Христо Крушарски: Последно Тошко ми написа: Людмила Живкова проговори в мен. Имам мисия
- Той имаше волята на баща си и фаталното решение е взел в изцяло чисто и трезво съзнание
- Иван Славков казваше, че не му трябва да краде, спечелил е достатъчно, за да не пипа вляво и вдясно
- Трябва да си доста силен човек, за да предприемеш такава стъпка
- Опитах се да разбера нещо от него, говорихме седмица преди да стане белята. Бях при него, посмяхме се, помайтапихме се, окосихме двора.
- Нямаше никакви странични действия. Беше си същият, когото познавам от 20 години
Христо Крушарски е роден на 26.02.1957 г. в Говедарци
До началото на прехода работи в бившия металургичен гигант „Кремиковци“ като комсомолски и партиен зам.-секретар
След политическите промени у нас развива успешен бизнес. В частния бизнес е от 1990 г., когато основава „Стройпроект“ ЕООД
През ноември 2015 г. става собственик и президент на „Локо“ (Пд). Миналата година се отказа от шефското място, но след Нова година отново помага на отбора
За първи път и само пред „24 часа“ Крушарски говори за приятелството си с Иван Славков и сина му Тодор, който бе открит мъртъв в къща за гости, собственост на бизнесмена
– Голям шок за всички беше смъртта на Тодор Славков, г-н Крушарски. Той сложи край на живота си във ваша къща. Затова и стана ясно, че сте били толкова близък с него.
– Аз съм близък с него от времето на баща му. Баба му Катя, майката на Иван, преди да си отиде, ми даде заръка и аз я изпълнявах. Аз съм такъв, че не мога да оставя човек, към когото изпитвам – дали симпатия, дали лично отношение или каквото и да е.
– Защо се случи тази трагедия? Имате ли някакво обяснение?
– Не мога да кажа със сигурност. Опитах се да разбера нещо от него, говорихме седмица преди да стане белята. Бях при него, видях го. Посмяхме се, помайтапихме се, окосихме двора. Нямаше никакви странични действия. Беше си същият, когото познавам от 20 години.
– Четох, че според аутопсията не са открити следи нито от алкохол, нито от наркотици. Тоест той е взел това решение напълно осъзнато, така ли?
– Той беше малко стресиран от мен. Единственото нещо, което не харесвах у него, беше алкохолът. Когато правеше разни изцепки, той се криеше от мен. Първата такава беше, когато излезе от “Биг Брадър” и взе 200-те хиляди лева. Всичките му псевдоприятели, които бяха до него, само когато можеха да се възползват, бяха с него на маса. Даже на единия му казах, че повече не искам да го виждам, защото му казах какво ще стане. Така с Тодор малко си развалихме отношенията и той започна да се крие от мен. Когато отидох при него седмица преди нещастието, занесох му каквото трябваше и го попитах, той ми отговори: Не съм пипал! В това отношение той имаше волята на баща си и фаталното решение го е взел в изцяло чисто и трезво съзнание.
– Как се случи изобщо той да се настани в тази къща? Бил е сам, изглежда, сякаш е правил равносметка на живота си?
– Той ми написа съобщение на 11 юли. Впоследствие го анализирах, показах го на следствието, на дъщеря му също го дадох да го прочете. Един човек, който се е занимавал с много такива случаи, ми каза: “Ако ми го беше показал, щях да ти кажа какво ще се случи”. Но аз тогава не обърнах внимание на написаното. Сметнах, че вече е започнал да мисли трезво, да осъзнава живота си. Ето, чета ви какво е написал: На дърти години разбрах каква е била ролята в живота ми. Да направя килийно училище в село Асен. Тук няма един да говори български. В целия регион вече всички са ми приятели, разбира се. Людмила Живкова проговори в мен. И имам мисия – просветно-културна. Благодаря ти за всичко.
– Вярно е, че трябва специалист да го прочете, за да схване опасността. Но споменаването на майка му е показателно. Вероятно нарочно е избрал тази дата. Или?
– Трябва да си доста силен човек, за да предприемеш такава стъпка.
