Хърватка: Всичко е по-скъпо, животът е труден, ако нямаш собствен апартамент и си с ниски доходи
След по-малко от два месеца България ще стане 21-вата държава членка на еврозоната. Хърватия вече е част от нея от две години, а наш екип посети страната, за да провери какъв е животът с еврото и какви са реалните ефекти от въвеждането на единната валута.
Хърватия отбелязва изключителен икономически растеж през последните две години. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната за 2024 г. е 3,9%, а кредитният рейтинг достига най-високото си ниво от 1997 г. насам. Това се дължи на стабилна фискална политика, намаляващ публичен дълг и видимо увеличение на доходите.
„През 2020 г., в началото на ковид пандемията, публичният дълг към БВП беше почти 90%, но няколко години по-късно сме под 60%. Това показва, че сме стабилни и контролираме бюджета, грижим се за обществото и пенсиите. За последните 7 години пенсиите се увеличиха с почти 100%“, заяви пред БНТ Звонимир Савич, специален съветник на министър-председателя на Хърватия.
Още преди въвеждането на еврото хърватите държат близо две трети от депозитите си в евро, а преходният период, в който се използват и двете валути, трае едва 15 дни.
Наред с икономическата стабилност, мнозина жители усещат и негативния ефект от поскъпването.
„Животът ни поскъпна, цените се повишиха, но мисля, че вече са стабилизирани. В крайна сметка ще имаме ползи от еврозоната — няма нужда да сменяме пари, когато пътуваме“, казва Зводимир, жител на Загреб.
„Всичко е по-скъпо, два пъти по-скъпо. Някои хора печелят добре, но ако нямаш собствен апартамент и си с ниски доходи – животът е труден“, споделя Мима.
Туристите също забелязват промяната в цените, особено по морските курорти.
„За нас, туристите, е по-удобно с еврото – не трябва да обменяме пари. Въпреки това, летните ваканции са по-скъпи“, коментира Михаел от Германия.
„По-лесно е, но е по-скъпо. Същото беше и в Словения, когато приеха еврото“, добавя Ваня.
„В сравнение с други европейски страни, Хърватия все още е по-евтина“, отбелязва Ата от Турция.
Според експертите повишената инфлация не е пряко следствие от въвеждането на еврото.
„Инфлацията започна да расте заради неравномерното възстановяване след ковид, а след това и заради войната в Украйна, която доведе до скок на цените на енергията и храните. Това беше основната причина за инфлацията през този период“, обяснява Майкъл Фауленд, подуправител на Хърватската народна банка.
Според анализа на институциите ефектът на еврото върху инфлацията е минимален – около 0,2%.
„Проучихме 2300 продукта от края на 2022 г. и през 2023 г. само 1,5% от тях са поскъпнали. Всички останали запазиха цените си или дори поевтиняха“, уточнява Звонимир Савич.
В края на 2025 г. Хърватия ще бъде сред трите държави в ЕС с най-добро усвояване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. До момента в местната икономика са постъпили 5 милиарда евро, а нов транш се очаква до края на декември.
