Съпрузи от Велико Търново отглеждат сираци вече 13 години
Да обичаш и да се грижиш за дете като за свое, макар да нямаш биологична връзка с него, е движещата сила за Ани и Марин Дриндоловиот Велико Търново. Съпрузите се превърнаха в едно от първите приемни семейства в региона още в началото на държавната инициатива за настаняване на деца, лишени от родителска грижа, в домашна обстановка.
Вече 13 години те се грижат за приемни деца, като казват, че непрекъснатият глъч на малчуганите ги прави щастливи и ги кара да се чувстват винаги млади. В момента се грижат за момиченце на крехката възраст от един месец, чиято майка се е отказала от бебето в родилното отделение.
„Това беше една голяма мечта, която ни се сбъдна. Не го приемаме като работа, а като зареждане с позитивна енергия. Чувстваме се млади покрай децата и се радваме, когато дете, което сме отглеждали, поеме по своя път и си намери щастието“, споделя 57-годишната Ани.
От санитарка до приемна майка
Преди да стане приемна майка, Ани е работила като санитарка. Обгрижването на сирачета ѝ носи благословията да чува думата „мамо“ всеки ден. Със съпруга си Марин имат собствен син на 35 години с висше образование по социална педагогика, който е приветствал идеята за приемните деца.
Дълго време се грижели за приемните деца в апартамента си в старата столица, но неотдавна се преместили в близо село. Там имат хубава къща с двор, където малчуганите могат да тичат на воля и спокойствие. Казват, че имат играчки, които могат да стигнат за деца от 10 детски градини.
Грижа от най-ранна възраст
Настоящето им подопечно – момиченце на един месец, е получено от тях, когато е било на 14 дни. Сега грижите са свързани с хранене на всеки два часа, смяна на памперси, пеене на приспивни песни და разходка, когато времето е подходящо.
„Прекрасно е, когато получаваме бебета. Така можем да ги възпитаме от възможно най-ранна възраст. Имали сме още едно толкова малко дете, като то беше недоносено дори. Осиновиха го, когато навърши годинка“, сподели Ани.
Връзка за цял живот
Двамата със съпруга си поддържат връзка с всички деца, които са отглеждали. На тръгване им подаряват диск със снимки и видеа от общия им живот, като запазват копие и за тях.
„Чуваме се по телефона с всички деца. Пращат ни снимки. Виждаме как се превръщат в достойни млади хора, със стабилна ценностна система и кураж да следват мечтите си“, казва Марин.
Дриндолови са категорични, че ще продължат да се грижат за сирачета, докато имат сили. Съветват всички, които се колебаят дали да се насочат към приемната грижа, просто да го направят, защото това носи прекрасна енергия в дома и нов живот.