– Някои смятат, че е обратното. Самоубийството не е ли признак на слабост?
– За да вземе това решение, познавайки баща му, както и него, смятам, че тук за слабост не може да става дума. Било е твърдо. Това да извадиш пистолет и да се гръмнеш, не е някакъв каприз.
– С какво може да се обясни едно такова решение? Говори се, че е бил отчаян, имал е дългове, не е виждал перспектива.
– Боже! В моето село – Говедарци, един старец ми казваше: Ако пуснеш в Искъро перо, на другия край патка ще излезе. В България всеки говори за неща, до които нито е бил близо, нито знае, а само си фантазира. Става въпрос за част от приятелите му, които искат да бъдат популярни. А относно това дали се е чувствал слаб, той винаги е чувствал подкрепа – моята и на Киро, друг общ приятел. Винаги е можел да се обади на един от двамата и да си реши всеки въпрос. И двамата сме го юркали за бачкане, възлагали сме му работа, аз съм го водил много в чужбина. Превеждал ми е, бил е активен.
– Вярно ли е, че е имал нещо като оръжеен завод, който е спрял дейност?
– Имаше обща фирма с дъщеря ми навремето. Говорим за 1995-1996 г. Казваше се “Ел Те Хикс”. И когато аз взех една фабрика, която правеше бергмановите тръби навремето – за електроинсталации, за енергетиката, но освен това и детайли за моята дейност. Моят проект за противодействие на градушките е съвсем отделно нещо от това. Преди 4-5 години обаче Тошко реши да излезе от тази фирма, каза, че не се чувства полезен, не била работа за него. Излезе от фирмата, взе си каквото му се полагаше.
– Познавате много добре баща и син Славкови. Какво взе Тодор от Иван?
– Баща му трудно можеш да го копираш. Много хора и за мен казват, че аз копирам Иван Славков. Напротив. Нашата приятелска група тогава имаше заучени положения. Единият, като каже “а”, другият знае какво следва. Взаимно се допълвахме и правехме циркове. Тодор се опитваше да копира баща си. Но Иван не може да бъде копиран. Аз това няколко пъти съм му го казвал. Но от баща си е взел добротата. И уважението към хората.
– Иван Вуцов ми е споделял колко страда, че синовете му търпят негативи заради него. Имаше ли го това при Славкови?
– Това е най-тежкото бреме, което трябва да носи един младеж. Той трябва да намери средното положение и да влезе в правия път. Ако мисли, че баща му е Иван Вуцов или Иван Славков и живее с тези лаври, успехът е нулев. Аз съм го изпитал на гърба си.
– Това е така. Но ако смята, че не може да ги надмине, това може ли да му създаде комплекс?
– Ако съм аз на тяхното място, ще намеря пътя или да стигна нивото на бащите, или поне да се доближа до тях. Върху това трябва да работят младите, а не да копират. Защото понякога копирмашината вади бледи копия.
– Да сменим малко посоката на разговора. Как се запознахте и станахте близък с Иван Славков?
– Запознахме се през 1992 г. Славков точно беше излязъл от затвора. Имах един братовчед, с когото бяха близки покрай Вера Майерхофер, който един ден ми каза: “Дай да те запозная с един човек”. Отидохме в олимпийския комитет…
– На “Ангел Кънчев” ли?
– Да, долу в сградата имаше едно барче. Оттам тръгнаха нещата, дълги години бяхме неразделни. Лягахме си в 5 сутринта и ставахме в 7 за работа. Но винаги работата е била над всичко. Кръчмата си е кръчма, купонът си е купон, но работата е най-важна. Свършваш си я и продължаваш нощния живот. С Иван си паснахме много. През 1994 г., когато решихме да правим партия…
– “Напред, България”?
