двете момичета разказват на своя позната за трупа и дори я отвеждат до мястото, където са го скрили. Предупреждават я да не казва на никого.
Тя обаче не запазва мълчание и уведомява полицията.
На 8 март 2004 г. служители на реда претърсват блока на улица „Кукуш“ и откриват тялото на Маргарита.
Мария и Антония са задържани. В началото дават различни версии и се опитват да прехвърлят вината една на друга. Няколко дни по-късно обаче и двете правят пълни самопризнания.
На 12 март срещу тях са повдигнати обвинения за предумишлено убийство, извършено по особено жесток и мъчителен начин.
Какъв е бил мотивът?
Процесът започва в края на август 2004 г. в Пловдивския окръжен съд и се провежда при закрити врата заради възрастта на обвиняемите.
В хода на делото като възможен мотив е посочено отношението към Маргарита и популярността й сред връстниците. Антония твърди, че момичето е било по-харесвано от момчетата.
Мария обаче отрича да носи отговорност за смъртта на Маргарита.
По делото са разпитани 18 свидетели и 13 вещи лица, сред които съученици и учители на жертвата.
Майката на Маргарита предявява граждански иск за 100 000 лева. Съдът го уважава частично и присъжда обезщетение от 75 000 лева.
Присъдите първоначално са по-тежки
В началото на 2005 г. Пловдивският окръжен съд признава двете момичета за виновни и им определя наказания от 9 години затвор за Мария и 8 години за Антония.
Присъдите са обжалвани.
Апелативният съд ги намалява, а през март 2006 г. Върховният касационен съд постановява окончателните наказания – 7 години и половина затвор за Мария и 6 години и половина за Антония.
И двете са освободени предсрочно
По време на изтърпяването на наказанията си двете продължават образованието си.
През пролетта на 2009 г. завършват 12-и клас в Трудово-поправителното училище към Сливенския затвор, при това с отличен успех.
През декември същата година Антония е освободена предсрочно заради добро поведение. Около година по-късно от затвора излиза и Мария.
Според публикации, посветени на случая, след освобождаването си Антония дори се връща в апартамента, където е извършено убийството.
Как психолозите описват двете момичета?
В рамките на разследването и съдебния процес са направени психологически изследвания на двете.
Мария е описвана като интелигентно момиче, което обаче изпитвало трудности при емоционалното съпреживяване. Като дете се справяла отлично в училище и участвала в олимпиади по български език и математика.
Според психологическите оценки тя не е била типичният лидер в групата, но е имала стремеж да контролира ситуациите и да привлича внимание. Специалистите отбелязват и склонността й да влиза в различни роли пред околните.
За Антония се посочва, че била по-нервна, лесно раздразнима и с проблеми със самочувствието. Чувството за непълноценност тя компенсирала чрез противопоставяне на възрастните и агресивно поведение.
Според психолозите именно различията в характерите им са допринесли за близостта между двете. Те се допълвали и взаимно засилвали определени черти от поведението си.
Случай отпреди повече от две десетилетия, който отново звучи актуално
Убийството на Маргарита Гергененова остава един от най-тежките случаи на престъпление, извършено от деца срещу техен връстник в Пловдив.
Повече от две десетилетия по-късно случаят с Георги Кузев отново поставя на дневен ред темите за агресията сред тийнейджърите, влиянието на средата и ролята на семейството.
Двата случая са разделени от години, но поставят едни и същи тревожни въпроси – кога агресията преминава опасната граница, можело ли е предупредителните сигнали да бъдат забелязани навреме и как обществото може да реагира, преди конфликт между деца да завърши с непоправима трагедия.
