Турция превръща в джамия манастир, в който е погребана българска царица
Проф. д-р Емануел Мутафов
Турция на Ердоган превръща в джамия прочутия със своите уникални фрески манастир Хора, в който е погребана българска царица и нейните деца. Този акт не е неоосманизъм, както го определят някои наблюдатели, а признак на ислямски фундаментализъм.
Превръщат софийската джамия Баня Баши в музей?No ExcerptJul 31 2020vijti.com
Новината, че след „Света София“ манастирът Хора, или както е известен в Истанбул като Карие джами, престава да бъде музей, а ще бъде превърнат отново в действаща джамия е изключителен удар не само за византолозите, но и за всички интелигентни хора по света.
Историята на Хора
Историята на манастира Хора в Константинопол е много дълга. Тя започва през V век. Сградата като молитвен християнски дом претърпява много промени, има различни строителни периоди и различни ктитори. В най-бляскавия си вид е от епохата на Палеолозите /първата половина на XIV век/ и се свързва с името на основния ктитор Теодор Метохит /1270-1331 г./, който не само във Византия, но и в Европа е един от най-бляскавите умове – политик, държавник, ковчежник – по съвременните стандарти неговият пост се е равнявал на министър-председателския. Той е вторият човек във Византия след императора. Метохит е поет, астроном, притежаващ огромна библиотека /в онези времена само най-богатите хора са можели да си позволят да имат библиотеки, защото книгите са били изключително скъпи – бел.ред./, имал е познания в областта на богословието и на природните науки.
Той превръща Хора в свой духовен дом с идеята да бъде погребан там
По стечение на обстоятелствата манастирът Хора и нейният католикон (главна църква – бел.ред.) е най-запазеният византийски храм с иконография, а самата тя е запазена фрагментарно, но ние нямаме чак толкова много запазени византийски църкви в Константинопол от епохата на Палеолозите. Там са работили изключително образовани и талантливи майстори, които са били еднакво добри и в техниката на мозайката, и в стенописта. Хора присъства във всяко едно сериозно изследване за византийското изкуство, защото е най-ерудираният и най-уникален паметник на византийското изкуство по времето на неговия разцвет, който съвпада с управлението на династията на Палеолозите /1261-1453 г./.
Реакцията на научната общност
Още когато се очакваше да бъде взето решение за превръщането на „Света София“ в действаща джамия, международната общност от византолози написа едно писмо до турските власти, в което ги умоляваше да запазят статута на „Света София“ като паметник на културата и като музей. Т.е. да остане под юрисдикцията на Министерството на образованието, а не да бъде прехвърлена на Дирекцията по вероизповеданията, която не е светска институция. Писмото беше подписано от 300 водещи световни византолози. За съжаление то нямаше голям ефект, защото не беше достатъчно категорична и остра реакцията на политическо ниво. След като „Света София“, в която се помещава директоратът за всички средновековни църкви в границите на Истанбул, стана джамия, първата реакция на Международната асоциация за византийски изследвания беше да отмени конгреса по византология в града на Босфора, който трябваше да се проведе през 2021 г. В края на септември т.г. очакваме решението на членовете на изпълнителното бюро на тази международна асоциация къде ще се състои този най-авторитетен научен форум през следващата година 2022 г. Това е нашата професионална реакция. От много години насам турските медиевисти се опитват да ни убедят, че всички конгреси по византология трябва да се провеждат в Истанбул, защото съвременна Турция се смята и за наследник на Византийската империя. Те също така не спират да твърдят, че Турция опазвала византийското културно наследство, това обаче не се случва.
Чист фундаментализъм
Когато османците превземат Константинопол на 29 май 1453 г., те нахлуват от Одринската порта и първата църква, в която влизат е Хора. Там се е намирала чудотворната икона на Света Богородица, която се смята за покровителка на града. Османците я натрошават на парчета, за да могат да вземат сребърния й обков. От 1453 до 1495 г. Хора продължава да действа като църква. Едва в периода от 1495 до 1511 г. тя започва да бъде превръщана в джамия, но въпреки това мозайките и стенописите не са покрити. В средата на XVI в. по време на своето посещение в Истанбул Стефан Герлах пише, че украсата ѝ си личи. Радикалното заличаване на тази декорация се случва през XVII и XVIII век. Когато някои колеги говорят, че подобни действия са признак на неоосманизъм, аз категорично им се противопоставям, защото това е османизмът. Той донякъде е толерантен и разчита на многонационалната и мултиконфесионална държава. Това, което се случва в Турция през последните години е, от една страна, заличаване на устоите на светската държава, заложени от Кемал Ататюрк, а, от друга страна, признак на ислямски фундаментализъм. Няма друго определение. Турция чрез своето ръководство се опитва да стане лидер на исляма в Близкия изток.