– Да. Славков ми каза: Отиваме при Тодор Живков за съвет. Аз тогава се запознах с него. Иван му казва: Тате, дошли сме за съвет. Той му отговаря: Кажи, Иване. Славков: Ще правим партия. Тогава Живков попита дали имаме пари. Батето му отговори, че и двамата имаме по някой лев и искаме да променим нещата. Първия ни погледа, погледа и каза: Ха-ха-ха, харчете си парите и не се занимавайте с глупости. Като направихме партията, 30 дни бяхме на педали – 30-те окръжни града ги обиколихме. Навсякъде, разбира се, имаше купони, които ги плащахме аз и той. Хората навсякъде го приемаха. Днес разказах на внучката му една случка в Силистра. Седим активистите на центъра и пристига един човек с патерици, започва да обижда, да вика, да крещи. Аз още бях млад тогава, буен, започнах да подскачам. Батето само ме чукна по рамото и ми каза: Седи, бе, седи… След двайсет минути човекът хвърли патериците и каза: Аз тръгвам да разказвам на всички какви пичове сте вие. Някои хора, които не познаваха Иван, му даваха оценки, които днес дават и за сина му. А той беше действително голяма личност, голям човек. Накрая малко си поразвалихме отношенията заради женските истории.
– Какви женски истории?
– Това е лично. Но ще ви разкажа най-впечатляваща история, която преживях с него. Това е пътуването за Сингапур, когато го “наредиха”. Защото българите сме злобни…
– Това е за сесията на МОК, когато го изключиха, нали?
– Да. Аз се прибирам от Аржентина, отивам в олимпийския комитет и Буба (Благородка Петкова, секретарката на Славков – б.а.) ми казва: Шефът заминава за Сингапур. Питам я с кого ще ходи. Тя: Сам. Тогава с Иван бяхме в малко обтегнати отношения, но влязох при него и директно го питам с кого ще пътува. Казвам му: Няма начин, и аз идвам. Както си решил, ми отговаря той. Взех си билет, тръгнахме, пристигнахме в Сингапур. Аз, нали съм си от село Говедарци, английски не сме учили, само руски, но взехме такси, настанихме се в хотела. Питам го: Няма ли да се срещнеш с някои от твоите съратници? Той ми казва: Който иска да ме намери, знае къде съм. Да заповяда. Аз при никого няма да ходя и да се моля. Това си беше той. Иван. Никога не падаше духом. Историята ставаше вътре в залата. Има живи свидетели. Например твоят колега Жоро Банов беше там. Но за това по-късно. Тръгваме, аз питам Славков с какво ще ходим, той ми отговаря – с такси. Аз съм в потрес, как с такси? Ще поръчаме рент-а-кар, шофьор. Ама ти трябва да превеждаш. Той: Не ме интересува, оправяй се, аз отивам да чета книга. Е, даже и с моя английски се организирах, поръчах кола, шофьор. Дойдоха, прегледахме маршрута, всичко точно. На другия ден тръгваме в три и половина следобед към другия хотел, където беше сесията на МОК. И изведнъж започнаха да ни отварят маршрут, та и котка не може да пресече пред нас. Стигаме до другия хотел, където беше конгресът на МОК, той отива да се регистрира. В момента, в който си подаде паспорта, камерите и мониторите спряха да работят. Едва ли не конгресът е приключил своята дейност.
– Е нали не са го били изслушали все още?
– Той трябваше да се откаже в четири и двайсет. Каза ми: Ти седи тук, аз ще дойда. И отиде. По едно време дойде един български журналист и ми каза: Ти ли си Христо Крушарски? Батето каза, че ще излезе през другия вход. Седнах да го чакам, той излезе към шест и нещо. Вместо двайсет минути изкара два часа и двайсет минути. Но като излезе, го заобиколиха четири горили. Ама горили. Дойде и секретарката на президента на МОК, как съм се разбирал с нея, нямам спомени, но викнаха шофьора. Тръгнахме да излизаме, но някой беше вече снесъл информация на журналистите, че излизаме през задния вход. Стана патакламата, питаха го разни въпроси, той отговаряше, гардовете го бутаха да влиза в колата. И тогава Жоро Банов му зададе един въпрос, на който той му отговори доста цинично.
– Какво му отговори?
