Янчо Таков: Измислих „Всяка неделя“, бях водещ, но ме вкараха в затвора (Уникални снимки)
Легендата на БНТ Янчо Таков е основател и един от водещите на култовото предаване „Всяка неделя” в годините на развития соц.
По онова време Таков е едно от децата на Политбюро, син на Пеко Таков. Янчо не е един от безгрижните представители на червената аристокрация, той е дипломиран архитект и мислещ човек. Ръководи „Всяка неделя” до 1982 г., когато е обвинен, че е опитал да внесе незаконно през държавната ни граница кожени палта от Турция и лежи в затвора над две години. Според него обаче ударът е бил срещу семейството му, а той е бил претекста.
След промените Таков не се отказва от партията и социалистическите идеи, не става ренегат като други червени принцове.
Потърсихме го за интервю по повод 60-ия юбилей на БНТ и 30-ата годишнина от избухването на демокрацията.
– Г-н Таков, БНТ стана на 60. Гледате ли я днес, или предпочитате други телевизии?
– Вярно ще бъде, ако кажем, че са 65 – първият лабораторен телевизионен сигнал е дело на Саздо Иванов и Акад. Мишев през 1954 година от сградата на МЕИ /сега квадрат 500/ , а първият ефир е на 7. XI. 1959. Английският ПТС „PAY“ е до руската църква на бул. „Руски“ /цялата техника на кулата беше английска/ и Магда Каменова натиснала копчето на пулта в 9.50. Можете да я попитате.
Точно днес не гледам БНТ. Гледаме с моите внуци детски телевизии. Том и Джери, Розовата пантера, Уди кълвачът, Мъпет шоу – такива работи. Тези програми напазарувах за Българската телевизия от битака за тв програми в Кан през недалечната 1974 година. Тогава не знаех, че ще ги гледат моите внуци. Останалите телевизии са еднакво вредни. Понякога гледам, но тайно от близките ми хора. Неудобно някак се получава – стар човек, а още гледа телевизия.
– Има ли предаване, което си заслужава да следите?
– Джиро д’Италия и Okhota I Rybalka
– Как се развива БНТ в последните години? С какво се отличава от другите теливизии?
– Не зная, дали се развива. Другите са частни, а БНТ е държавна.
– Какво от историята на онази славна БНТ е останало най-силно в спомените ви – личности, предавания, отразяването на важно събитие…
– Помня много хора, работили за телевизията. Няма да забравя обаче Леда Милева, Павел Писарев, Иван Славков, Христо Цачев – надарени и образовани директори. Помня журналистите Христо Цачев, Тома Томов, Павел Писарев, Иван Славков, Димитри Иванов, Георги Стойчев, Петко Димитров, Петко Бочаров, Николай Конакчиев, Д. Езекиев, Иван Гарелов, Даниела Кънева. Бригита Чолакова…Спортните журналисти – Николай Колев, Людмил Неделчев, Коко Ексеров, Цветан Алипиев, Сашо Диков, Вера Маринова… Режисьори, оператори, художници, сценографи, музикални оформители, гримьори, техници, организатори – няма да ви стигне вестника да изброя всички кадърни от онази телевизия.
– Легенди се носят за цензурата в онези години. Вие бил ли сте нейна жертва?
– Затова са легенди – да се носят. Цензурираха се откровени тъпотии и лъжи. Разбира се и опасността от изкривяване на партийната линия, както пише един наш познат. Имаше и автоцензура. Каква е разликата от днешния ден? Няма разлика. Само дето лъжите и агресивната простащина са изначало помилвани от свещената „свобода на словото“. Автоцензурата постига невиждани висоти. Медиите и мрежата са пълни със зависими угодници, обслужващи своя Собственик. Има и свестни, ала „Свестните у нас считат за луди
глупецът вредом всеки почита“
Не, не съм бил жертва. Но и не мога да се наредя до сегашните, толкова цензурирани тогава.
– Коя професионална среща е била най-важна и определяща за телевизионната ви кариера?
– Пише го в Уикипедия.
– Какво си спомняте за онези славни дни на БНТ под ръководството на Иван Славков, каква беше атмосферата тогава, какви бяха професионалните стандарти? Как той разчупи БНТ?
