Стефка Костадинова става на 60
Стефка Георгиева Костадинова е българска спортистка, състезателка по лека атлетика. Олимпийска шампионка и многократна носителка на европейски и световни титли, световна рекордьорка в дисциплината скок на височина от 1987 до 2024 година. Председател на Българския олимпийски комитет от 2005 до 2025 година.
Стефка Костадинова е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив.
Кариерата си започва с гимнастика и плуване.Учи в Средното спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив. В VII клас вече е „майстор на спорта“,а в X клас скача 190 см.Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София. След спортното училище, завършва спортен педагогически профил в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
През 1989 г. се омъжва за своя треньор Николай Петров. През 1995 г. става майка на син на име Николай. По-късно Петров и Костадинова се разделят.[3] На 9 юни 2007 г. в курорта „Елените“ се омъжва за дългогодишния си приятел Николай Попвасилев.
През 1999 г. Стефка Костадинова става вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика.
През 2002 г. е избрана за заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта.
На 11 ноември 2005 г. е избрана за председател на Българския олимпийски комитет, а четири години по-късно е преизбрана за втори мандат.
На 9 май 2013 г. Стефка Костадинова е избрана за трети път като председател на Българския олимпийски комитет.
На 23 март 2017 г. е избрана за четвърти мандат като председател на БОК. На 5 май 2021 г. е избрана за пети мандат като председател на Български олимпийски комитет. Владее английски и руски език.
На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см.
Този рекорд е подобрен на 7 юли 2024 година от украинката Ярослава Магучих, която скача 210 см.
През 1997 г. се отказва официално от състезателната си кариера.
Две световни титли на открито – Рим 1987 и Гьотеборг 1995 г.
Пет световни титли в зала – Париж 1985 и 1997 г., Индианаполис 1987 г., Будапеща 1989 г. и Торонто 1993 г.
Една европейска титла на открито – Щутгарт 1986 г.
Четири европейски титли в зала – Пирея 1985 г., Лиевен 1987 г., Будапеща 1988 г. и Париж 1994 г.
Победителка във финала на Световната купа – Канбера 1985 г.
Олимпийски шампион от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г.
Cребърен медал от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г.
Носителка на орден „Стара планина“, I степен през 1996 г.
Почетен гражданин на Пловдив.
Приета в „Залата на славата на световната атлетика“ през 2012 г.
Най-добър спортист на Балканите за 1985, 1987, 1995, 1996 и 1997 г.
Спортист № 1 на България за 1985, 1987, 1995 и 1996 г.
Спортист № 2 на България за 1986, 1988 и 1997 г.
Спортист № 3 на България за 1989 г.
В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България за 1993 г.
