11 златни правила, за да не убиете себе си или някой друг на пътя
„24 часа“ възобновява своята легендарна кампания „Карай умно, стигни жив“. Поводът са ненамаляващите жертви на пътя през годината и конкретно блъснатите деца в София през последната седмица. Обикновено като се говори за безопасност на движението, се повтарят едни и същи клишета, търсят се някакви външни фактори, телевизиите питат: „Кой е виновен?“, но колкото и да сме критични към КАТ или общината, и в двата случая става дума за инциденти на пешеходна пътека и светофар. Съответно добре обозначени и организирани места, дори с допълнително осветление. „24 часа“ се допита до експертите по пътна безопасност, които са бяха събрали на първата от серия дискусии, които организираме, и ви предлагаме техните обобщени съвети:
ЗА ШОФЬОРИТЕ
1. Никога не забравяйте, че е зима! Дори и да няма сняг и лед, карането в зимни условия трябва да е внимателно. Видимостта е винаги влошена през ноември, декември и януари. Просто денят е по-къс, смрачаването започва от обед. Нека не ви заблуждава, че времето е топло – това благоприятства мъглите. Има и много движение заради празниците. Затова първото златно правило – карайте с 10-20 километра по-бавно, отколкото ви се струва нормално и разрешено. Това ще ви даде фатално важни секунди за реакция в неочаквана ситуация, каквато винаги е възможна при влошена видимост.
2. Помнете, че опасността е винаги вляво. Оглеждайте се! Затова, като карате по-бавно, имате време и за наблюдение какво се случва на пътя и край него.
3. Ако карате само на фарове и пътят е тъмен, също повишено внимание – може да не видите нещо важно – например животно, тъмно облечен човек или дете. Ниските предмети при намалена видимост имат свойството да се сливат с фона.
4. Повишено внимание там, където по принцип има преминаващи пешеходци. Те губят инстинкта си за самосъхранение и са склонни към суицидни и неразумни действия. Но накрая виновен е, разбира се, шофьорът, защото е влязъл в хипотезата на несъобразената скорост.
5. Особено внимание при преминаване край училища и детски градини. Там може и да има пешеходни пътеки, но децата са твърде импулсивни.
6. Пазете се от велосипедисти и тротинеткаджии. Те живеят с чувството, че понеже са еко, всичко им е позволено. Но при сблъсък цял живот ще носите вината за някоя погубена неразумна екодуша.
7. Ако колата ви няма фарове за мъгла, допълнете ги, а ако имате, ги включвайте задължително през зимата. Те не светят в очите на останалите участници в движение, а към шосето и са изключително ефективно изобретение, вероятно спасило хиляди животи.
КЪМ ПЕШЕХОДЦИТЕ
8. Не забравяйте, че макар правото да е на ваша страна, животът ви е само един. Затова не се възползвайте от него на всяка цена. По-добре отстъпете, заобиколете, изчакайте малко повече. Няма нито една причина да рискувате живота си, защото бързате.
9. Не ходете по улиците в зоната на здрача по възможност. Това се отнася главно за пенсионерите, защото те нямат конкретни ангажименти – училище или работа, и е по-добре разходките им да са в най-светлите часове на денонощието.
10. Обличайте децата в светли и ярки дрехи, слагайте светлоотразителни гривни по дрехите. Даже обличайте светлоотразителни жилетки – по добре да ви се смеят, но да сте жив. Изобщо говорете повече на децата за безопасното пресичане, отучете ги да минават на червено, наистина е опасно! Начертайте им безконфликтен маршрут. Винаги има един път, по който могат да стигнат от спирката до дома, без да им се налага да пресичат натоварени булеварди. Отделете няколко дни и им го покажете и настоявайте да се движат само по него. Дори и да са бунтарски настроени тийнейджъри, обходният път става нещо като безусловен рефлекс и те вървят по него, без да знаят защо.
Това за дрехите е ключово важно. При влошена видимост тъмните и сиви дрехи се сливат с асфалта. Много родители предпочитат по-тъмните дрехи, за да перат по-малко. По-добре неопран и мръсен, но жив! Отколкото обратното.
11. Настоявайте пред училището да има дежурен учител, който да осигурява пресичането на децата след часовете! Това е доброволна дейност, но няма учители, които биха я отказали. Ако все пак не искат, самоорганизирайте се родителите – ще отнема само един ден в месеца при клас от 30 деца.
Източник: 24 часа
