След 44 години: Разкрита ли е тайната на самоубийството на Петя Дубарова?
Чудото на поезията Петя Дубарова си отиде преди цели 44 години, но и до днес ярката й следа напомня за себе си. Прекършеният й талант потъна, без да има възможност изцяло да разкрие възможностите си.
Ако Петя беше жива днес, вероятно би била любимият автор на хиляди почитатели на лириката. Родена на 25 април 1962, сега феята на стиха щеше да навърши 61.
Всъщност Дубарова още приживе бе наречена дете чудо. Невръстното момиче рецитира стихчета малко след като проговаря. Знае буквите на на две години и половина, на четири започва да чете, а на пет взима книги от библиотеката на читалището в Бургас.
Първото й стихотворение не закъснява – първокласничката съчинява два чудесни куплета в „Буря в морето“.
Неин откривател и ментор е бургаският символ Христо Фотев. Когато тя е на 10-11 години, той води кръжок. С нюха си на поет, творецът усеща таланта на Петя и особения й поглед към света, както и лекотата, с която създава образите. Твърди се, че понякога момичето пише по 15 стихотворения.
За краткия си 17-годишен живот, Дубарова оставя 200 стихотворения и 50-60 произведения в проза.
Петя създава редица оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват ярко на фона на литературния живот през 70-те години с изразната лекота, с дързостта и свежестта на художественото ѝ виждане. Сред псевдонимите, които си измисля, са Драгой Пикипиков, Марлена Дубра, Пепита Дубареско.
Голямата си любов – шведът Пер, Петя среща през 1978 година, по време на участието си във филма „Трампа“ на режисьора Георги Дюлгеров. По време на снимките, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, тя се влюбва в „далечния, светлия, чаровния, нежния“, който я кани на танц и я целува. Дълго време връзката им живее с писма, но в един момент Пер любовните излияния на далечното момче просто спират. Петя преживява раздялата много тежко.
На 3 декември 1979 година, ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:
„Измамена, Младост, Прошка, Сън,Спомен, Зад стените на голямата къща. Тайна.”
И до днес витаят различни слухове за причините за самоубийството. Едната от версиите е, че поетесата се е самоубила заради скалъпено комсомолско обвинение за саботаж. Когато в 10-и клас, през 1979 година, Петя и съучениците ѝ са изпратени в Бирената фабрика в Бургас, гимназистката има задължение да следи брояча на контейнера, през който минават бутилките. За зла беда, устройството се поврежда.
Тогава една от учителките пише докладна до директора с предложение да намалят поведението на Петя заради това, че не е забелязала аварията. Учителският съвет решава да намали поведението на момичето, което я съсипва. Петя се връща вкъщи на обед след часовете, изпраща родителите си, които са втора смяна на работа, отива до аптеката и си купува диазепам. Когато майка ѝ и баща ѝ се прибират вечерта, веднага викат Бърза помощ и цяла нощ лекарите правят промивки. Всичко е напразно – на 4 декември 1979 година, Петя умира.
Погребват девойката с отворени очи, с бяла рокля и венче на косите. Целият град настръхва при вестта за самоубийството на даровитото момиче. Вълна от опити за самоубийства залива България след трагичния край на момичето от Бургас. А самоубийствата са табу за властта, защото новия социалистически човек няма право на такива мисли.
След смъртта на Петя, гневът на съучениците й от английската гимназия се отприщва към ръководството ѝ и най-вече към зам.-директорката. Почти цял месец в знак на протест, всички ходят с бели ленти на реверите си, изразяващи скръбта по младата Петя и обвинение срещу учителите, които са косвените ѝ убийци. По чинове и катедри, младежите пишат „убийци“ и никой не смее да ги накаже, което за времето си е прецедент.
Днес къщата, в която е живяла поетесата, е освободена и новоизградена като дом музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 година. В автентичен вид е запазена и стаята на поетесата.
