Съвет: Ако видите този надпис пред заведение, бягайте далече!
Ако някога сте се чудили как българите винаги намираме хубавата кръчма… тайната е, че почти никога не разчитаме на ревюта. Имаме друга система — по-малко логична, по-инстинктивна — но работи безотказно. Ето как всъщност избираме място за ядене:
1. Първо гледаме менюто — но не както мислите. Броим колко страници има. Ако е по-дебело от дипломна работа — бягаме. Твърде много ястия = фризер и микровълнова. Кратко меню = някой наистина готви.
2. Проверяваме дали има домашни неща. Домашна лютеница, домашни наденици, домашни пържени картофи. Ако навсякъде пише „домашно“, но не мирише на домашно — съмнително.
3. Оглеждаме клиентите, не рейтинга. Има ли местни? Говорят ли високо и смеят ли се? Има ли онзи един сервитьор, който тича между масите като герой от екшън? Идеално.
4. Тестът с хляба. Ако хлябът пристига топъл, истински и мирише на пекарна — добре. Ако е сух или изглежда като от автомат за закуски… всичко е ясно.
5. Пазим се от гигантски табели на английски. „BEST BULGARIAN FOOD!“, „HOMEMADE KEBAPCHE!“. Когато видим това, ние просто продължаваме да вървим.
6. Специалитетите за деня. Ако има дъска с „днес готвим…“ и е надраскана на ръка — това е злато. Значи готвачът е бил на пазара сутринта.
7. Четем атмосферата преди да седнем. Ако отвън има човек, който ви дърпа за ръката да влезете, ламинирани менюта и снимки на манджи — туристическа клопка. Пропускаме.
8. Гледаме най-простите ястия. Ако шопската салата е шарена и свежа, ако бобът ухае на истински боб — оставаме. Ако изглеждат като от столова… благодаря, не.
9. Не вярваме на празни заведения по време на обяд. В България хубавата храна пълни масите рано. Ако в 13:00 няма никой — нещо не е наред.
10. Следваме миризмата. Усещате ли кюфтета на скара или чесънче в тиган — това е вашето място. Мирише ли само на пържено олио — продължавайте.
Из Фейсбук страницата Primorsko – Black sea travel.