Действията са преди всичко политически и трябва да предизвикат политически отговор. Той трябва да бъде бърз и категоричен. Отговорът трябва да бъде не само на ниво държави, но и на ниво Европейски съюз. По отношение на превръщането на „Света София“ от музей в джамия реакцията беше много мека и много несигурна. Сега ние откъсваме една кола от учебника по византийско изкуство за много поколения напред, защото Хора е бижу. Ако може да се пусне едно перде пред изображението на Богородица в зенита на арката на „Света София“, в Хора е невъзможно да се покрият стенописите и мозайките без да се повредят. А Хора, това се опитвам да покажа със своята книга, която до края на годината ще бъде издадена на английски от престижното издателство „Кеймбридж юнивърсити прес“, има директна връзка и с българската история.
Последен дом на Асеневци
Повечето сериозни изследователи забелязват, че във фрагментите, които са запазени на местата, където са били поставени саркофази за аристократите, които е трябвало да бъдат погребани в Хора, има монограми на Асеневци. Къде по интуиция, къде емоционално повечето американски учени от ранга на Пол Ундъруд и Робърт Устърхуд, смятаха, че в единия аркосолий е погребан самият Теодор Метохит, а в отсрещния – Михаил Торник. Още през 50-те години на ХХ век обаче американският изследовател Никол изказва хипотезата, че Михаил Торник е внук на българския цар Иван Асен III /1279-1280 г./. Проследявайки цялата история и четейки извори, свързани с Хора – текстове и епитафи, стигнах до заключението, че в аркосолия, където се предполага, че е погребан Теодор Метохит всъщност е погребана царица Ирина Асенина. Тя е византийска принцеса – сестра на император Андроник II Палеолог и съпруга на българския цар Иван Асен III. В другите два аркосолия са погребани двама от нейните синове. Михаил Торник е един от нейните внуци.
Наследниците на Иван Асен III и Ирина Асенина написват златна страница в средновековната история на Балканите, Италия и Русия. Техните наследници са последните императори на Византийската империя, а така също и първият руски цар Иван Грозни чрез баба си София Асенина Палеолог, която е от смесен българо-италианско-гръцки произход.
Хора – неутрално място или музей
Неоспорим факт е, че в Хора съществуват монограмите на Асеневци. Аз съм първият, който дава стройна хипотеза кои са били погребани в четирите аркосолия в погребалния параклис на Хора. По стечение на обстоятелствата моята монография е последният научен труд написан за тази църква, когато тя все още беше музей. Не съм щастлив от този факт… Както каза вселенският патриарх Вартоломей I решението на турското правителство на президента Реджеп Тайип Ердоган за превръщането на храма в джамия предизвиква и физическа болка у християните. При мен нещата се дублират, защото аз съм и един от изследователите, макар и скромен, на тази църква.
Реакцията трябва да бъде незабавна, категорична и остра. Имаше реакция на един кипърски митрополит, който каза, че ако ЮНЕСКО не може да изпълнява функциите си, то тогава международната общност трябва да помисли за друга организация, която може да опази паметниците на световното културно наследство. Никой не отрича периода, в който тези паметници са функционирали като джамии. Той е достатъчно дълъг и никой от интелигентните хора не иска нито „Света София“, нито Хора да бъдат със статут на църкви. Ние искаме да останат неутрални пространства или музеи. За съжаление, това не се чува и е резултат от меките и закъснели реакции по отношение на „Света София“. Има още византийски църкви в Константинопол, които най-вероятно, ако продължаваме да сме толкова неубедителни, ще имат същата съдба. Тук искам да припомня, че прословутата трета българска изложба в Лувъра, която трябваше да представя колкото бита и религията на християните, толкова и бита и религията на мюсюлманите по нашите земи, трябваше да се състои точно в този период в края на лятото и началото на есента. Представете си за какво става дума. /БГНЕС
Проф. д-р Емануел Мутафов е директор на Институт за изследване на изкуствата. Той е автор на книгата „Богородица вместилище на несъвместимото“, посветена на манастира Хора.
Анализът е направен специално за БГНЕС.
Източник: Епицентър
