Стефан Цанев: Трябва да си много тъп, за да не виждаш доброто, създадено дори от врага ти
Стефан ЦАНЕВ
За да не помислят днешните хора на власт, (недай Боже и президента), че пиша специално против тях, предлагам на вниманието ви този мой текст, публикуван преди 7 години, на 24 май 2014 година:
Тончо Жечев разказваше навремето, че в Африка живеело някакво дивашко племе, което имало странна традиция: всяко ново поколение унищожавало всичко, създадено от предишното поколение и започвало отново от нулата – от каменната брадва.
Ако някое поколение успеело да открие, да речем, бронза или, недай Боже, желязото и си направело оръдия и оръжия от бронз или от желязо, следващото поколение ги унищожавало и започвало всичко пак от нулата – от каменната брадва.
И така до ден днешен, вече 4000 години, племето продължава да стои на едно място, продължава да живее в каменната ера, размахвайки победоносно каменната брадва.
Мисля, че баснята е прекалено ясна.
Защото, какво правят нашите правителства?
Всяко новодошло правителство яростно отрича всичко създадено от предишното и докато е на власт не се занимава с нищо друго, освен да „поправя грешките и пораженията“, нанесени на нещастния български народ от предишното правителство.
Така постъпваме ние не само днес, така постъпихме и със социализма. Има една приказка за умния и за глупавия турчин. Глупавият турчин, като види купола на някоя църква, вика: “Съборете храма на гяурите, камък върху камък да не остане!” И събарят църквата. А умният турчин влиза на бял кон в нея и казва: “Превърнете таз хубава църква в джамия!”
Унгарците и чехите постъпиха като умния турчин, запазиха всичко добро, построено при социализма, стъпиха върху него и продължиха нататък. Ний постъпихме като глупавия турчин. Унищожихме всичко добро и сега пъшкаме под развалините на социализма.
Трябва да си много тъп и много зъл, за да не виждаш и да не признаваш доброто, създадено от съперника ти, от противника ти, дори от врага ти.
Ожидам да чуя някой лидер да каже сега преди изборите: ако успеем да вземем властта, първото, което ще направим, е да запазим създаденото от нашите предшественици; второ, ще продължим и ще завършим започнатото от нашите предшественици и трето, ще започнем и ние нещо, което, ако не успеем да довършим, ще го завещаем да го довършат тези, които ще дойдат след нас.
На прост български език това се нарича приемственост. Не проумеем ли тази дума, не се ли научим да я прилагаме в живота, не се ли научим да виждаме, да оценяваме и да пазим доброто, създадено от другите – ще продължаваме като онова дивашко африканско племе да тъпчем на едно и също място и да размахваме победоносно каменната брадва.
Добавено сега: Докога???
*Коментарът на Стефан Цанев е за „Епицентър“.
