Случаят от Стара Загора с брат и сестра, държани под ключ 4 г., не е единичен – през 2018 г. в „Люлин“ намират три момичета, в Свищов – две дъщери, в с. Дряново – три деца в къща.

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Случаят от Стара Загора с брат и сестра, държани под ключ 4 г., не е единичен – през 2018 г. в „Люлин“ намират три момичета, в Свищов – две дъщери, в с. Дряново – три деца в къща
Социален работник: След като ги спасим, ако нямат близки, ги настаняваме в кризисен център или Център за настаняване от семеен тип

„Не мога да опиша мизерията, в която живееше това семейство. Родителите и децата бяха от български етнически произход и всички 9 души населяваха един апартамент. Отвори ни пълнолетно момче, видимо недохранено, а в жилището установихме тежко занемарени социално-битови условия и хигиена. В една от стаите намерихме младеж, видимо с психическо разстройство. В дома имаше и баба, която също е психично болна. Шестте деца бяха с белези на недохранване. Издирваното от нас момиченце, тяхна сестричка, я нямаше.“

Това не е разюме на страшен филм, а случай, с който се сблъсква социалният работник Мориел Георгиева. Пред „24 часа“ тя описва ужасяващата история, сходна с последния казус от Стара Загора, в който братче и сестриче на 14 и 17 г. са държани под ключ в апартамента си в продължение на 4 г. от майката.

През есента на миналата година Мориел работи по сигнал за момиченце в първи клас, което е издирвала в апартамент. То спира да посещава начално училище в София.

„Сигналът дойде от училището. Директорът обясни, че детето е отпаднало от образователната система след двумесечно посещение – спомня си социалната работничка. – Родителите му го отписват, след като подават оплакване от класния ръководител за психически и физически тормоз. Въпреки че не са налице доказателства за твърденията, педагогът е дисциплинарно уволнен, но детето не е повторно записано никъде. В хода на проверката установихме, че е имало „пренебрегване“ от този тип не само на това момиче, но и на неговите братчета и сестричета“, припомня тя.

Многократните опити за контакт с майката на детето са без успех. Тя изключва телефона си, а когато социалните работници я търсят вкъщи, не отваря вратата. В случаите, когато го прави, се оказва, че дъщеря е при роднини – на място, което не е посочено в документите. Така започва преследване и разиграване на институциите, което продължава 5 години.

„Толкова време момиченцето не беше посещавало училище и беше ограничавано в контактите си с външния свят“, спомня си Мориел.

Тя и колегата намират няколко деца в риск. Някои от тях вече са пълнолетни, но всичките са недохранени. Казва, че никога няма да забрави очите на малчуганите, които без думи я молели за помощ.

„Когато тези хора (родителите – бел. ред.) се крият и сменят адреса си, ни остава да уведомим органите на реда, защото не можем да накараме насила никого да отвори вратата си – обяснява Мориел. – Сложното при казусите е, че дори след сигнал да отидеш на вратата, може и да не ти отворят, а вътре да е истински затвор за децата.“

Случаят, върху който тя работи, е разпределен и на другите колеги, защото е по-сложен. Развръзката е положителна. Децата веднага са изведени от жилището. Тези със специфични здравословни потребности са лекувани. Имат и роднини, които да се грижат за тях.

„Когато нямаме близки, които могат да поемат грижите, се извършва навременно извеждане от семейна среда и настаняване в социална услуга от резидентен тип – кризисни центрове, и най-вече Център за настаняване от семеен тип“, обяснява Мориел.

Нейният случай, както и последният от Стара Загора с братчето и сестричето, държани в апартамента в продължение на 4 г., не са прецедент. През 2018 г. два такива шокират обществеността. Единият е от столичния квартал „Люлин“, където полицията намира три сестри, държани под ключ години наред от майка си. Историята се разплита, след като 86-годишният им дядо участва в предаването „Съдебен спор“ по Нова телевизия. Там разказва, че дъщеря му и зет му са затворили внучките му в пълна изолация от света. Дни по-късно възрастният мъж е открит убит, а за смъртта му са арестувани дъщеря му и зет му. Те са осъдени на по 18 г. затвор. Две от децата вече са пълнолетни и са настанени в център от семеен тип. Третото момиче е с психическа болест и за нея се грижи държавата.

