След като застрелял баща си с ловна пушка, Виктор седнал да пише домашното на сестра си

• Синът на Царя на халвата приел като семейно предателство връзката му с красавица в София
• Бизнесменът не се криел, пускал снимки с любовницата си в социалните мрежи и се изнесъл от вкъщи
• ВКС потвърди 15-годишната присъда на младежа, той вече е излежал 5 от тях

Иван Христов, най-крупният производител на прочутата ябланска халва, бе хладнокръвно застрелян на 25 февруари 2018 г. в близкото до Ябланица с. Добревци. Спусъкът на ловна пушка дръпнал синът му Виктор Иванов . Младежът почувствал като предателство към семейството факта, че баща му има любовница, но никой не приемал на сериозно заканите му за саморазправа.

Тези дни Върховният касационен съд потвърди присъдата, постановена от Окръжния съд в Ловеч, и Виктор трябва да изтърпи наказание от 15 г. зад решетки. Пет от тях вече са минали, остават още 10 – тях ще излежи в затвора в Плевен.

Обвинителният акт разкрива подробности от живота на семейството и от фаталния ден, в който се разиграва кървавата драма. Тогава Виктор е на 25 г. , четвъртокурсник в Академията на МВР в София. Родителите му – Росица и Иван Христови, и по-малката му сестра живеели в Добревци. Баща му и неговият брат Милен като

собственици на най-голямата фирма за производство на халва

и локум, осигурявали пари за охолното битие на фамилията. И никой в Добревци не подозирал какви негативни страсти горят зад вратите на семейния дом.

По-пряко с дейността на фирмата бил ангажиран Иван. Той често пътувал, за да доставя стока на клиенти от цялата страна. Качествената продукция се харчела добре, но в семейството нещата съвсем не били розови.

Нещо в отношенията между съпрузите непоправимо се пропуквало и с годините напрежението между тях нараствало. Росица така и не могла да превъзмогне смъртта на баща си – търсела утеха в алкохола и медикаменти. Атмосферата в семейството от ден на ден се нагнетявала и някак съвсем логично Иван създал връзка с друга жена, с която се запознал покрай бизнеса си в София.

Започнал все по-често да пътува до столицата и да нощува при нея. С времето връзката се задълбочила, а бизнесменът щедро поел издръжката на любимата си – плащал ежедневните ѝ разходи, наема за квартира, купил ѝ автомобил и мотоциклет. Двамата заедно ходели на почивка през лятото и често посещавали заведения в столицата.

Залитането на Иван не било тайна за семейството му,

пък и той не го криел – качвал снимки в социалната мрежа от щастливите си преживявания с новата жена. Така разривът бил неизбежен, а може би и умишлено търсен от него, за да се изнесе от фамилното жилище и да се отдели в друга къща пак в Добревци, която по ирония била собственост на съпругата му и сестра ѝ.

Виктор болезнено изживявал бащиното предателство. Гневял се, защото бил твърдо убеден, че другата е с баща му заради парите. Няколко пъти той и чичо му разговаряли с Иван и молели да прекрати връзката с нея. Бащата обаче не позволявал да се месят в живота му.

От различни източници синът събирал допълнителна информация за любовницата. Разбрал къде живее, бил наясно за поведението ѝ в различни заведения, изобщо изградил един образ в съзнанието си, който въобще не му харесвал. Не можел да сдържа негативните си емоции, често обсъждал с колеги и познати възможни варианти за прекратяването на връзката. Вероятно те

не са взели на сериозно брътвежите на Виктор, че ще обезобрази жената или ще я застреля

Не повярвали и на заричането му да опре пушка в главата на баща си и да го накара да избира – другата или семейството.

Недоволството на сина нараствало с всеки изминал ден, превръщало се в клокочеща ярост. И не само заради финансовото разточителство на родителя му, а по-скоро заради измяната. Виктор не искал да приеме, че той вече не им принадлежи – на майка му, сестра му и на него.

Той все още търсел онзи баща, който по право бил само негов. Вместо това откривал един отчужден влюбен мъж, който инатливо и грубо отстоявал правото си на собствено щастие.

