Ути мълчи за майката на близначките си

Още като дете обичал да се грижи за трапезата вкъщи, затова ги готвел, като преди това ги накисвал в солена вода. Не налитал само на гадинките и обирал с приятели черешите от къщите в района около храма „Света София“, който обаче днес е сериозно презастроен и дворове в него почти няма. „Тази църква е много важна за мен. В нея, освен че съм воден от дете, съм изпратил и най-близките си хора“, сподели той пред Деси Банова-Плевнелиева

Ути иска да възпита и двете си близначки – Ружа и Далия, в общение с Бога, затова също ги взема на църква. Основната им задача обаче е да се научат да пишат с писалка. Момичетата тръгнаха на училище тази година и докараха нови вълнения на татко си. „Малко съм притеснен за килограмите учебници, които трябва да носят на крехките си гърбове. Подвързахме тетрадки за ченгелчета и други заврънкулки, които те трябва да упражняват.

Това да пишеш на клавиатура с двете си ръце е част от настоящето, може би и от бъдещето, но да движиш ръката си по белия лист и да мислиш, пишейки, е завет, който хилядолетията са ни предали. Държа децата ми да са грамотни и да могат да пишат не на устройство, а с химикалка, както са учили и мен.

Това е начин на мислене, на изказ. Смятам, че когато детето е първокласник, трябва всеки ден да усвоява буквите и тяхната артикулация. Опитвам се да направя така, че моите деца да обичат буквите, тяхното изписване и смисъла, който носят, подредени в думи и изречения”, не крие амбициозният татко.

Против е преименуването на храм-паметника „Александър Невски“, а често застава и пред паметника на Александър Пушкин, който е в съседство, пише „Минаха години“. „Не ме е срам, че знам руски и съм чел стиховете му в оригинал“, пали се кулинарят. Остава в храма и сам, за да запали свещичка и да си спомни за починалата си майка. Тя носила две имена – Галя-Жасмина и затова любимият църковен празник на сина й е Цветница. За най-важната жена сега в живота си – майката на щерките му Мария, обаче той не иска да говори. „Човек трябва да не показва всички аспекти от живота си. В момента, в който разтвориш шкафа с бельото си, всичко свършва“, убеден е Ути.