15-годишен самоук художник от Бяла Слатина победи рака, картините му сякаш са живи!

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Когато гледате тези картини, вероятно си мислите, че са дело на школуван художник. Всъщност авторът им е още тийнейджър, но вече е преживял много повече от връстниците си. За щастие той не губи вяра и продължава да радва с изкуството си.

15-годишният Николас Величков , който печели тежка здравословна битка, е самоук художник , но по нищо не личи, че не е минавал през професионална школа. Когато е едва на пет години, животът на момчето от Бяла Слатина се преобръща. Диагнозата – рак, поставя началото на дълга и тежка битка, в която малкото дете показва много сила и кураж. След години лечение и изпитания Николас побеждава болестта. Днес, на 15 години, той не просто живее – той твори.

Снимка: България днес

Живее с майка си и брат си, а рисуването е неговият начин да изрази всичко преживяно. Баща му вече не е сред живите, но семейството не се предава – продължава напред, подкрепяно от любов и вяра. Младият художник е абсолютно самоук, като страстта му към рисуването се проявява още в ранна детска възраст.

За младия талант изкуството няма граници. Историята на момчето докосва сърцето на фотографката Габриела Чолакова – основателка на фондация „Вярвай“, която също е преборила онкологично заболяване. Тя вижда в Николас не просто талант, а вдъхновение за всички, които минават през подобни изпитания. Фондацията организира коледен благотворителен базар през декември в София и Пловдив, където ще бъдат изложени и продавани картините на младият творец, както и много други ръчно изработени изделия като свещи, сапуни, бижута, керамика и картички.

Снимка: България днес

Цялата сума, събрана от картините му, ще отиде директно към него, а със средствата от всяка друга покупка от базара ще бъдат подкрепени други млади хора и деца, които се борят с болестта.

Габи споделя, че Николас чака изложбата с нетърпение и е изключително развълнуван: „Той не спи нощем, за да рисува. Вече е създал над 50 картини“, казва пред „България Днес“ фотографката. Във всяка картина борбеното момче оставя частица от себе си. Четката е неговото оръжие, а цветовете – неговият начин да каже „благодаря“ на живота, за това, че е оцелял.