Така се стигнало до трагичния 25 февруари, когато Иван за пореден път се прибрал от София – нощта изкарал при любовницата си. Бил във видимо добро настроение, но то бързо се помрачило, след като Виктор му потърсил сметка за открита неточност във фирмената тетрадка. В нея бизнесменът акуратно вписвал текущите си разходи и пояснявал за какво са. Този път обаче имало едни 650 лева, за които липсвало обяснение. Разяреният Виктор подкарал колата си към временното жилище на баща си. Заварил го да гледа в телефона си, полегнал на дивана.

Няма свидетел на острите думи помежду им, но сигурно диалогът е бил гарниран с голяма доза раздразнение и от двете страни.

Ядното настроение на Виктор било подхранено и от

тревога за здравето на майка му – предстояла ѝ операция

Мислел, че за лечението ще са нужни доста пари, които Иван май нямал намерение да осигури.

Синът тикнал пред очите на баща си приходно-разходната тетрадка и поискал обяснение за невписаните пари, което се оказало груба грешка. Това изкарало Иван извън кожата му и според обвинителния акт разговорът се развил приблизително така:

– Аз ли изкарвам тези пари и те издържам, или ти? Как си позволяваш да проверяваш разходите ми? – сетне посегнал да го удари. Не успял.

Виктор не можел да повярва, че това се случва. Опитал да обясни, че са нужни пари за лечението на майка му и за издръжка на семейството.

– Няма да ви давам пари – на теб, майка ти и сестра ти. Повече няма да видите добро отношение от мен – отсякъл разгневеният Иван.

– Така ли ще я караме вече? – с горчивина попитал синът.

– Да, така – троснал се бащата.

Виктор направил последен опит за постигане на разбирателство – че иска пак да са семейство, че не му мисли лошото, но Иван заявил, че това изобщо не го интересува.

Ако в този момент бизнесменът бе проявил малко топлота, ако бе показал загриженост, сигурно нямаше да се стигне до кървавата развръзка. Но той предпочел острия, нетърпящ възражение тон.

Смятал, че прави достатъчно за семейството си, работейки неуморно, и въобще нямал намерение да го остави без средства, но в яда си наговорил повече от необходимото. Така шансът за помирение бил изтърван.

Дива изпепеляваща омраза замъглила разсъдъка на сина. Жестоко обиден, той изскочил навън, взел законно притежавана ловна пушка. Грабнал я, заредил два патрона, в движение свалил предпазителя и се върнал в жилището при баща си.

Влязъл и от прага мълчаливо насочил оръжието, а мъжът в отчаян опит да се защити вдигнал ръце пред себе си. В този момент треснал първият изстрел. От шията на Иван бликнала кръв. Екнал втори изстрел, но встрани от жертвата, след което Виктор се обърнал и хлопнал вратата след себе си. Всъщност завинаги затворил вратата към предишния си живот – вече нищо нямало да е както преди. Сетне

събрал гилзите, старателно почистил пушката

и я прибрал в метална каса. Пътувал до Ябланица, където се видял с приятел. Говорили на общи теми към десетина минути, след което Виктор се върнал в Добревци. У дома си се изкъпал, преоблякъл се, дори помогнал на малката си сестричка да напише домашното по история. Едва след това се отправил пеша към дома на чичо си Милен и разказал какво е сторил.

Казват, че след най-страшното престъпление поведението на курсанта било изключително хладнокръвно – такова спокойствие и незаинтересованост имало в действията му, че чак били неестествени. Сякаш не бил застрелял баща си, който му осигурявал добър живот, а някаква безполезна твар.

Когато дошли да го арестуват, безропотно приел участта си на отцеубиец, който ще бъде сурово осъден. Само помолил чичо си: “Грижи се за мама и сестра ми.”

След произнасянето на присъдата казал: “Съжалявам, искрено съжалявам за всичко!”. И има защо. Когато изтърпи наказанието си, Виктор ще е на 40 г. и младостта му ще си е отишла завинаги. А мисълта, че е убил собствения си баща, ще го спохожда до края на дните му.