Така живеехме при социализма: Кварцови лампи пазеха малки и големи от вируси
Вируси, болести и други подобни явления по времето на социализмабяха известни само на възрастните. В сравнение само, сегашните деца знаят всичко за коронавируса, рака и другите опасни болести. Още от детската градина държавата се грижеше за здравето на децата. Сеансите с кварцова лампа бяха задължителни през студените сезони. Облъчването с нея беше под формата на игра, а миризмата – незабравима, припомня novini.store.
Обяснението беше, че това е нещо като изкуствено слънце, за да си набавяме витамин D през зимата, против рахит, бактерии и вируси. Беше ни интересно, а и всички искахме да носим такива очила. Понякога очилата не достигаха и част от децата трябваше да стоим пред кварцовата лампа със затворени очи. Едва ли не се карахме за тези очила.
Облъчването продължаваше и в началните ученически години. Редяхме се в коридора пред стаята до лекарския кабинет, изчаквайки реда си за няколко минутки пред кварцовата лампа. И така всяка година до момента на ваксинация.
Ваксини на децата се поставяха в класните стаи. Идваха сестрите с поднос спринцовки, памук и шишенце спирт. Навивахме ръкавите и изчаквахме реда си в редичка пред черната дъска. Имахме и групови посещения при зъболекар. Там беше страшно.
Времето през зимата летеше в игри и забавления. Играехме по цял ден навън. Ходехме на пързалки с шейни и найлони. Прибирахме се само да хапнем и да сменим мокрите дрехи и пак излизахме. И така цяла зима. И като че ли болни деца нямаше.
Спомени от соца: Опашката беше Фейсбук едно време
Аз и моите приятелки пенсионерки, макар да гоним 80-те, опитваме да сме в крак с новите технологии. Внуците ни учат как да влизаме във Фейсбук, за да си уплътняваме многото свободно време.
На мен например младите ми купиха таблет и всеки ден ми показват как да действам. Така в мрежата си говорим понякога със съученички от други градове, които все още са живи, обменяме си готварски рецепти и се поздравяваме за празниците, че даже коментираме и политиците, дето най-много ни ядосват.
Едно време нашият Фейсбук бяха опашките по магазините, на които се редяхме всеки ден. Удоволствие беше да чакаме и да си бъбрим с комшийките, да споделяме в кой магазин са „пуснали“ някоя хубава стока, да се оплачем от снахите и зетьовете, да обменим най-пресните клюки от квартала.
Да вметна, че наистина се редяхме за карантия, за хляб, за дефицитни плодове и зеленчуци, ама поне всички продукти бяха истински и питателни, не като днес.
Сега вече сме запалени по Фейсбук и гордо можем да се наречем интернет пенсионерки. Какво да се прави – нали трябва да сме модерни баби.
Надежда Косева, Варна
