Фермерка от пловдивско село загуби всичките си животни: За мен не са просто овце, а моят живот
„Всяко едно от тях имаше име. И характер. И история.“ – така започва разказът на Мария Иванова, фермерка от пловдивското село Войсил, която само за дни загуби всичките си животни. Унищожени – заради огнище на шарка по дребните преживни животни, установено във фермата ѝ. Мерките са част от мащабната борба с вируса, който от месеци вече се разпространява в страната.
„Знам, че е нужно – не отричам. Но за мен това не са просто овце. Това е моят труд, моят живот и моята връзка със земята. Най-много ме боли, че ги нямам вече.“ – споделя пред GlasNews.bg през сълзи Мария, която сама се е грижила за стадото си.
Трагедията ѝ се разиграва на фона на все по-нарастваща епизоотична криза. По данни на Областната дирекция по безопасност на храните – Пловдив, към момента са установени 109 огнища на шарка само в региона. Около 12 000 животни са засегнати, а в 86 обекта те вече са унищожени. Само през последната седмица са регистрирани още 2 нови огнища, а пробовземането продължава ежедневно.
В страната е в сила забрана за придвижване на дребни преживни животни, изключения се допускат само при незабавно клане и определени условия. Във фермите се прилагат строги мерки за биосигурност – дезинфекция на входа, защитно облекло, калцуни и ограничение на всякакви контакти с външни лица, оборудване и транспортни средства.
Повече от 5000 проверки са извършени от МВР и БАБХ, а пазарите и изложбите остават забранени. Паралелно с това държавата започна да изплаща авансова помощ от 200 лв. на животно, като след приключване на процедурите се очаква и пълното обезщетение.
Мария вече е получила аванса. Но не знае дали ще има сили да започне отначало.
„Как да започнеш от нулата, след като си изгубил не просто бизнеса, а живи същества, които си гледал от бебета? Те не са просто част от фермата – те са част от мен.“
Областният управител е предложил допълнителна помощ за фермерите с карантинирани стада, тъй като заради мерките животните не могат да излизат на паша, а това създава нова вълна от разходи и затруднения.
Дискусията дали да бъде въведена масова ваксинация срещу шарка по дребните преживни животни разделя сектора. От една страна, малки фермери настояват за незабавна имунизация, виждайки в нея шанс да ограничат разпространението на болестта и да спасят останалите си животни. От другата – собственици на големи стада и представители на млекопреработвателната индустрия се опасяват, че ваксинацията ще доведе до автоматична забрана за износ в продължение на поне пет години, което ще срине цените, ще блокира пазара и ще застраши оцеляването на целия сектор. Решението предстои – и няма да е лесно.
