Царя, Бойко, Радев? Няма разлика Разочарованото простолюдие все си търси спасител, коментира Огнян Минчев
Поредният спасител, който ще спечели изборите с гласове и отляво, и отдясно. Така политологът Огнян Минчев коментира появяването на Румен Радев на политическата сцена. И открито сравнява бившия президент с фигурите на Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов в тази им роля – на обединители на разочарованата от всички предишни политически лидери средна класа.
Ето ювелирния коментар на Минчев, написан за фейсбук аудиторията му, без съкращения и редакторска намеса:
„Точно така. Който се надява на някакво чудо е в капана на поредна самоизмама. Тук няма значение дали новият популистки герой се нарича Саксккобургготски, Бойко Борисов или Румен Радев. В българската политика популистката вълна е част от цикъл. За разлика от сърби, гърци или поляци, българите са кротки и невероятно търпеливи хора. Дълго време отхвърлят определен формат на властово поведение, озлобяват се, пускат вицове за алчността и нахалството на тези, които ги управляват, но кротуват…
Просто защото не вярват, че могат да сглобят държава или управление, които в по-голяма степен да са отзивчиви към проблемите и интересите им. Това търпение в определен момент се счупва. Появява се личностна популистка алтернатива, която много хора приемат. Не непременно защото вярват, че новият ще промени нещо или за добро. А защото след дълъг период, в който са наблюдавали как „сегашните“ пируват на върха, най-после се е появил някой, който ще им „дръпне канчето“ и ще ги нарита извън държавната софра.
Популисткият апел в България не е заявка за „светло бъдеще“ – той е обещание за отмъщение, за реванш. Кратък, отчаян, без особени надежди – но реванш… Докато и новият – новите се „оядат“…
Най-големи надежди породи Сакскобургготски и може би затова най-бързо си отиде – едва изкара един мандат и се закачи за крайчеца на следващата софра – на Тройната коалиция. Най-дълго се задържа в тази роля Бойко Борисов. Първо, защото успя до определена степен да трансформира популисткия наказателен апел в повече или по-малко позитивна кампания – „и аз съм прост, и вие сте прости, разбираме се…“
Второ, защото успя да включи държавния политически цикъл на режим perpetuum mobile – нямаше как да израстнеш до политическа алтернатива, ако силните на деня не те „технологизират“ в такава. Опитът на чалга шоуто да се трансформира от технологичен продукт на олигархията, предназначен за допълване на мнозинствата във властта, в популистка алтернатива заедно с протестите от 2020 г., се провали – показвайки, че чалгарите всъщност съвсем за нищо не стават, поне в политиката.
Румен Радев представлява специфична и обещаваща комбинация между силни формални, външни качества – генерал, пилот, „народен човек“ – и личностна посредственост, която не поражда у никого ентусиазъм, но не предизвиква и силно колебание, страх и отхвърляне. През 2016 г. за него гласуваха далеч не само избирателите на проруското червено, но и редица други групи, включително от средната класа, които искаха да накажат ГЕРБ и Бойко Борисов.
Това бе първият успешен опит на Радев да концентрира протестен вот „срещу“ противниците си, а не „за“ самия себе си. Успехът в привличане на вот-протест срещу съперниците си Радев повтори в разширен мащаб през 2021 г., когато за него гласуваха и немалка част от представителите на прозападната „градска десница“ – въпреки реномето му на първи застъпник за интересите на Москва в България. За тези избиратели бе по-важно да „отстрелят“ омразното им властово статукво на ГЕРБ-ДПС – пък след това, каквото Бог дал.
Сега предстои поредният цикъл на мащабиране на протестен вот срещу статуквото, от който Радев ще се възползва за трети път. Тези, които управляват неговата настояща „кампания“ на пълно отсъствие от публичната сцена добре разбират, че именно протестният вот е ключа към неговата победа. Те знаят – по-добре е Радев и „съпредседателите“ да мълчат, защото рискът да кажат нещо глупаво, смешно или неадекватно е много голям.
По-добре е Радев да бъде мълчалив символ на протеста срещу статуквото, отколкото неуспешен лидер на алтернатива, която нито съществува, нито има шанс да се появи. Бюлетината за Радев е шамар за статуквото, а не очакване за нова политика или нова посока на държавата.
„Генералът ще ги насмете“ – това чакат тези гласоподаватели, за това гласуват. Разбира се, освен масовият протестен вот „против“, щабът на Радев очаква да получи и много гласове „за“ -от руските националисти – „възрожденци“, които виждат, че Копейкин е заченат и разгърнат като технологичен продукт за „пето колело“ в каруцата на статуквото. Радевите хора се борят и за гласовете на „червените динозаври“, загубили всяка искрица надежда, че тяхната партия може да им предложи нещо смислено занапред.
Целта на Радевите изборни усилия е максимално добре да се съчетаят масирания протестен вот – продукт на пореден отмъстителен популистки цикъл в българската политика, и вотът на възможно по-голяма част от тези, които теглят към миналото и към Москва, сляпо вярвайки, че България може да се върне в кошарата на евразийската империя. Не чакайте от Радев да започне да говори, да убеждава, да създава своя електорална вълна.
Тези, които управляват неговата липса на кампания знаят, че за да максимизират съчетанието между отмъстителен протестен вот и мобилизация на червени и русофили, техният кандидат и секундантите му трябва да мълчат като неми – за да не развалят нещо. Затова тези, които искат да минимизират резултата за Радев не трябва да се самоуспокояват, че той „нямало да вземе много“, а трябва да се мобилизират и да го предизвикват да каже нещо.
Навремето Найо Тицин успя да накара бившия цар да каже колко е часът… Толкоз – ни дума повече, ни вопъл, ни стон. Хайде да видим кой ще накара Радев да каже „добър ден“, или „почакайте, аз ще ви науча вас…“ или каквото и да е друго… Каквото и да е – все е от полза. Пък ако някой успее да разприказва и селския кмет, гълъба и есемеса – това вече ще бъде истинска екстра в политическата кампания на тези, които не искат Радев на власт. Ама засега не успяват, нали!“.