– Е, не е за цитиране. Отидохме на една височина в Сингапур, имаше ресторант, откъдето се вижда целият град. Хапнахме, шофьорът ни изчака, после ни откара на летището и се прибрахме. И там го попитах: Добре де, какво стана вътре. Батето ми отговори: Казах на моите партньори, че днес съм аз, утре са те. Семейството на МОК е разбито. Така и стана. След време всички си тръгнаха.
– А кой го е разбил?
– Американците. Славков два пъти с изказвания е обръщал конгреси. Веднъж на МОК през 1994 г., когато искаха да сменят Самаранч, и веднъж в полза на Сеп Блатер на конгрес на ФИФА през 2001 г., когато стана и поиска веднага да бъде гласуван вот на доверие на швейцареца.
– Ясно е, че шеф на БОК Батето е станал с протекциите на тъста си Тодор Живков. Но защо реши да се пробва и за БФС?
– Ще ви кажа една истина. Всеки знае кой по онова време беше “сивият кардинал” във футбола. И вие знаете.
– Е, все пак ми е кръстник.
– Да, Иван Вуцов беше човекът, който знаеше каква работа имаше да се свърши и търсеше хората, които могат да го направят. Вуцата вършеше цялата черна работа, но никога не излизаше на преден план. Двамата Ивановци бяха доста добри приятели.
– Славков два пъти е бил кум на Вуцов.
– Да, няколко пъти сме празнували Ивановден на Говедарци. Ако не беше Вуцов, Славков нямаше да тръгне към БФС. Трудна работа беше да го накараш да се бори за нещо, което вече го има. Но Батето имаше стратегия и виждане напред. И бюджет на олимпийския комитет, и пари отвън, и за футбола. Блатер му беше личен приятел, Самаранч също. В МОК отговаряше за измерителните уреди. Един телефонен разговор – веднага идваха 2 млн., 3 млн., колкото трябваха. Казваше, че не му трябва да краде, спечелил е достатъчно, за да не пипа вляво и вдясно.
– Разказвал ли ви е някакви истории за отношенията си с Тодор Живков, с Людмила?
– За Людмила много малко сме говорили, за Тодор Живков повече. Разказвал ми е за телевизията. Аз бях на 40-ата годишнина на БНТ. Там всички казваха, че нашата телевизия е била до Славков и след това. Ще ви разкажа една случка, фрапираща. За една химикалка.
– Чак пък фрапираща.
– Слушайте, слушайте. По едно време Иван живееше на “Черковна”, но се изнесе и там отиде да живее Тошко, когато го пуснаха. Видяхме се и той ми даде една химикалка. “Монблан”, на която пишеше “Иван Славков”. Когато Батето тръгна към Сингапур и аз с него, трябваше да попълни някакви документи. Поиска ми химикалка. Аз му я давам. И той веднага: А, откъде я гепи? Казвам му: Чакай, стой сега. Питай сина си откъде имам химикалката, не ме обиждай. Той порови някъде, извади една друга химикалка, пак явно за много пари, защото беше с някакви рубини, и ми каза: Тази ми е много ценна, защото с нея е подписан първият договор за цветна телевизия на БНТ.
– Заболя ли го, че четвъртите в света, които израснаха покрай него като управленци, го смениха?
– За него предателството никога не е било вариант. Странеше от хората, които са го предавали. Беше му много тежко, може би месец-два беше в шок. Но и това преживя. Всъщност по-тежко му беше, когато американците направиха сценария за изхвърлянето му от МОК. Той винаги е казвал: На мен пари не ми трябват, аз си имам, за да си живея живота. Има и българско участие. Но и го хванаха в много лош момент. Тогава почина Течи – Стоян Стоянов. А когато починеше негов близък, Батето блокираше. Тогава беше в шок и когато се видяхме на гробищата, той ми каза: Май направих една грешка, но паниката и шокът не можах да ги асимилирам.
– Разбрах, че отделяте внимание на внучката на Батето и дъщеря на Тодор Катерина. Защо?
– Вижте, аз съм човек от старата генерация. За мен това послание, което ми отправи бабата на Тошко – Катя, важи и за дъщеря му. Докато имам и съм здрав, давам. Но съм казал и на моите, и на тях – ще ви помогна да влезете в живота. После вие трябва да се грижите за мен.