– Иван стана директор след Павел Писарев и събра отбор /не по водна топка/ от можещи. През времето му в телевизията, до него беше Христо Цачев – човекът, който стоеше зад промените. И не само той. Знаете как е в един отбор. В началото на 1974 година влезнах в отбора. Не казвам, дали дните са били толкова славни, но работенето стана по-свободно, по-приятно. Христо въведе конкуренцията – за място в „Панорама“ се състезаваха той, Славков, Тома Томов, Иван Гарелов, Сашо Бешков, Николай Конакчиев, Васил Марков. Канеха и журналисти от БТА – Красимир Друмев, Димитри Иванов… Така се вдигаше летвата. А програмата на отбора правеше Стефан Велев.
Водещият Янчо Таков в студиото на „Всяка неделя“ с Иван Славков, Боян Трайков и Йордан Йотов
– Вие сте основател на „Всяка неделя”, как се появи идеята за това предаване и защо то се превърна във фаворит на публиката? Бихте ли разказали любопитен момент около създадаването му?
– След една специализация в университета по покана на Държавния департамент на САЩ през 1977 година. Тогава с много високо зрителско одобрение вървеше вечерното шоу на Джони Карсън и вечерните новини на с Уолтър Кронкайт в 19.30ч. – източно време. Защо и БТ да не направи една програма в ранния неделен следобед – например в 17.30ч.с новини, публицистика, култура, малко шоу /не харесвам тази небългарска дума, но в речника по-подходяща от сеир не намерих/, спорт, нещо за децата, различно от „Лека нощ деца“… и така – 120 минути, и при това Всяка неделя.
Когато се прибрах, разказах на Цачето и той отговори в неговия стил – бива. Каза да го напиша и да се видя с началника. В началото на декември се изправих пред Дирекционния съвет. Приеха идеята с условие, че ако програмата започва в 17.30ч., трябва да продължи до 19.50ч. – началото на „Лека нощ деца“. Още 20 минути. Иван каза, че 140 минути ефир е много време за един човек и предложи да взема още един водещ – Бригита. Тя не прие поканата – не искаше да работи на „живо“. „Аутокюто“ още не беше на мода. След месец Цачев предложи Сашо Бешков. Той прие, но изчезна да снима нещо за „Панорама“ в Лондон. Поканих Георги Стойчев, но той си харесваше повече „Гражданска трибОна“. В средата на лятото 1978 година шефът на дирекция „Информация“ Петко Димитров доведе Кеворк.
На 7.01. 1979 година в 17.30 часа започна „Всяка неделя“. Главен режисьор на програмата беше Димитър Аврамов – най-добрият ми приятел, но не само за това. Той е вторият българин завършил престижната академия за филмово изкуство ИДЕК в Париж. С него работеха режисьорите Мария Кертикова и Илия Костов. Редактори – Миряна Башева, Христо Калчев, Георги Даскалов. Главен оператор беше Сашо Мутафчиев. Тонрежисьор – Яна Пипкова. Координатори – Мария Бичева, Емил Розов, Румен Образцов, Бойчо Карадочев. И ДЖОВАНИ!
Разделихме програмата на две части по 70 минути. Първата кръстихме „Открити врати към света“ – новините /Димитри Иванов/, „Спортни свидетелства“ /Стефан Цветков и Сашо Диков/, „Спорт тото“, „Алинеи“/Асен Ошанов/, „Срещи с историята“/Димитри Иванов/, „Къде са те сега“, „Мелодия на седмицата“ /Сашка Янева/, „Детска неделя“ /Мъпет шоу, Том и Джери, Розовата пантера, Уди кълвачът…/. Втората част нарекохме „Седемте изкуства“ – кино /Асен Грозев, Вера Найденова/, театър /Владимир Каракашев, Димитър Канушев/,опера, живопис, скулптура… . От средата на годината Кеворк започна „Събеседник по желание“ – най-успешната част от „Всяка неделя“. По същото време решихме всеки да води цялата програма – една седмица той, една – аз. Ръководих програмата до края на 1981 година, когато за „грубо нарушение на социалистическата законност, Устава на БКП и комунистическия морал“ /така забавно е записано в решение 51 на Секретариата на ЦК на БКП от 19. 01. 1982 година/ бях вкаран в затвора. Две години и половина са добър срок и до сега се чудя, защо не ме признават за активен борец срещу комунистическия режим?