Момичетата никога не са посещавали училище, защото са били заложници на родителите си, които не одобрявали българското образование. Представители на „Социално подпомагане“ – „Люлин“ тогава заявиха, че опитите да се достигне до семейството и децата били неуспешни. Родителите не им съдействали. След като успяват да влязат в апартамента, установяват, че децата са живели в много лоши условия.

Другият случай от 2018 г. е в Свищов, където полицията разследва жена, държала под ключ в дома си близо 20 г. двете си дъщери – на 33 и 34 години.

През 2013 г. са намерени три деца, затворени в жилището от бащата в село Дренов за няколко години. През 2019 г. в село Иван Вазово жена ражда дете, на което дава прозвището Буда. Решава да го отглежда извън системата, като отказва да му издаде акт за раждане и не дава на никого да припари до него.

Определя хората като дяволи и твърди, че парите не са важни. Не желае синът да посещава детска градина и училище. Не приема „административните механизми на държавата“.

„24 часа“ изпрати запитване до Агенцията за социално подпомагане относно статистика за броя постъпили сигнали до тях за деца, насилствено изолирани от родителите си, с уточнението, че под „изолирани“ имаме предвид заключени в дома си години наред, без да излизат навън, без да се срещат и да общуват с други хора и без да посещават училище.

От агенцията отговориха, че случаят от Стара Загора с братчето и сестричето, държани 4 г. под ключ, е „изолиран“.

„В интегрираната информационна система, въведена в експлоатация от 2016 г., не постъпват и няма данни за регистрирани сигнали с посочената от вас характеристика“, обясняват в отговора си до нас.

По повод казуса от Стара Загора казват: „Въпросният случай за деца, които са били държани заключени в жилището от майка си, която е с психично заболяване, не е отсега и непълнолетното дете от семейството е с предприета мярка за закрила извън семейството вече пети месец – от 13 февруари 2024 г. Тогава то е настанено в семейството на своята баба по майчина линия. Насочено е и към ползване на социални услуги за психологично консултиране, предоставена е финансова подкрепа – еднократна и месечна помощ. Териториални структури на Агенцията за социално подпомагане се запознава с историята през януари 2019 г., когато е получен сигнал от училището му за конфликт с негови съученици. В хода на извършеното проучване се установява, че майката полага старание да задоволява основните нужди на детето и впоследствие го е преместила в друго училище, където то се е адаптирало добре и не е имало проблеми по отношение на дисциплината. Предвид отпадналия риск за детето случаят е затворен (февруари 2020 г. – бел. ред.). През юли 2023 г. постъпва сигнал от бабата, че момчето не посещава училище.“

От агенцията обясняват още, че на адреса са извършени многократни посещения от служителите им, но на тях не е осъществен контакт с никого. Проведени били многобройни разговори със съседи.

Второ РУ на полицията извършва проверка по същия сигнал, възложена от Районна прокуратура Стара Загора – допълват в отговора си. – Образувано е дело в Районен съд – Стара Загора. На 5 октомври 2023 г. е проведено заседание, в което майката не се явява, въпреки че е призована. Делото е отложено, но на следващото нея отново я няма и е обявена за общодържавно издирване.

На 13 февруари тази година са осъществени съвместни действия на социални работници и служители от Второ РУ в Стара Загора за установяване местонахождението на майката и децата. Същия ден за момченцето е предприета мярка за закрила и е настанено в семейството на бабата. Сестра му, която е пълнолетна, на 21 години, учи във вечерно училище и съвместно с бюрото по труда в Стара Загора е оказано съдействие за намиране на работа.“