Черен сценарий за третия мандат: Готви се схема за кабинет, заченат в грях
Ако се случи правителство с третия мандат, то ще бъде заподозряно като „заченато в грях“. Това каза пред „Фокус“ политологът Страхил Делийски.
„Не, че нашата политически система няма да издържи още едно подозрение за грехопадение, но ще й станат прекалено много. Все пак правителство с третия мандат не е невъзможно.
Може да бъде разказано и „продадено“ на хората. Въпрос на политическо въображение и на политическа воля е, защото просто заявката: „Дайте ми, аз ще го направя“ не е достатъчна. Тя може да бъде достатъчна от гледна точка на самомнението, но не и за правене на кабинет.
Виждаме, че дори опитен политик като Бойко Борисов за пореден път не успява, сякаш този път умишлено, забравяйки че представителната демокрация, особено в режим на пропорционална система, която предпоставя наличието на множество партии в Народното събрание, изисква освен да спечелиш гласовете на 1/8 или 1/10 от избирателите, но и да направиш правителство“, коментира той.
„Ако мислим политически за реалистичните варианти, те би следвало да са в порядъка на съставяне на мнозинство или някаква друга конфигурация в Народното събрание, която да води до произвеждане на изпълнителна власт и правителство.
Ако политиците мислят в политическите категории и тези на представителната демокрация, реалистично би било да имаме редовен кабинет. Само че изглежда все по-нереалистично да имаме правителство, което означава, че политическите лидери не мислят в категориите, за които си говорим.
А когато политическите лидери не мислят в категориите на представителната демокрация, то тогава имаме слабо политическо лидерство. А слабо политическо лидерство не може да произведе силен политически резултат“, коментира той.
„Смисълът на изборите не е няколко лидери да се обиждат и разни фенски групи да се мразят повече и повече. Смисълът на изборите е да произведат представителство, на базата на което след това да се състави правителство“, обясни Делийски и допълни:
„Партиите влизат в режим на изтъняваща подкрепа, те трябва да изпълнят основната си функция, защото подкрепата ще изтънее още повече. Но виждаме, че лидерите играят друга игра, а не тази на политическата логика“.
„Партия „Величие“ или системната алтернатива, защото като такава беше конструирана и припозната, е огледален образ на доминиращия елит и на системата.
С други думи – колкото по-гротескна е официалната версия за политиката, колкото по-гротескно и абсурдно изглежда установеният политически елит, толкова по-гротескно и абсурдно изглежда и неговата алтернатива“, коментира политологът разпадането на парламентарната група на „Величие“.
Според него пред България има два пътя:
„Единият е да кажем: „Представителната демокрация не работи, дайте да потърсим нещо по-стабилно“.
Това е логика от типа: „Понеже Левски и ЦСКА не могат да играят футбол, дайте да забраним футбола в България“.
Другия вариант е да кажем: „Футболът не е лоша игра, нека да видим дали ще могат да се научат да играят“.
Ако навлезем на политическия терен това значи – оздравяване на политическите партии в най-спешен порядък, но и развитие на истинска демократична гражданска култура.
Нещата са много, опасявам се, че те изглеждат прекалено трудни и времеемки и ние лесно можем да се откажем от този път и да се опитаме да влезем в някаква друга посока.
В България кандидати за Цезар, Бонапарт, Фюрер или Дуче винаги ще се намерят, но преди да се откажем и да тръгнем в тази посока е добре да пробваме да научим играчите на парламентарната демокрация да играят добре“, завърши Страхил Делийски.