Защо стана „Всяка неделя“ най-гледана? Зашото нямаше диско, нямаше реге, Криско го нямаше даже.
– Във „Всяка неделя“ са ви гостували Рей Чарлз, Тина Търнър, Сара Вон, Глория Гейнър, Еми Стюарт, Прешъс Уилсън, Аманда Лиър, Супермакс, Рики и повери… Как се случи това в онези години?
Таков интервюира Рей Чарлз във „Всяка неделя“ през 1981 г.
– Лесно. Концертна дирекция ги канеше на концерти, аз ги канех в студиото и те идваха. Помня, след интервюто помолих Рей Чарлз да изпее прочутата “I can’t stop loving You”. Рей седна на рояла в студиото и изпя нещо нечувано до тогава. Каза, че „измислил“ песента в самолета на път за България и че я дарява на програмата. Да му се чуди човек! Тина Търнър изпя “Nutbush city limits“, танцувайки в студиото пред тригодишния ми син Янчо. Сара Вон се оплака в ефир от това, че в самолета Ту 134, с който пристигна от Мадрид й направили първа класа с едно перде. Аманда Лиър се похвали, че учи рисуване при Салвадор Дали. Ти да видиш! На микрофона на Кеворк Глория Гейнър изпя на плейбек “I will survive” и от тогава не съм я чувал. Курт Хауенщайн дойде напушен и се хвърли да целува дежурния пожарникар в устата.
Гостува му Тина Търнър
– Общуването с коя личност беше най-интересно за вас в този период?
– С децата ми, тъй като отсъствах много.
– След Славков случи ли на началници БНТ?
– Освен Хачо и Стефан Димитров други не са останали запаметени от мен – вероятно от възрастта е… Е, сега Кошлуков ще го уволнят, защото БНТ е без пари /когато нямаш пари, ти нищо не решавш, казваше др. Живков/ и ще го запомня. Да не помислите, че не го харесвам – напротив, той е образован, но без пари няма да направи телевизията отново „велика“.
– Преди дни отбелязахме и друг юбилей – 30 години от избухването на демокрацията. Къде бяхте на Десети ноември и как научихте за падането на Живков?
– Прибирах се от язовир „Студена“, когато радио „София“ съобщи тъжната новина. За съжаление с моя приятел не носехме тапети, а диво прасе и пропуснахме „огромния протестен митинг“ пред Парламента. Просто на някои им върви повече.
– Каква е истината за Десети ноември според вас – преврат, извършен под диктовката на Москва ли е?
– Всички си отиват по един, или друг начин – неотменим природен дар. Когато настане 9 ноември всеки знаещ и не толкова знаещ, ни облъчва със своята истина по телевизора, пресата, пералнята, миксера и всички останали уреди свързани с мрежата. Дали КГБ, ЦРУ, или МОСАД стоят зад този пъклен план не знам, но след още 30 ще научим.
– Как баща ви Пеко Таков прие Десети ноември и как коментираше новата ситуация?
– С умерен ентусиазъм, защото разбираше какво става и знаеше какво следва. Когато решиха да връщат земята в реални граници ми каза, че е само въпрос на време, да минем на турски домати, европейски краставици, ябълки, круши, дори дини и пъпеши.
– А какво ни донесе Промяната?
– За едни, много малко на брой – сватба, за останалите – брадва. Е, и разбира се свободата на придвижване. Така 2 милиона българи се придвижиха завинаги, далеч от свободното ни отечество. Да не забравя и „свободата“ на словото. Свободното слово се лее от всякъде, но се влива в един джоб. За тези – малкото на брой има свобода и от законите. „Прочее напред, братя! Не се срамувайте от вашата простота.“ – ще каже дядо Захари Стоянов през недалечната 1884 година.
– Как си обяснявате носталгията на мнозина по онези времена, по т. нар. добри страни на социалистическия модел?
– Имате предвид тези, които са още живи? Всеки си спомня с носталгия младите години. Вижте “БНТ на 60„ как прави всичко, да засилва тази носталгия – досега показват само първите 30. Явно вторите ги няма. И то от телевизия, която се гордее със смъкването на комунистическата диктатура и настъпването на пълната свобода. Съмнявам се, че след още 30 някой ще изпитва носталгия по вторите.
С Аманда Лиър
Таков с Рукавишников и Георги Иванов
Източник: Ретро
